Главните изпълнителни директори на най-големите нефтогазови компании отправиха тревожно послание за въздействието на войната в Иран върху енергийните доставки и дългосрочните последствия за икономиката.

Лидерите в петролната индустрия се събраха в Хюстън тази седмица по повод ежегодната енергийна конференция CERAWeek на S&P Global, за да направят преглед на ситуацията във връзка с войната, като предупредиха, че пазарът не отразява мащаба на прекъсването в доставките.

Азия и Европа ще се сблъскат с недостиг на гориво, ако войната се проточи, заявиха те. По думите им, цените на петрола вероятно ще останат високи, дори и конфликтът да приключи, тъй като страните ще трябва да възстановят изчерпаните си запаси, отбелязва в анализ CNBC.

„Просто не можеш да извадиш 8 до 10 милиона барела петрол на ден и около 20% от пазара на втечнен природен газ от световната сцена, без значителни последици“, смята изпълнителният директор на ConocoPhillips Райън Ланс.

ОАЕ настояват за международни сили за отваряне на Ормузкия проток

Иран на практика наложи икономическа блокада срещу производителите на петрол в Близкия изток, като затвори Ормузкия проток, коментира шейх Наваф ал-Сабах, главен изпълнителен директор на Kuwait Petroleum Corporation. Протокът е жизненоважната артерия, която свързва износа на петрол от Персийския залив с глобалните пазари.

„Това е атака не само срещу Персийския залив, но и атака, която държи световната икономика за заложник“, заяви ал-Сабах, като предупреди, че войната ще има „ефект на доминото“ върху световната икономика. „Цената на тази война не остава в рамките на географските граници на този регион, а се простира по цялата верига на доставки“.

Петролният шок е най-тежкият от времето на арабското петролно ембарго срещу САЩ и други западни държави заради подкрепата за Израел при войната в Близкия изток през 1973 г., заявява Пол Санки, независим анализатор в Sankey Research.

„Това е най-тежката ситуация, която съм виждал. Не сме виждали нищо подобно, вероятно от 1973 г. Никога не сме виждали Ормузкият проток затворен. На практика сме в ситуация, в която иранците контролират протока“, допълва експертът, чиято кариера в Международната енергийна агенция започва през далечната вече 1990 г.

Рубини: Тръмп вероятно ще ескалира конфликта с Иран – рискът е стагфлация като през 70-те

Призив към американските въоръжени сили да защитят енергийния сектор

Коментарите на лидерите контрастират с усилията на администрацията на Тръмп да успокои притеснената индустрия и нестабилния пазар на петрол.

Министърът на енергетиката Крис Райт заяви пред CNBC, че пазарът е изправен пред „краткосрочен период на сътресения“. Той добави, че цената си струва за постигане на дългосрочни ползи от неутрализирането на Иран.

Но тя е много висока за нефтената и газовата индустрия, чиито активи са изложени на атака. Conoco „моли“ администрацията на Тръмп за военна „защита на активите, притежавани от САЩ в Катар, както и на инвестиции на стойност стотици милиони долари“.

Иран затвори най-големия център за втечнен природен газ в света в Катар чрез атаки с дронове, а Conoco е основен инвеститор в това съоръжение. „Трябваше да евакуираме част от персонала, който не е от съществено значение. Това беше трудна задача през последните седмици“, казва изпълнителният директор на компанията.

Държавите от Персийския залив досега проявяват търпимост към ударите на Иран – но тази „отбранителна“ позиция няма да продължи вечно

Цените ще останат високи

Цените на петрола останаха нестабилни през седмицата – спадаха, когато се появяваха надежди за прекратяване на войната чрез преговори, и се покачваха, когато напрежението се засилваше.

В понеделник Тръмп се отказа от заплахата да бомбардира ирански електроцентрали.

През цялата седмица твърдеше, че Иран иска да сключи споразумение за прекратяване на конфликта. В крайна сметка обаче инвеститорите останаха нащрек, като в петък цените на петрола се установиха на най-високото си ниво от повече от три години.

Цените на суровия петрол в САЩ са поскъпнали с 49% до 99,64 долара за барел, откакто САЩ и Израел атакуваха Иран на 28 февруари. Цените на Брент, международният бенчмарк, са се повишили с над 55% до 112,57 долара за барел.

„Танго“ в несигурни стъпки: Как петролните пазари преследват синхрона с новините от Близкия изток

„Чувам и чета много за разговорите относно цените и подобни теми, всичко това е интересно, но това, което има значение, са физическите потоци“, заявява главният изпълнителен директор на Shell Уел Саван.

Главният изпълнителен директор на Chevron Майк Уърт заявява, че физическото предлагане на петрол е много по-ограничено, отколкото показват цените на фючърсите. Според него пазарът реагира на „оскъдна информация“ и „възприятия“.

„Има съвсем реални, осезаеми последици от затварянето на Ормузкия проток, които се отразяват по целия свят и в цялата система, и не мисля, че са напълно отчетени в кривите на фючърсите на петрола“, смята той.

Ще са необходими три до четири месеца, за да възстановят напълно производството арабските държави от Персийския залив, тъй като са били принудени да затворят нефтени кладенци, заявява изпълнителният директор на Kuwait Petroleum ал-Сабах.

ОАЕ: Атаките на Иран в Ормузкия проток са „икономически тероризъм“

„Минималната цена на петрола вероятно трябва да се повиши“, казва Ланс от Conoco, като посочва, че е малко вероятно цените да паднат до нивата отпреди войната в близко бъдеще, въпреки уверенията на администрацията на Тръмп.

Cheniere, един от най-големите износители на втечнен природен газ, прави всичко възможно, за да задоволи търсенето от азиатските страни, силно зависими от вноса от Катар, уверява главният изпълнителен директор Джак Фуско и допълва, че компанията работи на максимален капацитет.

„Ще се опитаме да доставим колкото се може повече до онези страни в Азия, които наистина се нуждаят. Но пътуването от брега на Мексиканския залив до която и да е точка в Азия отнема 28 дни, така че това няма да стане за една нощ“.

Бизнес нагласите сочат, че световната икономика вече понася щети от конфликта в Близкия изток

Недостиг на гориво

Доставките на гориво са изправени пред още по-големи сътресения, отколкото тези на петрола, заявява главният изпълнителен директор на Shell. Тези на реактивно гориво вече са засегнати, след това ще последва дизелът, а след него – бензинът, допълва той.

По думите му войната е предизвикала верижна реакция от недостиг, която се разпространява в големите азиатски икономики и ще достигне Европа до април.

Цените на самолетното гориво и дизела са скочили съответно с 200 долара за барел и 160 долара за барел, заявява главният изпълнителен директор на TotalEnergies Патрик Пуян.

„Кризата започва да оказва реално влияние за клиентите. Всичко зависи доколко ще продължи. Надявам се, че няма да е твърде много. В противен случай ще има драматични последствия“, допълва той.

Д-р Дуум за икономическите последици от войната с Иран: Всичко зависи от това колко дълго петролът ще остане над $100

Вероятна ескалация

Войната едва ли ще приключи скоро, а рискът от ескалация е голям, заявява Вали Наср, експерт по политиката на Иран от Университета „Джонс Хопкинс“. „Иран не търси примирие с Тръмп. Иска мащабна сделка, която да му осигури контрол над пролива, икономически компенсации и гаранции за сигурност“, допълва той.

Иран води тотална война, докато САЩ провеждат ограничена кампания, заявява генерал Джим Матис, министър на отбраната в първия мандат на Тръмп. „Целта за смяна на режима е илюзорна. Конфликтът е в патова ситуация, като вероятно ще ескалира още повече“, добавя той.

Войната може да разруши икономическия модел на арабските държави от Персийския залив. Ирак, Катар, Обединените арабски емирства и потенциално Саудитска Арабия могат да отбележат спад от 30% в годишния си БВП, казва Санки.

САЩ не се консултираха с арабските си съюзници от Персийския залив, преди да влязат във война, и Тръмп няма да може просто да обяви победа и да си тръгне, казва Матис. Според него иранците имат право на глас кога да приключи войната. „Не мисля, че можем просто да си тръгнем. Намираме се в трудна ситуация“, допълва той.