Почитателите, посетили концерта на Fred Again в Лондон миналия месец, получиха своя сувенир още на входа. Вместо традиционен мърчандайз, служителите в зала Alexandra Palace поставяха върху камерите на смартфоните им специални черни стикери с гравирани датата и мястото на събитието. Само седмица по-късно феновете на Хари Стайлс, присъствали на ексклузивното шоу „One Night in Manchester“, бяха изненадани с още по-ефектен жест. При влизането си в Co-op Live всеки посетител получи еднократен аналогов фотоапарат с лимит от 20 кадъра – покана за едно по-автентично и споделено преживяване.

Макар тези жестове да бяха безплатни за публиката, те все пак имаха своята цена. Двамата изпълнители приложиха различни тактики, за да постигнат една и съща амбициозна цел: да мотивират феновете да приберат смартфоните си и да спрат да документират всяка секунда от шоуто.

Звезди от ранга на Сабрина Карпентър, Били Айлиш, Адел и Чайлдиш Гамбино вече открито, а понякога и настойчиво, призовават феновете си да оставят телефоните настрана. Други обаче са готови на по-радикални стъпки, за да поемат контрола върху атмосферата в залата.

Методът със стикерите, наложен от Fred Again, е добре познат на редовните посетители на лондонски клубове като Fold или Fabric. Тази практика черпи вдъхновение от емблематичните куиър пространства в Берлин и легендарни техно средища като Berghain. Въпросните места имат почти митичната репутация, изградена върху строгите правила за лична неприкосновеност и забраната за заснемане.

Днес най-големите имена в музиката залагат на безпрецедентни серии от концерти в една и съща зала, за да отговорят на главоломния интерес. Този глад за грандиозни събития обаче върви ръка за ръка с все по-високите изисквания на публиката към самото шоу

От Хари Стайлс до Тейлър Суифт – защо концертите стават все по-големи и все по-скъпи?

Този подход има за цел не само да защити преживяването на дансинга, но и да създаде безопасна среда за посетителите. Отлепянето на стикера може и да не доведе до изгонване, но почти сигурно ще предизвика неодобрителни погледи.

От Fabric посочват, че забраната за снимане позволява на посетителите „да се фокусират върху това, което има значение – музиката“. Стайлс изглежда споделя това мнение. Разказвайки за посещенията си в берлински клубове, той описва еуфорията от това да „се отпуснеш“ в среда без телефони.

„Не се оглеждах, за да проверя дали някой ме снима... Просто си спомням как бях там, в някакво състояние на транс, напълно погълнат от музиката, и усещах как сълзите се стичат по лицето ми“, разказва певецът в интервю за подкаста на CBC „Q with Tom Power“.

Именно стремежът към тези „чисти преживявания“ вероятно е в основата на решението му да наложи политика без смартфони по време на концерта си в Манчестър. Събитието, излъчвано в Netflix по повод новия му албум „Kiss All the Time. Disco, Occasionally.“, се превърна в истински тест за публиката. В зала Co-op Live, с капацитет от 23 500 души, организаторите заложиха на иновативна технология – те раздадоха рециклируеми „смарт калъфи“, които блокират камерата, но запазват достъпа до основните функции на телефона. Въпреки изолираните опити за заобикаляне на правилото, методът постигна целта си, отбелязва концертният фотограф и критик Али Ал Хашими.

„Всички просто живееха в момента. Беше наистина нещо специално“, отбелязва той пред CNN.

Ал Хашими, който е присъствал и на концерта на Fred Again в Лондон, е на мнение, че специалните калъфи предлагат много по-ефективна защита срещу изкушението да се записва. Обичайното му желание да улови момента чрез телефона си този път е било напълно удовлетворено от предоставените аналогови фотоапарати, както и от висококачествените професионални кадри, публикувани онлайн веднага след събитието.

„Направиха ми снимка и много ми харесва – страхотен спомен“, посочва той. „В крайна сметка музиката на живо е свързана с връзката с изпълнителя и с хилядите хора около теб.“

Никой в препълнената зала Co-op Live обаче не е притежавал уникалната перспектива на Крис Лойд. Докато тълпата танцува, той създава акварелни скици на живо – едно хоби, което се е развило в успешен международен бизнес и е изострило сетивата му за това как смартфоните променят начина, по който публиката преживява музиката.

„Забелязвам как хората прекарват целия концерт, гледайки през екраните си... Макар и аз да наблюдавам сцената по различен начин, докато рисувам, усещам странно отчуждение, когато се опитам да записвам“, обяснява той. „Не ми трябва размазана снимка, която никога няма да погледна отново.“

Все повече изпълнители налагат ограничения върху използването на устройства, за да осигурят на публиката по-пълноценно преживяване. Учебните заведения също възприемат тази мярка

Трябва ли смартфоните да бъдат забранени на концерти и в училищата?

Лойд е твърд привърженик на събитията без смартфони – тенденция, която според Греъм Дугони, основател на компанията Yondr, набира огромна скорост. „Едва когато присъстваш на концерт без телефони, осъзнаваш какво ти е липсвало: споделената енергия и неповторимото усещане, че си част от настоящия момент“, казва Дугони.

Въвеждането на събития без смартфони обаче крие и своите предизвикателства. От една страна са логистичните трудности – обработката на хиляди устройства изисква значително време и персонал. От друга страна е въпросът за сигурността, тъй като в извънредни ситуации телефонът е критична връзка с външния свят. Не бива да се пренебрегва и ролята на социалните мрежи – снимките и клиповете често са основен инструмент за популяризирането на един изпълнител.

Едва ли технологиите ще изчезнат напълно от залите, но е показателно, че именно младите поколения – тези, които са израснали в дигиталната ера – най-активно настояват за тяхното ограничаване. „С всяка година зависимостта ни от телефоните расте, но паралелно с нея се засилва и желанието ни да се откъснем от тях. Двете състояния съществуват едновременно“, заключава Лойд. „И може би наистина нещо се променя.“