Човекът, който някога държеше рекорда за най-младият милиардер в света, днес твърди, че е намерил формулата за фондовия пазар. И тя е изненадващо проста. Той натрупва състоянието си като енергиен трейдър – първо в Enron, където през 2001 г. носи около 750 млн. долара печалба на компанията, а след това чрез собствения си фонд Centaurus, което му осигурява място във Forbes 400 като най-младия милиардер в САЩ през 2007 г. на 33 години.

Днес той отново излиза в публичното пространство с портфейл, който трудно може да бъде по-прост.

В публикация в социалната мрежа X Арнолд показва, че портфейл, разпределен поравно между технологичния сектор и енергийния сектор, не само е донесъл двуцифрена доходност в шест от последните седем години, но и е генерирал положителна възвръщаемост, коригирана спрямо риска.

Коефициентът на Шарп измерва доходността спрямо поетия риск, като стойности над 1 се считат за добри. По изчисления на Арнолд неговият портфейл достига 1,16.

Портфейлът му значително превъзхожда класическия баланс 60/40 между акции и облигации през тези години – особено в периоди като настоящия и 2022 г., когато облигациите не успяват да осигурят защита заради рязкото поскъпване на суровините.

Morgan Stanley понижава оценката си за глобалните акции, докато войната в Близкия изток тласка инвеститорите към защитни активи

Перспективата пред глобалните акции се влошава, капиталът се насочва към облигации и кеш

В някои години той изостава спрямо S&P 500, но за разлика от широкия пазар остава на положителна територия всяка година. Арнолд, чието състояние според Forbes възлиза на около 2,8 млрд. долара, не обяснява защо стратегията работи. Но логиката зад нея изглежда интуитивна.

От една страна, ускореното развитие на нови технологии, като изкуствения интелект, трансформира глобалната икономика. От друга, разпадането на международния ред и поредицата от конфликти – първо руската инвазия в Украйна, а след това и войната между САЩ и Израел срещу Иран – водят до недостиг на петрол и газ и до рязък ръст на цените.

Луи-Венсан Гаве, основател на изследователската компания Gavekal, отдавна защитава тезата, че в среда на структурно по-висока инфлация оптималният портфейл трябва да включва 60% акции, 20% благородни метали и 20% енергийни активи.

Според него събитията от последните пет години са разрушили ключови допускания: че американските държавни облигации могат лесно да се трансформират в енергийна сигурност, че пехотата контролира световните морски маршрути и че САЩ са доброжелателен хегемон с интерес да поддържа глобалната търговска система.

„Изводът е, че дори конфликтът с Иран да намери решение в следващите дни, допусканията, върху които се изграждаха политиките и портфейлите през последните десетилетия, вече са остарели“, пише Гаве в доклад, цитиран от MarketWatch.

Въпреки това простотата на портфейла на Арнолд може да се окаже и неговата слабост. Ако опасенията около прекомерните инвестиции в изкуствен интелект се окажат основателни, технологичната част – доминирана от компании като Nvidia, Microsoft и Broadcom – би могла да понесе сериозен удар.

По същия начин, ако правителствата реагират на високите цени на енергията с извънредни данъци върху печалбите, енергийният компонент на портфейла може да загуби инерция, дори при растящи цени на петрола и газа.