Франция ще разположи около 70 000 полицаи в цялата страна в събота в опит да предотврати нова вълна от безредици след едни от най-тежките улични сблъсъци през последните години, избухнали покрай протестите срещу състоянието на публичните услуги и високите разходи за живот миналия уикенд.

Министърът на вътрешните работи Лоран Нуньес съобщи в петък, че в операцията ще участват и елитни подразделения, които обикновено се използват при антитерористични акции и освобождаване на заложници. По думите му в социалните мрежи са се появили призиви за насилие от крайнолеви групировки.

„Не говорим за мирна и приятелска демонстрация“, заяви Нуньес пред журналисти след среща на високопоставени министри и държавни представители, председателствана от президента Еманюел Макрон.

„Утре сме готови да действаме изключително твърдо и няма да проявяваме никаква толерантност към нарушенията“, предупреди той.

Заради опасенията от нови сблъсъци някои от най-известните културни институции в Париж, включително Лувърът, музеят „Орсе“, музеят „Пикасо“ и Гран Пале, ще останат затворени в събота. В Гран Пале в момента се провежда мащабна изложба, посветена на Пол Сезан. 

Art Basel, един от най-престижните панаири за съвременно изкуство в света, отвори врати за посетители в петък, но организаторите отмениха програмата за почивните дни заради риска от безредици.

През цялата седмица търговците в Париж предприемат мерки за защита на магазините си. В района на площад „Република“, който беше сред основните места на сблъсъците миналия уикенд, банков клон и редица други търговски обекти са покрили витрините си с дървени плоскости, за да предотвратят евентуални грабежи, пише The Guardian. 

Президентът Макрон и правителството му изпитват сериозни затруднения да овладеят кризата, която ги заварва неподготвени само шест месеца преди президентските избори, на които трябва да бъде определен неговият наследник.

Самият кабинет призна, че миналата събота е „изгубил контрол“ над масовите безредици.

Първоначално предимно мирните демонстрации прерастват в насилие, след като организирани групи участват в сблъсъци, разрушения и масови грабежи в Париж, Марсилия, Лион и други градове. В Лимож сградата на кметството е подпалена и частично разрушена.

„Ще бъдем безкомпромисни към участниците в безредиците, извършителите на грабежи и всички, които прибягват до насилие“, подчерта Нуньес.

Той уточни, че освен с 10 000 повече полицаи спрямо предходния уикенд, силите за сигурност ще разполагат с водни оръдия, бронирани автомобили, конна полиция, хеликоптери и дронове.

Протестната вълна обхваща и други европейски държави

Демонстрации се очакват и в редица други европейски страни през почивните дни на фона на нарастващото обществено недоволство от влошаването на публичните услуги, недостъпните жилища, бюджетните съкращения в държавния сектор и поскъпването на живота.

За събота са насрочени протести в Милано, Рим и Торино в Италия, Виена в Австрия, Мадрид, Барселона и други испански градове, както и в Лисабон и Порто в Португалия, Дъблин в Ирландия и Тирана в Албания.

Във Франция също се очакват демонстрации в цялата страна, въпреки че властите в няколко града са наложили забрани или са променили предварително обявените маршрути, за да защитят магазините и обществените сгради.

Очакваните силни валежи и вятър също биха могли да ограничат участието в демонстрациите. 

Централните части на Лион и някои други големи градове ще останат недостъпни за протестиращите. В Париж властите разрешиха синдикално шествие по ограничен маршрут в източната част на столицата, между площадите „Бастилия“ и „Нацията“, което няма да преминава през центъра.

Същевременно исканията за организиране на демонстрации от основния студентски съюз UNEF и движението на „жълтите жилетки“ бяха отхвърлени. Последното придоби широка известност с масовите протести, разтърсили Франция през 2018 г., а за тази събота планира около 600 по-малки прояви в различни части на страната.

UNEF обяви, че ще проведе своите демонстрации въпреки забраната. Студентските протести се разрастват след недоволството на гимназисти през миналия месец срещу недостига на учители и лошото състояние на училищната инфраструктура.

В Марсилия първоначално бяха забранени всички протестни прояви, но в петък местните власти съобщиха, че ще допуснат едно синдикално шествие „по изключение“. То ще бъде единствената разрешена демонстрация в южния департамент Буш дю Рон.

Забраните предизвикват критики срещу правителството

Синдикални организации и опозиционни лидери осъдиха решението на властите да ограничат протестните прояви. В няколко града забраните вече се оспорват по съдебен ред.

Генералният секретар на синдикалната конфедерация CFDT Марилиз Леон заяви, че Макрон злоупотребява с правомощията си.

„Това е контрапродуктивно, защото има много гняв и хората настояват мнението им да бъде взето предвид и гласът им да бъде чут“, коментира тя пред телевизия TF1.

„Не президентът трябва да решава кой има законното право да протестира“, допълни Леон.

Радикалната лява партия „Непокорна Франция“ на Жан-Люк Меланшон също отправи остри критики към правителството. Според формацията кабинетът е „преминал границите, които разделят демокрацията от авторитарната и полицейската държава“, а ограниченията само ще „предизвикат още по-голям хаос“.

Допълнително напрежение създава предстоящият конгрес на крайнодясната партия „Национален сбор“ в Орлеан, чийто лидер Марин льо Пен води в социологическите проучвания преди президентските избори през пролетта. Очаква се събитието да привлече хиляди нейни привърженици, както и леви и антирасистки организации, които се противопоставят на партията.

По искане на кабинета на министър-председателя вътрешният министър Лоран Нуньес трябваше да посети Орлеан в петък, за да провери подготовката на мерките за сигурност.

Междувременно министърът на правосъдието Жералд Дарманен съобщи, че от миналата събота насам 217 души са били осъдени на лишаване от свобода във връзка с безредиците. Половината от тях нямат предишни осъждания.

В четвъртък Макрон призова за „максимална строгост“ срещу престъпните прояви.

Според президента организирани групи, участвали в безредиците, носят основната отговорност за грабежите, докато най-тежките прояви на насилие са дело на крайнолеви формирования, които се стремят да „съборят Републиката“.

На фона на общественото напрежение в петък един човек загина, а други четирима бяха ранени, сред които 12-годишно момиче, при стрелба в град Трап, западно от Париж. Полицията разследва възможността нападението да е било мотивирано от расова омраза.