След години на устойчив ръст златото навлиза в зона, в която традиционните икономически обяснения губят сила.

Според Рушир Шарма, председател на Rockefeller International, металът е излязъл извън рамките на моделите, които дълго време обясняваха движенията му.

„След като години наред поскъпваше, цената на златото навлезе в сферата, в която разказването на истории движи цената му“, пише Шарма в анализ за Financial Times.

Getty Images | Председателят на Rockefeller International Рушир Шарма

По думите му металът вече „се покачва въз основа на разкази за глобален риск и несигурност“, което кара някои наблюдатели да сравняват настоящия период със „златната треска от 70-те години“.

Исторически златото е било възприемано като убежище, тъй като цената му в дългосрочен план се движи в синхрон с инфлацията.

Силните му периоди обикновено съвпадат със спад на реалните лихви. Когато доходността по депозити и облигации намалява, инвеститорите традиционно се насочват към други активи.

Този модел започва да се разпада през 2023 г.

„Реалните лихви бяха високи в сравнение с близкото минало и продължаваха да нарастват, но цената на златото излетя“, отбелязва Шарма.

Основният двигател тогава са масовите покупки от централните банки, които се стремят да намалят зависимостта си от долара след използването му като инструмент за санкции срещу Русия.

Той описва този процес като „антидоларова революция, водена от чуждестранни централни банки“.

Днес обаче, подчертава Шарма, този фактор вече „не може да обясни“ продължаващото поскъпване.

През последната година темпът на покупки от централните банки се забавя, а търсенето на бижута спада заради високите цени. В същото време инвестиционното търсене експлодира.

Делът на инвеститорите в глобалните покупки на злато се удвоява до 35%, воден от силни потоци към ETF-и.

„Никъде ентусиазмът не е по-интензивен, отколкото в Китай, където дребните инвеститори се хвърлиха с главата напред в инвестициите“, пише Шарма.

Това означава, че цената вече се движи основно от финансово търсене.

„Тази промяна обръща с главата надолу традиционното разбиране за това как да се изчислява стойността на златото. Моделите, базирани на реалната доходност по облигации и инфлационните очаквания - са се разпаднали“.

Шарма дава конкретен пример:

„Спрямо инфлацията цената на златото е на пет стандартни отклонения над историческата норма – ниво, което статистически е изключително рядко.“

Модел на Световния съвет по златото приписва над 80% от последния скок на „риск и несигурност“ или на т.нар. остатъчни фактори, което според Шарма е „друг начин да кажем – плашещи истории и ‘нямаме представа’“.

Поддръжниците на златото твърдят, че настоящата среда напомня на предишни „суперцикли“ – дълги и мощни бичи пазари като този през 2000-те и особено през 70-те години.

Но Шарма отбелязва, че днешната инфлация е далеч от двуцифрените нива от ерата на Джими Картър. Той поставя под въпрос и тезата, че днешните рискове са по-големи от тези тогава.

„Трудно да се твърди, че несигурности като Доналд Тръмп, митата и Украйна са обективно по-смущаващи от ембаргото на нефт, Виетнам и кризата със заложниците в Иран тогава.“

След последното изявление на Тръмп в петък за въвеждане на глобални мита цените на златото се повишиха с над 2%.

Президентът на САЩ обяви, че тарифите ще влезнат в сила с незабавно действие

Тръмп вдига глобалните мита до 15%

Друг аргумент е, че благородният метал служи като защита срещу „обезценяването на долара“.

Шарма обаче пита:

„Ако това е така, защо други алтернативи на долара като биткойн поевтиняват и защо други доларови активи като американските акции и облигации се държат стабилно?“

Историческият паралел със 70-те години показва, че и тогава златото се е откъснало от фундаментите в късната фаза на бума.

„До края на десетилетието златото се продаваше за 500 долара за тройунция – около 2,5 пъти над подразбиращата се стойност според реалните лихви.“

Днес обаче „цената на златото е пет пъти над тази подразбираща се или ‘справедлива’ стойност – близо до 5 000 долара за тройунция“.

Въпреки това Шарма признава, че е трудно да се посочи какво би прекъснало настоящия импулс.

Глобалната ликвидност остава висока, а инвеститорите все още държат сравнително малко злато в портфейлите си.

Суперцикълът от 70-те приключва едва когато Федералният резерв агресивно повишава лихвите – сценарий, който в момента изглежда малко вероятен.

„Докато години наред бях ‘бичи’ настроен към златото, сега съм по-скоро агностик“, признава експертът.

„В пазар, откъснат от фундаментите и движен от все повече случайни истории, е трудно да се разбере кой наратив е реален и ще се задържи. Ако искате да купувате още злато, просто трябва да вярвате.“