Турция е продала или предоставила под наем около 20 млрд. долара в злато след началото на войната с Иран, в серия от сделки с благородния метал, които допринесоха за най-големия месечен спад в цената му от 2008 г. насам.

Централната банка на Турция е продала 52 тона злато между 27 февруари и 27 март, според анализ на консултантската компания Metals Focus, базиран на официални данни.

Така нетните златни резерви на банката са спаднали до 440 тона – най-ниското им ниво от над две години.

През същия период централната банка е организирала и златни суапове за около 79 тона – операции, при които златото се отдава временно срещу доходност, като същевременно се увеличава предлагането на пазара и се оказва натиск върху цените. Мярката е част от усилията за подкрепа на турската лира.

Комбинираната стойност на продажбите и суаповете достига близо 20 млрд. долара при текущите цени, по изчисления на Financial Times.

Пазарът в момента залага, че тази година няма да има промяна в лихвените проценти на Федералния резерв, което означава, че цените на златото е по-малко вероятно да продължат да растат

Ралито на златото може да е близо до своя край, смята стратег от UBS

Глобалният енергиен шок и разширяващият се конфликт в Близкия изток подтикват все повече държави, включително Русия и Полша, да обмислят продажба на злато с цел подкрепа на валутите си или подобряване на фискалната позиция.

Турската централна банка е сред институциите, които също така продават американски държавни облигации в опит да стабилизират валутата си.

Докато централните банки бяха ключов фактор за многогодишното поскъпване на златото, което изведе цената му до рекорд от над 5 500 долара за тройунция през януари, промяната в поведението им напоследък оказва натиск надолу върху цените, посочват анализатори.

През последните 30 дни златото е поевтиняло с около 11,5% – най-слабият му месец от 18 години.

„Продажбите на централните банки са основният двигател зад спада от около 1000 долара през последните седмици“, казва пред FT Ники Шийлс, ръководител на анализа на метали в MKS Pamp.

„Пазарът дълго време приемаше, че централните банки ще действат като стабилизиращ фактор. Но последните данни и официални сигнали по-скоро опровергават това.“

Азиатските пазари се повишиха рязко, а Европа се готви да последва ръста

Петролът се срива под $100, а глобалните акции скачат след сигналите за деескалация в Близкия изток

Темпото на продажбите на злато от страна на Турция се ускорява към края на март, като 31 тона са реализирани само в седмицата до 27 март, показват данните на Metals Focus.

„Централната банка на Турция държеше между 60% и 70% от резервите си в злато. Затова беше принудена да продаде или да предостави част от тях, за да осигури необходимата доларова ликвидност“, казва пред FT Угур Гюрсес, турски икономически анализатор и бивш служител в управлението на златните резерви на банката.

„Ако 50 тона злато излязат на пазара, това може да има огромен ефект върху цените“, добавя той, отбелязвайки, че според него банката вече разполага с достатъчна ликвидност и няма непосредствена нужда от нови продажби.

Продажбите подчертават решимостта на Турция да стабилизира лирата – ключов елемент от продължаващата повече от две години кампания за овладяване на инфлацията, която в момента е около 31%.

Случаят с Турция е част от по-широка тенденция в управлението на златните резерви от централните банки.

През миналата година нетните покупки на злато от централните банки възлизат на около 860 тона – спад от 20% спрямо предходната година, по данни на Световния съвет по златото.

През тази година, освен Турция, сред продавачите е и Русия, която е реализирала 15 тона през януари и февруари. Междувременно централната банка на Полша предложи продажба на злато за финансиране на отбраната, макар правителството да се противопостави на идеята.

Пазарни участници очакват допълнителни продажби през годината от държави, зависими от внос на енергия, като Индия, както и от страни в Централна Азия с големи златни резерви.

Рязкото поевтиняване на златото през миналия месец, което поставя под въпрос традиционната му роля на „убежище“ и защита срещу инфлация, отразява и четири поредни седмици на изтегляне на средства от борсово търгувани фондове, инвестиращи в благородния метал.

Част от инвеститорите са реализирали печалби след началото на конфликта в Близкия изток. Цената на златото се е понижила до около 4 650 долара за тройунция.

Все повече централни банки също така репатрират златните си резерви. Франция например обяви миналата седмица, че е приключила многогодишна програма по връщането на златото си и вече не държи резерви в САЩ.

Не всички банки обаче продават. Народната банка на Китай е закупила 160 000 тройунции злато през март – най-голямата ѝ покупка от повече от година, според официални данни.

Според Шаокай Фан, ръководител за Азия и Тихоокеанския регион в Световния съвет по златото, ускорените покупки от Китай вероятно отразяват опит да се възползва от по-ниските цени.

„В момента виждаме как централните банки действат и в двете посоки на пазара. Интересът към златото се увеличи през последните месеци – но това има двустранен ефект.“