Мащабна хакерска атака срещу „Алтернатива за Германия“ (AfD) доведе до публикуването на над 420 000 вътрешни имейла и десетки хиляди документи на крайнодясната партия. Сред изтеклите материали има финансова информация, вътрешнопартийна кореспонденция, протоколи от заседания и лични данни. Първите журналистически разследвания вече повдигат въпроси за достоверността на предишни изявления на партийното ръководство, включително на съпредседателя Алис Вайдел относно скандал с незаконно финансиране на предизборната ѝ кампания.

Публикуването на архива предизвиква нови дискусии и за евентуална процедура по забрана на AfD, която отхвърля твърденията, че представлява заплаха за демократичния конституционен ред на Германия.

Какво е известно за хакерската атака?

Партията потвърждава, че през септември 2026 г. хакери са проникнали в системите на доставчик на хостинг услуги, с когото тя работи, и са копирали незаконно част от електронната кореспонденция. Според официалната ѝ позиция са засегнати сравнително малко пощенски кутии, повечето от които не са използвани от години. От AfD подчертават, че актуалните имейл акаунти на федералната партийна организация не са били компрометирани.

Въпреки ограничения брой засегнати профили обемът на откраднатата информация е значителен. Различните медии посочват между 280 и 300 гигабайта данни, включващи над 420 000 имейла и приблизително 50 000 прикачени документа.

Германската крайнодясна „Алтернатива за Германия“ се опитва да оглави парламента на Саксония-Анхалт

Кореспонденцията обхваща периода от март 2013 г. до септември 2026 г., тоест почти цялата история на партията от нейното създаване.

Сред засегнатите са профили, свързани с бившия федерален говорител Александър Гауланд, политика Лайф-Ерик Холм, който беше кандидат на AfD за министър-председател на Мекленбург-Предна Померания, както и с федералната партийна администрация и вътрешния арбитражен съд.

Архивът съдържа банкови извлечения, информация за дарения, протоколи от заседания, документи за процедури по изключване на партийни членове, стратегически обсъждания, снимки и гласови съобщения. Сред материалите има и поверителни документи от министерства и протоколи от заседания на комисии в Бундестага.

Отговорност за хакерската атака и публикуването на данните поема неизвестна група, представяща се като Hexane. Нейни представители твърдят пред германския вестник Die Zeit, че не са свързани с политическа партия или държавна институция и не получават възнаграждение за действията си.

По думите им целта не е изнудване, а осигуряване на прозрачност и търсене на обществена отговорност.

Изтеклите имейли поставят под въпрос обясненията на Алис Вайдел

Едно от първите значими разкрития засяга скандала с незаконни дарения за предизборната кампания на Алис Вайдел през 2017 г.

Съвместно разследване на Der Spiegel, обществената телевизия ZDF и австрийския вестник Der Standard, цитирано от Reuters, установява, че кореспонденцията вероятно противоречи на предишни твърдения на партийния лидер за момента, в който е научила за финансирането.

Според журналистите през юли 2017 г. Вайдел е изпратила имейл до тогавашния ковчежник на партията, в който посочва, че е била уведомена за планирани дарения. След публичното разкриване на скандала обаче тя заявява, че е научила за средствата едва през септември същата година и впоследствие е настоявала те да бъдат върнати.

Мерц обеща да остане канцлер въпреки „катастрофата“ на регионалните избори

Случаят се отнася до плащания на обща стойност 132 000 евро, преминали през посредници в Швейцария.

Германското законодателство забранява на политическите партии да приемат определени дарения от източници извън Европейския съюз. Заради нарушенията AfD е санкционирана с глоба от 396 000 евро.

Новите имейли пораждат съмнения дали Вайдел действително е научила за средствата толкова късно, колкото е твърдяла публично.

Партията отказва да отговаря на въпроси за автентичността на конкретните съобщения и призовава медиите да не разпространяват информация, придобита чрез кражба на данни.

Какво разкриват останалите документи?

Първоначалният преглед на архива показва, че голяма част от съобщенията засягат обичайната дейност на политическа организация – организиране на събития, резервации за хотели, журналистически запитвания и вътрешна администрация.

Наред с тях обаче са открити материали, които според разследващите журналисти съдържат расистки, антисемитски и националистически изказвания, както и препратки към националсоциализма.

Част от кореспонденцията засяга отношенията с Русия, планирани пътувания до страната и вътрешни разногласия в партията.

Сред вече известните случаи, които отново привличат внимание, е този на депутата Матиас Хелферих. В съобщения от 2017 г. той се е определил като „приятелското лице на националсоциализма“, като впоследствие обяснява думите си като иронични.

Германската партия, която (може би) работи в полза на Кремъл

ZDF уточнява, че част от спорните съобщения може да са изпратени от симпатизанти, а не от членове на AfD. Следователно съдържанието им не може автоматично да се разглежда като официална позиция на партията.

Освен това в архива присъства значително количество лична информация, чието публикуване би могло да наруши правата на засегнатите лица.

Журналистите предупреждават, че до момента е анализирана само малка част от огромния масив данни и окончателни заключения за съдържанието му все още не могат да бъдат направени.

Доколко достоверни са публикуваните имейли?

Макар AfD да потвърждава хакерската атака, това само по себе си не доказва автентичността на всяко съобщение в архива.

Германският икономически всекидневник Handelsblatt е предприел самостоятелна техническа проверка на материалите, включително чрез сравняване с оригинална кореспонденция, съхранявана в редакцията.

Един от проверените имейли е изпратен на 30 септември 2016 г. от журналиста Дитмар Нойерер до тогавашния представител на AfD за контакти с медиите Кристиан Лют. Съобщението, свързано с предложение за интервю с Вайдел, присъства и в изтеклия архив, като датата, часът и съдържанието съвпадат с оригинала.

Допълнителна проверка е извършена чрез технологията DKIM, която използва цифрови подписи за удостоверяване на произхода и целостта на електронните съобщения. Около 30 000 имейла съдържат такива подписи, отчетени като валидни от получаващите сървъри при доставянето им.

За над 16 000 от тях Handelsblatt е успял самостоятелно да потвърди цифровите подписи чрез наличните криптографски ключове. Това дава основание да се заключи, че съобщенията произхождат от посочените сървъри и не са били променяни след изпращането им.

Бундестагът прегря след бурна дискусия между Мерц и Вайдел по повод победата на AfD

Редакцията е съпоставила и информация за партийни дарения с официални документи на Бундестага, като е установила съвпадения.

Тези проверки обаче не гарантират достоверността на целия архив. Не може да се изключи възможността част от останалите съобщения да са били променени или подправени.

Германски медии вече съобщават за разпространяването на фалшиви имейли, представяни като част от изтеклите данни. Затова журналистическите екипи продължават да проверяват информацията чрез независими източници, преди да публикуват нови разкрития.

Може ли информацията да доведе до забрана на AfD?

Един от основните въпроси е дали изтеклата кореспонденция би могла да бъде използвана при евентуална процедура за забрана на партията.

Темата придобива особено значение на фона на продължаващите спорове за идеологическата ориентация на AfD и съвместимостта на част от нейните позиции с демократичния конституционен ред на Германия.

Говорител на германското Министерство на вътрешните работи потвърждава, че при подобни процедури Федералната служба за защита на конституцията по принцип може да използва всички налични сведения. Това означава, че материалите от хакерската атака потенциално биха могли да бъдат разгледани, ако съдържат информация от значение за оценката на партията.

Все още обаче няма данни дали службата действително анализира конкретните имейли или дали те биха променили досегашните ѝ заключения.

Според юристи, цитирани от германските медии, фактът, че информацията е придобита незаконно от неизвестни лица, не означава непременно, че тя не може да бъде използвана като доказателство в съдебно производство. Възможността за това зависи от конкретните обстоятелства и приложимите правни правила.

Екзитпол: AfD постига историческа победа на изборите в Саксония-Анхалт

Някои политици и граждански организации вече настояват за забрана на AfD с аргумента, че партията представлява заплаха за демократичния ред. Самата формация отхвърля подобни обвинения като политически мотивирани.

Засега не е установено дали публикуваните документи съдържат нови доказателства, които биха имали решаващо значение за евентуална процедура.

Възможни наказателни и административни последици

Хакерската атака може да доведе и до отделни разследвания.

AfD съобщава, че е подала сигнал до правоохранителните органи за незаконното проникване и публикуването на информацията. Берлинската прокуратура обаче първоначално не потвърждава получаването му, като уточнява, че евентуалната жалба ще бъде разгледана.

Германското законодателство предвижда наказателна отговорност за незаконно придобиване и прихващане на електронни данни.

Възможно е проверките да обхванат и съдържанието на самите имейли, ако бъдат открити сведения за извършени престъпления, но към момента компетентните институции не са обявили подобни действия.

Отделен въпрос е дали партията е изпълнила задълженията си за защита на личните данни. При определени нарушения на сигурността организациите са длъжни да уведомят компетентния надзорен орган в рамките на 72 часа. Според информация на RedaktionsNetzwerk Deutschland AfD може да е пропуснала този срок.

Партията оспорва подобни твърдения и заявява, че е информирала съответния орган незабавно.