Цените на петрола се повишиха в понеделник, след като подкрепяните от Иран хути в Йемен изстреляха ракети към Израел, а президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че иска да „вземе петрола на Иран“. Това засили опасенията от ескалация и рисковете за енергийните доставки в Близкия изток.

Според анализатори включването на хутите „променя правилата на играта“ и превръща конфликта в заплаха за цялата енергийна система. Основният риск вече не е само цената на петрола, а колко дълго ще продължи кризата. Пазарите могат да понесат кратък шок, но трудно се справят с продължителна несигурност.

Фючърсите върху основните американски борсови индекси поевтиняха в неделя, докато фючърсите на Brent за май поскъпнаха с 2,47% до 115,35 долара за барел в ранната азиатска търговия днес. Глобалният бенчмарк е на път към рекорден месечен ръст. Американският WTI нарасна с 1,62% до 101,25 долара за барел.

В интервю за Financial Times в неделя Тръмп заяви, че предпочитаната от него опция е „да вземе петрола“, сравнявайки това с действията на САЩ във Венецуела, където Вашингтон пое контрол върху енергийния сектор след отстраняването на Nicolás Maduro.

Коментарите му идват в момент, когато конфликтът между САЩ, Израел и Иран навлиза в петата си седмица и се разширява в региона, повишавайки риска за енергийната инфраструктура и подхранвайки рязко поскъпване на петрола.

Хутите в Йемен съобщиха, че са изстреляли балистични ракети към Израел – първото им пряко включване във войната. Говорителят Яхя Сарие заяви, че ударите са насочени към „чувствителни военни цели“ в подкрепа на Иран и „Хизбула“.

Това представлява нов етап на ескалация в конфликта, започнал на 28 февруари с удари на САЩ и Израел по Иран.ю

Анализатори на J.P. Morgan предупреждават, че ключовото предимство на хутите е способността им да застрашат саудитския износен терминал Янбу на Червено море, където завършва тръбопроводът "Изток-Запад". Това може да подкопае възможността на Саудитска Арабия да заобиколи Ормузкия проток и да добави до 20 долара към цената на петрола. Според тях ескалацията от страна на хутите е въпрос не дали, а кога ще се случи.

Според анализатора Ед Ярдени глобалните пазари вече започват да отразяват сценарий на „по-високи за по-дълго“ цени на петрола, както и лихвени проценти, тъй като рискът от продължителна война нараства.

Той предупреждава, че продължаващата блокада на Ормузкия проток може да задълбочи спада на пазарите и да увеличи риска от рецесия, като несигурността около конфликта ще поддържа висока волатилност, докато доставките на петрол не се нормализират.

„Скоростта и мащабът на движението показват колко бързо пазарите преоценяват геополитическия риск“, отбелязва Ярдени в коментар, публикуван в понеделник.

CNBC цитира стратега Дейвид Рош от Quantum Strategy, който посочва, че пазарите вече калкулират възможност за по-агресивен отговор от страна на САЩ – включително сухопътни операции и евентуално овладяване на остров Харг, през който преминават около 90% от иранския петролен износ.

Според него подобна стъпка би могла да прекъсне приходите на Иран, но същевременно крие риск от пълномащабна ескалация, тъй като Техеран вероятно ще отговори с удари по ключова инфраструктура в региона.

Тази ескалация може бързо да засегне и глобалните вериги за доставки. Рош също предупреждава за уязвимостта на саудитския петролопровод "Изток–Запад", който транспортира около 5 млн. барела дневно към Червено море.

При евентуални атаки в района на Баб ел-Мандеб – стратегически пролив, където действат хутите – износът може да бъде сериозно ограничен.

Дори алтернативните маршрути през Суецкия канал биха довели до рязко свиване на капацитета, което може да извади от пазара между 4 и 5 млн. барела дневно, допълва той.