Изборите в Дания: Крайната десница отстъпва при управлението на Фредериксен, но на каква цена?

Маяса Мандия наскоро е завършила висшето си образование и живее в малкото датско градче Кокедал. На парламентарните избори във вторник тя твърдо ще подкрепи левицата, но гласът ѝ няма да отиде за социалдемократите на Мете Фредериксен.

23-годишната жена, изповядваща исляма, твърди, че под управлението на правителството на Фредериксен крайнодясното говорене се е нормализирало в датското обществено пространство. Тя казва, че е видяла това в собствения си университет, където са се водели дискусии за забрана на молитвите.

„Съществуват далеч по-значими теми за разговор от цвета на кожата или въпроса дали някой носи забрадка и доколко тя съответства на датските ценности“, споделя Мандия пред The Guardian.

Дания насрочи парламентарни избори за март

Тя смята, че под управлението на центристката коалиция на Фредериксен антиимигрантската реторика и ислямофобията стават все по-обичайни в датската политика.

Очаква се изборите във вторник да донесат трети мандат на Фредериксен като министър-председател. В този вот Мандия ще подкрепи някоя от левите партии, които се надяват да влязат в коалиция със социалдемократите в рамките на „червения блок“.

Докато крайната десница бележи исторически възход в цяла Европа, в Дания ситуацията е по-различна. Проучванията за антиимиграционната Датска народна партия сочат едва 7,5% подкрепа, като още 9% се разпределят между по-малки формации със сходни идеи. Според анализатори този нисък резултат не означава, че идеите им са изчезнали, а че те са били умело усвоени от лявоцентристкото правителство на Фредериксен.

Твърдата имиграционна политика на министър-председателя – тя дойде на власт през 2019 г. със заявката, че иска да сведе броя на търсещите убежище до нула – привлече световното внимание и вдъхнови подобни подходи в цяла Европа. Вътре в страната тези политики спряха растежа на крайната десница, като същевременно притеглиха десния дискурс и екстремистките идеи наляво към политическия център, твърдят анализатори.

Когато в разгара на кампанията Фредериксен обяви, че Дания не трябва да приема бежанци от Иран, Мандия възприема това като опит за ухажване на десния електорат. Според нея коренно различното отношение на правителството към хората, бягащи от войната в Украйна, е не само показателно, но и откровено „лицемерно“.

„Трябва да бъдем отворени да им дадем убежище по същия начин, по който сме съгласни да приемем западните хора, засегнати от война“, допълва тя.

Градчето Кокедал, северно от Копенхаген, стана ключова арена за Датската народна партия още през 2012 г. Поводът беше скандалното решение на местна жилищна асоциация да се откаже от традиционната коледна елха, за да пренасочи средствата за честване на Байрам. Това предизвика вълна от недоволство, а асоциацията беше обвинена, че води истинска „война срещу Коледа“.

Премиерът на Гренландия: Не знам детайлите на рамката на сделката Тръмп–НАТО, но суверенитетът е „червена линия“

Докато раздава листовки пред местен клон на Lidl в понеделник следобед, кандидатът на Датската народна партия Микел Хартвич си припомня, че именно споровете около културната идентичност са го привлекли към политиката. „Трябва да съхраним Дания за датските момчета и момичета. Всеки, който идва тук, е длъжен да допринася“, категоричен е той. „Важно е хората да уважават кои сме ние и да помагат с каквото могат.“

Михала Кланте Бендиксен, експерт по интеграция към Европейската комисия и ръководител на Refugees Welcome Denmark, отбелязва: „Това, което виждаме, е как социалдемократите копират националистическите партии, особено Датската народна партия. Всеки път, когато управляващите се опитват да се изравнят с тях, националистите просто правят още една крачка напред и след това обвиняват първите, че не правят нищо.“

Общият ефект според нея е изтласкването на целия политически спектър надясно по въпроса за имиграцията. „Това, което преди бяха екстремни идеи, които не се приемаха насериозно от големите партии, сега са основни идеи в Дания. Така те изместиха цялата сцена надясно.“

Това се отразява и в проучванията, добавя тя. „Населението в Дания преди беше много широкоскроено и толерантно в сравнение с други страни в Европа, но сега проучванията показват, че сме се променили.“

Според Руне Стубагер, професор по политически науки в Орхуския университет, подкрепата за „скептичните към имиграцията“ партии рядко надхвърля границата от 15%. Изключение прави единствено 2015 г., когато те успяха да привлекат над 20% от гласовете.

„Ако системните партии не се бяха придвижили надясно, бих очаквал имиграционно-скептичните партии да нараснат, както видяхме в други страни, където основните партии не затегнаха имиграционните регулации в същата степен“, обяснява той. „Така че те не са потиснали тези партии, но са им попречили да нараснат отвъд определен сегмент от електората.“

Мете Фредериксен: Рюте не може да преговаря от името на Гренландия или Дания

Въпреки очакванията Фредериксен да запази премиерския пост, данните на Verian от понеделник сочат патова ситуация. Нито червеният, нито синият блок изглеждат способни да си осигурят мнозинство сами, което превръща Ларс Льоке Расмусен и неговите „Модерати“ в незаобиколим фактор при съставянето на правителство.

Пенсионерът Мохамад Ифтихар, на 71 години, казва, че планира да гласува за социалдемократите. Той споделя пред The Guardian, че харесва Фредериксен, особено заради начина, по който се е справила с кризата в Гренландия, когато Доналд Тръмп заплаши да придобие арктическия остров.

Мохамад Ифтихар, който е родом от Пакистан и е живял в Обединеното кралство, скептично гледа на опитите на Лондон да копира датския модел. Според него мащабите на двете страни са несравними: „Дания е малка и тук държавата има поглед върху всичко, което позволява да се помогне на всеки. В Англия това е невъзможно.“ Съпругата му Хане, на 62 години и служител в профсъюза 3F, подкрепя работата на коалицията, макар да намира имиграционната линия на Фредериксен за „малко прекалена“.