Прекъсванията в потока на петрол през Ормузкия проток през последните четири седмици ще предизвикат „последователен“ шок в глобалните доставки, който ще се разпространи от изток на запад, като голяма част от света ще усети ефекта още през април, смятат анализатори на J.P. Morgan.

Глобалната петролна система „се променя от шок в потоците към проблем с изчерпването на запасите“, се посочва в анализ на банката от четвъртък, цитиран от MarketWatch.

Според знализа последният танкер е напуснал Ормузкия проток на 28 февруари – деня, в който САЩ и Израел започнаха военни действия срещу Иран. Оттогава трафикът през този ключов воден път е почти спрян, въпреки че Иран прилага „контролирана стратегия“, позволяваща преминаването на ограничен брой кораби.

Анализаторите на J.P. Morgan подчертават, че не само обемите, но и времето определя ефекта, тъй като продължителността на превоза „задава ритъма“. Очаква се смущенията в доставките да се проявяват „последователно, а не едновременно“, като се разпространяват на запад и се влияят от транспортните срокове и различните нива на запаси по региони.

Азия е най-силно зависима от петрола от Персийския залив и вече „усеща натиска“, тъй като доставките отпреди фактическото затваряне на Ормузкия проток почти са изчерпани. Обикновено петролът достига Азия за 10 до 20 дни – първо до Индия, а след това до Североизточна Азия.

През април се очаква търсенето на петрол в Югоизточна Азия да спадне с около 300 000 барела дневно, но недостигът може бързо да се задълбочи – над 2 млн. барела дневно през май и близо 3 млн. барела дневно през юни, ако държавите не споделят резервите си.

Тъй като цените на петрола растат, търсенето обикновено намалява. Фючърсите на Brent са поскъпнали с 49% през месеца и достигнаха 108 долара за барел. В резултат много азиатски държави вече предприемат мерки за ограничаване на потреблението на енергия.

Филипините дори обявиха извънредно положение в енергийния сектор, предупреждавайки за „непосредствен риск“ за снабдяването на страната.

Следващият регион, който вероятно ще бъде засегнат, е Африка, като ефектите се очаква да се засилят в началото на април. Възможно е загуба на търсене до 250 000 барела дневно, особено ако вътрешните запаси са ниски.

До средата на април Европа също ще усети удара, но там ефектът ще се изразява по-скоро в по-високи цени и засилена конкуренция с Азия, отколкото в реален недостиг.

САЩ са в по-различна позиция, тъй като транспортните маршрути са по-дълги, а страната разполага със значително вътрешно производство. Очаква се доставките да започнат да прекъсват около 15 април, но в краткосрочен план не се предвижда физически недостиг.

Вместо това ефектът ще се усеща чрез по-високи цени и нарушения на пазара на рафинирани продукти. Американският петрол се търгува с около 10 долара под Brent, но въпреки това е поскъпнал с 41% през март.

Американските борси се понижиха в четвъртък, а президентът Доналд Тръмп удължи паузата в атаките срещу енергийната инфраструктура на Иран до 6 април.

Пазарите все още очакват Тръмп „скоро да обяви победа“, посочват анализатори на Macquarie. В същото време те оценяват вероятността от продължителен конфликт до юни на около 40%. При такъв сценарий цената на петрола може да достигне 200 долара за барел, а бензинът в САЩ – около 7 долара за галон.