Изходът от войната на САЩ и Израел с Иран остава неясен. Но според Рушир Шарма, председател на Rockefeller International, вече е ясно, че петролният шок разкрива нов тип уязвимост в глобалната икономика.

„Никога досега светът не е навлизал в каквато и да е криза с толкова високи дефицити и нива на дълг“, пише Шарма в анализ за Financial Times.

„Тази тежест ще ограничи способността на правителствата да смекчат ефекта от високите енергийни цени.“

Шарма поставя настоящата ситуация в исторически контекст, правейки директно сравнение с петролните шокове от 70-те години – период, който съвпада с началото на нова фискална ера, когато правителствата преминават от временни към постоянни бюджетни дефицити, за да поддържат растежа и социалните разходи в условията на икономически сътресения.

Разликата днес обаче е в мащаба.

Тогава типичният дефицит в САЩ и другите големи икономики е около 2% от БВП. Днес средният дефицит е повече от двойно по-висок, а държавният дълг в страните от Г-7 е нараснал от около 20% до над 100% от БВП.

Това, по думите на Шарма, означава, че инструментите, използвани при предишни кризи, вече не работят със същата ефективност.

Правителствата реагират по вече познат модел – от Великобритания и Франция до Бразилия и Индия се въвеждат контрол върху цените, субсидии и различни форми на дажби за горива, подобно на мерките, използвани при предишни енергийни кризи.

Но този път, отбелязва експертът, те „не могат да си позволят тези облекчителни мерки“, а пазарите на държавен дълг вече дават сигнал срещу увеличаването на разходите.

Исторически при кризи дългосрочните лихви обикновено спадат, тъй като пазарите очакват по-слаб растеж и по-мека парична политика. Изключение правят именно петролните шокове, когато лихвите растат заради инфлационните очаквания.

Днес доходността по облигациите отново се повишава – но по различна причина.

„Дългосрочните инфлационни очаквания остават стабилни, но пазарите се опасяват, че шокът от Иран ще доведе до нови разходи върху вече бързо растящите дефицити и дълг“, пише Шарма.

Това води до по-висока премия за риск при облигациите.

Рекорден дълг, минимално пространство за реакция

Глобалната картина допълнително усложнява ситуацията. През миналата година общият световен дълг достига 348 трилиона долара – над три пъти размера на глобалния БВП и най-бързото увеличение след пандемията, когато правителствата масово финансираха икономиките си чрез заеми.

„Това оставя много малко правителства в позиция да приложат нови стимули“, отбелязва Шарма.

Ограниченията важат и за централните банки. В последните десетилетия те действаха в синхрон с правителствата, осигурявайки стимули при всяка криза – от глобалната финансова криза през 2008 г. до пандемията – чрез ниски лихви и мащабни програми за изкупуване на активи.

Федералният резерв на САЩ не е постигал инфлационната си цел от 2% в продължение на 60 последователни месеца. В развитите икономики три от четири централни банки също не успяват да достигнат целите си, както и една от две в развиващите се страни.

„Дори ако петролният шок забави икономиките, централните банки може да не успеят да реагират, тъй като същият този шок ще поддържа инфлацията висока“, предупреждава Шарма.

Фундаменталните предимства на САЩ компенсират непредсказуемите решения на Тръмп, включително войната срещу Иран, посочва председателят на Rockefeller International

Рушир Шарма: Войната с Иран показва колко зависим остава светът от САЩ

Кои икономики са най-уязвими

Според анализа му най-рискови са страните с комбинация от висок дълг, големи дефицити и централни банки, които не постигат инфлационните си цели. В развитите икономики това най-ясно важи за САЩ и Великобритания. В развиващия се свят – за Бразилия, Египет и Индонезия.

Обратно, сравнително устойчиви остават по-малки икономики като Тайван, Виетнам и Швеция, която въпреки щедрата си социална система поддържа дефицит под 2% от БВП.

САЩ са частично защитени от шока благодарение на енергийната си самодостатъчност – резултат от бума в шистовия добив през последното десетилетие, който превърна страната в нетен износител на енергия. Но страната остава уязвима при продължителен конфликт заради фискалната си позиция. Миналата година тя отчита най-високия дефицит сред развитите икономики – близо 6% от БВП.

В същото време, отбелязва Шарма, Вашингтон продължава да увеличава разходите.

След като през 2025 г. Доналд Тръмп увеличи военния бюджет със 150 млрд. долара, миналата седмица той предложи ново увеличение с още 500 млрд. – до 1,5 трилиона долара, частично компенсирано с орязване на други разходи.

В комбинация с данъчни облекчения и други бюджетни натоварвания, това може да изтласка дефицита на САЩ към 7% от БВП още тази година.

Пазарите вече дават сигнал

Шарма отбелязва, че предупреждения за прекомерен дълг съществуват от десетилетия, без ясно определен праг, при който започват сериозни проблеми – дебат, който периодично се връща на преден план след всяка криза, но рядко води до трайна фискална дисциплина.

„Няма ясна граница, отвъд която дефицитите автоматично водят до криза“, пише той, но подчертава, че този път средата е различна – държавният дълг в развитите икономики вече надхвърля 100% от БВП, а дефицитите остават трайно високи.

„Този път обаче реакцията на облигационните пазари е предупреждение“.

По-конкретно разликата е, че доходността по дългосрочните облигации се повишава не заради инфлационни очаквания, а заради опасенията, че правителствата ще увеличат разходите върху вече раздути дефицити и дълг.

Други индикатори също показват натрупващото се напрежение – Шарма посочва, че разходите за лихви по държавния дълг на САЩ вече надвишават военния бюджет, което при тези нива на задлъжнялост превръща тежестта му във „все по-належащ проблем“.

Глобалната икономика вече е преживявала и по-рязко поскъпване на петрола, а днес е и по-ефективна в използването на енергия – фактори, които по принцип би трябвало да смекчат удара.

„Вместо това всяко продължително поскъпване на петрола вероятно ще бъде усилено от факта, че правителствата разполагат с все по-малко инструменти, за да му противодействат“, пише Шарма.

И изводът му е още по-широк.

Тази нова уязвимост не излага глобалната икономика само на последиците от войната в Иран – тя я прави по-уязвима към всеки следващ шок в обозримо бъдеще.