Ескалацията на войната в Близкия изток пренарежда финансовите потоци, като инвеститорите все по-видимо се оттеглят от риска и се насочват към защитни активи. Тази промяна е ясно отразена в последната оценка на Morgan Stanley, която понижи рейтинга на глобалните акции от „overweight“ до „equal weight“, като едновременно с това повиши препоръките за кеш и американски държавни облигации до „overweight“.

„Несигурността около мащаба и продължителността на прекъсванията в доставките на петрол означава, че резултатите за рисковите активи стават все по-асиметрични“, посочват стратезите на банката.

Този асиметричен риск е пряко свързан с експлозивното движение на цените на петрола – сортът Brent поскъпва с 59% за месеца, най-рязкото увеличение от войната в Персийския залив през 1990 г., като фючърсите вече преминават над 116 долара за барел.

При сценарий, в който цените се задържат в диапазона 150-180 долара, Morgan Stanley предупреждава, че глобалните оценки на акциите могат да се свият с близо 25%. Именно този риск стои зад решението за намаляване на експозицията към акции, включително понижаване на оценките за САЩ и Япония.

Глобалният петролен пазар става все по-крехък, а конфликтът в Близкия изток вече се превръща в основен фактор за цените, инфлацията и риска от глобална икономическа нестабилност

Brent върви към рекорден месечен ръст заради напрежението около Иран

В японския случай банката изрично подчертава уязвимостта към прекъсвания във веригите на доставки и потенциалните рецесионни ефекти, ако Ормузкият проток остане затворен за по-дълъг период.

Парадоксално, въпреки глобалното изтегляне от риск, американските активи отново започват да се възприемат като убежище. След година, в която инвеститорите избягваха САЩ заради търговската политика и митническата несигурност, капиталовите потоци рязко се обръщат.

Според Morgan Stanley инвеститорите „отново гледат на американските активи като на по-дефанзивен пазар“, като държавните облигации предлагат по-добра диверсификация в условия на енергиен шок, тъй като икономиката на САЩ е по-слабо зависима от внос на енергия спрямо Европа.

Тази стратегическа ротация вече има пряко отражение върху пазарите. В Азия индексите регистрираха рязък спад, докато конфликтът навлиза в петата си седмица и продължава да ескалира.

Южнокорейският Kospi загуби близо 3%, японският Nikkei 225 поевтиня с около 2,8%, а хонконгският Hang Seng също отчете понижение. Паралелно с това нарастващият ценови натиск от петрола принуждава централните банки да преосмислят политиката си – в Япония вече се обсъжда ускоряване на повишенията на лихвите, като според членове на Bank of Japan съществува риск институцията да „изостане от кривата“ при нарастваща инфлация, породена от външни фактори.

Геополитическата картина допълнително утежнява пазарната динамика. Включването на хутите в Йемен, които заявиха, че са изстреляли балистични ракети срещу израелски цели в подкрепа на Иран и „Хизбула“, сигнализира за разширяване на конфликта извън първоначалните му рамки. Това увеличава вероятността от по-продължителни прекъсвания на енергийните потоци и поддържа цените на петрола високи – американският WTI вече се търгува над 100 долара за барел.

Реакцията на правителствата също започва да се проявява. Австралия обяви временно намаляване на акцизите върху горивата, за да ограничи удара върху потребителите, което е ранна индикация за политическия натиск, който високите енергийни цени ще упражнят върху икономиките.