Бейрут е на ръба на колапс.

Месец след като ракетните атаки на „Хизбула“ срещу Израел предизвикаха мащабна израелска офанзива и сухопътна операция, Ливан е изправен пред хуманитарна криза. Повече от милион жители бяха принудени да напуснат домовете си в южните и източните части на страната, както и в южните предградия на Бейрут, търсейки убежище в пренаселената столица. Макар центърът на Бейрут засега да остава извън обсега на ударите, градът трудно поема огромния поток от разселени хора.

Израелските удари и заповедите за евакуация – безпрецедентни по своя мащаб и обхващащи близо 15% от територията на Ливан – обезлюдиха цели села на юг и тласнаха почти цялото население на предградията към Бейрут. Този масов приток преоформя географията на столицата, променяйки нейния център на тежестта и засилвайки несигурността за бъдещето ѝ.

 Огромен палатков лагер вече заема тревните площи между луксозен яхтклуб и нощно заведение, преобразявайки напълно облика на крайбрежието. Семейства намират подслон в празни магазини и джамии или нощуват в колите си, паркирани в дълги колони по улиците. Други се струпват под импровизирани брезентови навеси по крайбрежната алея или в покрайнините на парк „Хорш Бейрут“ – боровата гора до предградието „Дахие“.

Сектантските и политическите противоречия се изострят на фона на масовото изселване на шиитски мюсюлмани

Войната между „Хизбула“ и Израел задълбочава разделенията в Ливан

„Ужасно е, защото усещаме напрежението – сякаш не сме желани тук“, казва пред Associated Press Нур Хюсеин, която се е установила край морето в началото на март, след като е избягала от първите въздушни удари в „Дахие“. Тя наблюдава как добре облечени бегачи си проправят път между палатките и изцапаните дюшеци, докато трите ѝ най-малки деца се сгушват в скута ѝ.

„Не искаме да сме тук. Нямаме нищо тук и няма къде да отидем“, добавя тя.

Според експертите това разселване е безпрецедентно по своя мащаб. Макар градът и преди да е преживявал подобни кризи – последната по време на войната между Израел и „Хизбула“ през 2024 г. – рядко се е случвало толкова огромна част от населението да потърси спасение в Бейрут за толкова кратък период. По данни на властите близо 20% от жителите на страната са се преместили към столицата в рамките на броени дни.

„Мащабът и интензивността са без аналог“, посочва Далал Харб, говорител на Върховния комисариат на ООН за бежанците в Ливан. По думите ѝ реалният брой разселени вероятно е още по-голям, тъй като много хора не са официално регистрирани.

Правителството е превърнало стотици държавни училища в убежища, а под трибуните на основния стадион са изградени палатки. Благотворителни организации също се включват – една от тях е преобразила изоставена кланица, разрушена при взрива в бейрутското пристанище през 2020 г., в общежитие за близо 1000 души.

Въпреки това изследователи отбелязват безпрецедентния брой хора, живеещи по улиците – нещо, което прави невъзможно за жителите на града да игнорират войната и нейните последици.

Израелската армия води интензивни сражения с бойци в поне три ключови района в битката за контрол над граничните градове

Израел среща силна съпротива от „Хизбула“, докато се опитва да навлезе по-дълбоко в Ливан

„Това е ново – толкова много хора да живеят в открити пространства и в изключително уязвими условия“, коментира Мона Харб от Американския университет в Бейрут. „Сблъскваш се с това ежедневно – по пътя към работа, към училище – и това поражда силни, смесени чувства.“

Много семейства споделят, че трудно намират място в държавните убежища и предпочитат да останат в столицата, вместо да се отправят на север, където условията са по-добри, но нямат близки или връзки.

„Колкото по-далеч отиваме, толкова повече губим надежда да се върнем“, признава Хаура Балха, която заедно със семейството си предпочита да нощува в колата, с която са избягали от разрушеното си село близо до границата. „Не искаме пак да се местим.“

Много жители на „Дахие“ също остават в Бейрут, за да могат от време на време да се връщат и да проверяват домовете си, макар и под заплахата от нови удари.

С разрастването на лагерите се появяват и опасения за крехкия религиозен баланс в Ливан. Страната разчита на система на споделяне на властта между християни, шиити и сунити – общности с приблизително равен дял. Масовото придвижване на стотици хиляди шиити засилва напрежението.

Според четириточковия план на президента Жозеф Аун установяването на „пълно примирие“ трябва да съвпадне с разоръжаването на групировката и предоставянето на международна помощ за ливанската армия

Ливан предлага план за мир с Израел и край на конфликта с „Хизбула“

„Съществуват сериозни опасения, че това разселване може да доведе до необратима промяна в демографския баланс“, отбелязва Маха Яхя от центъра „Карнеги Близък изток“. С всеки изминал ден лагерите се разрастват. Децата вече страдат от кожни инфекции, проливни дъждове наводняват палатките, а при раздаването на помощи често избухват сбивания.

„Не сме свикнали на такъв живот – имахме дом, имахме нормално битие“, споделя Лина Шамис, докато се опитва да се стопли край огън, запален точно под билборд за луксозни часовници. „Сега децата не ходят на училище, стоят гладни, а кварталът ни е в руини. Остана ни само отчаянието.“

С разширяването на израелската операция и нарастващата заплаха от настъпление по-дълбоко в Ливан – чак до река Литани – ситуацията заплашва да излезе извън контрол. „Нуждите на хората ще се увеличават лавинообразно“, предупреждава Далал Харб от ООН. „Пред очите ни се разгръща хуманитарна катастрофа от огромен мащаб.“