Точно месец след началото на войната в Иран, светът се бори с растящите цени на енергията и кризата в доставките, а президентът на САЩ Доналд Тръмп е изправен пред труден избор: да сключи потенциално несъвършена сделка или да ескалира военните действия и да рискува продължителен конфликт в Близкия изток.

Въпреки бурната дипломатическа активност, непокорният Иран продължава да държи в шах доставките на петрол и газ от Персийския залив и да нанася ракетни и дронови атаки в целия регион, отбелязва Reuters.

Според анализатори основният въпрос сега е дали Тръмп е готов да прекрати или да засили това, което критиците наричат „война по избор“, която предизвика най-тежкия в историята световен шок в енергоснабдяването и се разпространи далеч извън границите на региона.

Тръмп е заявил пред своите сътрудници, че иска да избегне „вечна война“ и да намери изход чрез преговори, като ги е призовал да наблегнат на продължителността от четири до шест седмици на военните действия, според високопоставен служител от Белия дом, според когото обаче такъв график изглежда „нестабилен“. Той допълва, че кампанията срещу Иран „ще приключи, когато главнокомандващият реши, че целите са постигнати“.

Ирански удар рани американски военни в база в Саудитска Арабия. Рубио: Войната може да продължи още седмици

В същото време Доналд Тръмп заплаши с мащабна военна ескалация, ако преговорите се провалят.

Дипломатическите му жестове към Иран, включително 15-точково предложение за мир, изпратено по неформален канал чрез Пакистан, изглеждаха като доказателство за все по-належащото търсене на изход от конфликта.

Но е неясно дали в момента съществуват реалистични перспективи за плодотворни преговори.

„Президентът Тръмп разполага с лоши варианти за прекратяване на войната“, заявява Джонатан Паникоф, бивш зам.-директор на Националната разузнавателна служба на САЩ за Близкия изток и допълва, че „част от предизвикателството е липсата на яснота относно това какво би представлявал задоволителен резултат“.

Рубини: Тръмп вероятно ще ескалира конфликта с Иран – рискът е стагфлация като през 70-те

Борба за ограничаване на разширяващата се война

Тръмп разполага още хиляди американски войници в региона и предупреждава Иран за засилена атака, вероятно включваща използването на сухопътни войски.

Според анализатори такава демонстрация на сила може да има за цел да създаде лост за отстъпки от Техеран, но рискува да въвлече Вашингтон в по-продължителен конфликт, като всяко ангажиране на войски на иранска територия ще разгневи много американски избиратели.

Според експерти друг възможен сценарий е САЩ да предприемат последна мащабна въздушна атака в рамките на операцията Epic Fury, за да нанесат още по-големи щети на военния потенциал и ядрените обекти на Иран, след което Тръмп да обяви победа и да се оттегли, заявявайки, че военните му цели са постигнати.

Но такова твърдение не би имало смисъл, освен ако жизненоважният проток Ормуз не бъде напълно отворен, което Иран досега отказва да позволи.

Тръмп изрази разочарование от отказа на европейските съюзници да изпратят военни кораби, за да помогнат за осигуряването на безопасността на водния маршрут.

Тръмп предупреди, че НАТО е изправен пред „много лошо бъдеще“, ако съюзниците не помогнат на САЩ в Иран

Липсата на ясна стратегия за изтегляне крие опасности както за президентското наследство на Тръмп, така и за перспективите на републиканците, които се борят да защитят крехкото мнозинство в Конгреса на междинните избори през ноември.

Една от големите грешки в преценката на Тръмп е подценяването на мащаба на ответните действия на Техеран, отбелязва Reuters. Иран използва ракети и дронове, за да нанесе удари по Израел и съседите от Персийския залив и продължава да блокира Ормузкия проток.

„Иранското правителство залага на това, че може да понесе повече болка за по-дълго време от своите противници, и може би има право“, казва Джон Алтерман от „Центъра за стратегически и международни изследвания“, мозъчен тръст във Вашингтон.

ОАЕ настояват за международни сили за отваряне на Ормузкия проток

Най-ясният знак за нарастващото безпокойство на Тръмп дойде в понеделник, когато той отстъпи от заплахата си да унищожи електроенергийната мрежа на Иран, ако не позволи възобновяване на корабоплаването през протока.

В ход, който мнозина разтълкуваха като опит да успокои пазарите, президентът на САЩ обяви петдневно отлагане на заплахата си, за да даде шанс на дипломацията. В четвъртък удължи срока с още 10 дни.

В същото време натискът на местно ниво се засилва.

Общата подкрепа за Тръмп е спаднала до 36%, най-ниската от завръщането му в Белия дом, сочи проучване на Reuters/Ipsos, приключило в понеделник.

Белият дом е все по-загрижен за политическите последици от войната, коментира пред Reuters бивш висш служител от Белия дом, цитирайки опасенията на републикански законодатели относно предстоящите междинни избори.

В знак за нарастващото недоволство сред републиканците, конгресменът Майк Роджърс, председател на Комитета по въоръжените сили на Камарата на представителите, критикува администрацията, че не е предоставила информация за мащаба на кампанията срещу Иран.

В отговор служител на Белия дом заяви, че съветниците на Тръмп са информирали Конгреса многократно преди и по време на войната.

Тръмп удължава крайния срок за преговорите с Иран след разпродажбите на Уолстрийт

Крехка дипломация

Засега дипломатическият път не предлага лесни решения.

Представеният от Тръмп 15-точков план е подобен на това, което Иран до голяма степен отхвърли по време на предвоенните преговори, и включва елементи, които би било трудно да се приложат. Изискванията варират от ликвидиране на ядрената програма и ограничаване на ракетния арсенал до фактическо предаване на контрола над протока Ормуз.

Иран определи предложението като несправедливо и нереалистично – въпреки че не изключи по-нататъшни непреки контакти.

Докато Тръмп настояваше в четвъртък, че Иран „моли“ за сключване на споразумение, властта в Техеран не бърза да преговарят, казват анализатори, тъй като вярват, че ще бъдат в позиция да обявят победа просто като оцелеят.

Иран отвръща с контрапредложение за край на войната

Според анализатори, дипломатическите усилия се усложняват от факта, че лидерите, убити при американско-израелски въздушни удари, са аместени от още по-твърди наследници.

„Президентът е готов да изслушва, но ако те не приемат реалността на настоящия момент, ще бъдат ударени по-силно от всякога“, заявява в отговор представител на Белия дом.

Междувременно израелски представители изразяват тревога, че Тръмп може да направи отстъпки, които да им вържат ръцете при бъдещи удари срещу Иран. Съюзниците на Вашингтон в Персийския залив също може да се възмутят от прибързано изтегляне на САЩ, тъй като биха могли да останат с ранен и враждебен съсед.

ОАЕ: Атаките на Иран в Ормузкия проток са „икономически тероризъм“

Противоречивите сигнали държат опонентите в неувереност

Ако Тръмп наистина е готов да разположи сухопътни сили, би могъл да превземе иранския нефтен център на остров Харг или други стратегически острови, да организира операции по крайбрежието или да изпрати специални сили за сложна операция по завземането на запасите от високообогатен уран, за които се смята, че са заровени под земята след американско-израелските бомбардировки през юни миналата година.

Такива ходове биха могли да прераснат в по-широк конфликт, напомнящ дълготрайните войни в Ирак и Афганистан, в които Тръмп обеща, че САЩ никога няма да бъдат въвлечени по време на неговото управление.

Те биха рискували да увеличат броя на американските жертви и да повдигнат още въпроси относно целите на мисията на САЩ.

Съюзниците от Персийския залив са предупредили администрацията да не изпраща американски войски в Иран, като са заявили, че това би могло да предизвика по-големи ответни мерки от Техеран, вероятно срещу тяхната енергийна и гражданска инфраструктура, заявява високопоставен служител от Персийския залив, пожелал анонимност.

Служителят от Белия дом заявява в отговор, че Тръмп е дал ясно да се разбере, че „понастоящем няма планове да изпраща сухопътни войски“, но „винаги държи всички опции на масата“.

Войната в Иран е изтрила 100 милиарда долара от пазара на луксозните акции

„Протокът на Тръмп“

Междувременно в петък вечер Тръмп нарече с намигване Ормузкия проток „Протокът на Тръмп“, пише CNBC.

Иран трябва да „отвори Протока на Тръмп – искам да кажа, Ормуз“, заяви той в речта си по време на събитието Future Investment Initiative в Маями, предизвиквайки смях сред публиката.

„Извинете ме. Много съжалявам. Каква ужасна грешка“, продължи той, преструвайки се, че се извинява, преди да поясни: „Фалшивите новини ще кажат: „Това беше случайност“ – Не, при мен няма случайности, не твърде много. Ако имаше, щяхме да имаме голяма новина“.

The New York Post, позовавайки се на свои източници, съобщи в петък, че Тръмп обмисля да поеме контрола над протока и да го преименува на свое име, или да го нарече „Протока на Америка“, както когато преди това се опита да преименува Мексиканския залив.

Президентът е известен с това, че е превърнал собственото си име в централен елемент на бранда си като бизнесмен и магнат в сферата на недвижимите имоти. През декември Белият дом обяви преименуването на емблематичната сграда The Kennedy Center на Trump Kennedy Center.