ЕС иска да защити индустриалната си база от задълбочаващото се навлизане на Китай, но разнопосочните национални интереси подкопават усилията за поддържане на единен фронт. Тази задача става още по-трудна, тъй като съюзът се опитва да засили глобалните си търговски връзки, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп отправя заплахи с мита и разклаща геополитическия ред.

Испания и Унгария, наред с други държави, отварят страните си за китайски инвестиции и заводи, докато Франция настоява за по-твърда линия на ЕС за защита на индустриалния гръбнак чрез допълнителни търговски мерки.

Испанският премиер Педро Санчес е поредният лидер, който тази седмица се срещна с китайския лидер Си Дзинпин при четвъртото си посещение в страната за последните четири години. За Санчес визитата е шанс за привличане на нови инвестиции, докато за Си тя е стратегически ход за укрепване на отношенията с една от водещите столици в ЕС. 

Във вторник Санчес защити отношенията между ЕС и Китай, определяйки ги като връзка, „основана на доверие, диалог и стабилност“, с крайна цел „многополюсен ред, изграден върху уважение и прагматизъм“.

Новата „Apply AI Strategy“ на Европейската комисия цели да ускори внедряването на местни AI решения в индустрията, отбраната и публичния сектор

AI като оръжие за независимост: ЕС подготвя стратегия срещу технологичното надмощие на САЩ и Китай

Той следва примера на други европейски лидери, посетили Китай през последната година, сред които френският президент Еманюел Макрон, ирландският премиер Михол Мартин, финландският премиер Петери Орпо, португалският премиер Луиш Монтенегро, германският канцлер Фридрих Мерц, както и двамата водещи представители на ЕС – председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антониу Коща.

Засилването на тези визити показва нуждата на ЕС да поддържа отношения с Китай, но те се случват едновременно с усилията на Комисията да ограничи китайските субсидии в сектори като автомобилния и да заеме по-твърда позиция спрямо китайските инвестиции в чувствителни икономически области, пише POLITICO.

Привлекателността е очевидна.

Китай е третата по големина икономика в света с БВП от 20,8 трилиона долара, след САЩ с 32,4 трилиона и ЕС с 23 трилиона, според Международния валутен фонд.

Но достъпът до китайския пазар става все по-труден за европейските автомобилни производители и химически компании, тъй като китайските потребители се насочват към местни продукти, а Пекин налага допълнителни изисквания към чуждестранните фирми. Китай се превръща и във все по-сериозна конкурентна заплаха в Европа – нещо, което Мерц подчерта по време на визитата си, акцентирайки върху нарастващия търговски дисбаланс с Пекин.

С митата на Тръмп, които ограничават достъпа на Китай до американския пазар, стоки, предназначени за САЩ, се пренасочват към Европа. Двустранният търговски дефицит на ЕС нарасна до над 350 милиарда евро през 2025 г., увеличение с почти една пета спрямо 2024 г.

„Губим по 10 000 работни места в производството всеки месец“, казва Йорг Вутке, партньор в DGA-Albright Stonebridge Group, който е консултирал Мерц преди визитата му в Пекин. Той посочва химическата индустрия, машиностроенето и автомобилния сектор като най-засегнати. „Това се дължи на факта, че Китай насочва своите продукти към Европейския съюз.“

Фармацевтичният сектор е ключов за европейската икономика, но отслабващата конкурентоспособност кара компаниите да пренасочват инвестициите си

Европа губи позициите си във фармацията под натиска на САЩ и Китай

Предпазливост към Китай

Този натиск подтиква Брюксел към действия.

Комисията е предпазлива по отношение на икономическото влияние и технологичното развитие на Китай. Пекин изпреварва Европа в редица технологии – от батерии и електромобили до соларни панели и изкуствен интелект. Контролът на Китай върху ключови ресурси като редкоземните елементи също тревожи политиците.

Фон дер Лайен изрази разочарование, че години на срещи на високо равнище не са довели до промяна – от субсидирано производство към стимулиране на вътрешното потребление в Китай. „Настоящите дисбаланси в отношенията вече не са устойчиви“, заяви заместник-главният говорител на Комисията Олоф Гил.

Брюксел сега обмисля по-широки мерки за ограничаване на китайските инвестиции и за укрепване на европейската индустрия. Разделенията между държавите членки обаче усложняват постигането на обща стратегия.

Докато Комисията се стреми към по-твърд подход, китайското влияние се разширява не само чрез износ, но и чрез инвестиции в държавите членки.

Посещенията на Санчес вече дават резултат. Инвестиции навлизат в испанската икономика, особено в автомобилния сектор. Производителят на батерии CATL инвестира 4,1 милиарда евро заедно със Stellantis в завод в Сарагоса. Chery ще открие първия си европейски завод край Барселона по-късно тази година.

Унгария също е ключова дестинация за китайски инвестиции, като нуждата от добри отношения с Пекин надхвърля политическите различия. Въпреки че избирателите отстраниха от власт дългогодишния премиер Виктор Орбан, неговият наследник Петер Мадяр не възнамерява да променя курса.

Китай е „една от най-важните, най-големи и най-силни държави в света“, отбеляза Мадяр. „С удоволствие бих посетил Пекин и сме щастливи да посрещаме китайски лидери в Унгария.“

В годишното си писмо до акционерите главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase предупреждава за по-висока инфлация и лихви заради войната с Иран и засяга редица други теми като необходимостта от реформи в ЕС

Джейми Даймън: САЩ се нуждаят от успешна Европа – а в момента тя върви в грешна посока

Брюксел предприема действия

Комисията е наясно с индустриалните предизвикателства, породени от ръста на вноса, но досегашните търговски мерки – като дълги разследвания за държавни субсидии – имат ограничен ефект.

Сега изпълнителният орган се стреми към по-широк подход. Един пример е предложеният Закон за киберсигурността, който цели да намали зависимостта от високорискови доставчици като китайския телекомуникационен гигант Huawei.

Най-амбициозният инструмент за контрол върху китайските инвестиции е Законът за индустриалния ускорител – стратегия за възстановяване на европейската индустрия.

В сегашния си вид той въвежда изисквания за местно съдържание, ограничава преките чуждестранни инвестиции и предвижда големите сделки в ключови сектори да се реализират като съвместни предприятия – с цел трансфер на технологии към Европа.

Търговският отдел на Комисията работи и по допълнителни мерки за защита на цели сектори от свръхкапацитета на чуждестранната индустрия. Първи предложения може да се появят още това лято.

Комисията разчита на мащаба на единния пазар на ЕС, за да възпира Китай от ответни мерки. Но това не винаги е било достатъчно.

Държави, които са действали срещу китайските интереси, са усещали последиците. След като ЕС въведе мита върху електромобили, произведени в Китай, Франция беше засегната от китайски ограничения върху млечни продукти и коняк.

През 2021 г. Литва позволи на Тайван да открие представителство във Вилнюс и бе подложена на китайски бойкот. Днес премиерът Инга Ругиниене признава, че страната е „скочила пред влак и е загубила“ и е готова да преименува офиса.

Страхът от Китай, съчетан с нуждата от инвестиции, затруднява формирането на единна позиция в ЕС.

„Ние не сме унитарна държава, а 27 страни, и ако искаме да се справим с проблема с Китай, трябва да действаме като 27“, коментира Йоанна Шиховска от търговския отдел на Комисията. „Това не винаги се случва.“

Проектът, насочен към Слънцето, цели да изясни геомагнитните бури, които могат да нарушат комуникациите на Земята

Китай и Европа стартират съвместна космическа мисия

Допълнително усложнение е и промяната в отношението със САЩ при управлението на Тръмп. Междувременно Китай се опитва да се представи като надежден партньор и гарант на международния ред.

Проучване на POLITICO показва, че 29% от анкетираните в ЕС възприемат Китай като заплаха, докато 36% смятат същото за САЩ. В същото време 43% виждат Китай като конкурент, срещу 24% за САЩ.

Разделенията по отношение на Китай се пренасят и вътре в Европейската комисия.

Еврокомисарят по индустрията Стефан Сежурне призна необходимостта от отвореност към Китай: „Имаме нужда от него. Имаме нужда от чуждестранни инвестиции.“

Говорителят Олоф Гил определи отношенията като „едни от най-стратегически важните и същевременно най-предизвикателните“.

Докато ЕС се колебае между възприемането на Китай като заплаха или възможност, лидери като Санчес сключват сделки – а Пекин печели съюзници вътре в блока.

„Испания е готова да играе конструктивна роля за преодоляване на различията между Китай и Европа в икономиката и търговията“, заяви китайското външно министерство, след като премиерът Ли Цян обяви, че Китай ще увеличи вноса от Испания и ще насърчи инвестициите в страната.