Невроучените отдавна предполагат, че съществува връзка между самотата и когнитивния упадък при по-възрастните, въпреки че точните мащаби на тази зависимост все още се изследват. Ново дългосрочно проучване показва, че част от хората, които изпитват самота, впоследствие развиват по-сериозни нарушения на паметта. Това обаче не означава непременно, че мозъчната им функция се влошава по-бързо.

Докладът, публикуван в научното списание Aging & Mental Health, показва, че възрастните с по-високи нива на самота постигат по-ниски резултати на тестове за краткотрайна и дългосрочна памет. Въпреки това скоростта на отслабване на паметта им в рамките на шест години остава почти идентична с тази на хората, които не изпитват самота.

„Резултатите предполагат, че самотата може да играе по-съществена роля за първоначалното състояние на паметта, отколкото за нейното прогресивно влошаване“, отбелязва Луис Карлос Венегас-Санабрия от Медицинския факултет на Universidad del Rosario, ръководител на изследването. „Проучването подчертава колко е важно да се обърне внимание на самотата като значим фактор за когнитивното представяне на възрастните хора.“

За целите на изследването екипът анализира данни от Survey of Health, Ageing and Retirement in Europe, която е една от най-надеждните дългосрочни бази за изследване на стареенето. В продължение на шест години учените проследяват 10 217 възрастни на възраст между 65 и 94 години от 12 европейски държави, като оценяват нивата на самота и резултатите от тестове за памет.

„Никога не подценявайте силата на онези, които дават приоритет на паметта си“, съветва професор с 30-годишна практика и над 100 книги зад гърба си

Той е на 78, но паметта му е „остра като бръснач“. Как?

Данните ясно показват, че възрастта остава най-значимият фактор за състоянието на паметта и скоростта на нейния упадък. След навършване на 75 години резултатите започват да спадат по-бързо, а след 85-годишна възраст този спад се засилва допълнително. Депресията и хроничните заболявания като диабет също понижават първоначалните резултати. Самотата, макар и да влияе на началното ниво, не ускорява темпото на когнитивния упадък.

Изследването установява също, че физическата активност е свързана с по-добри първоначални резултати на паметта. Хората, които се занимават с умерена или интензивна физическа активност поне веднъж месечно, възпроизвеждат повече думи на тестовете. Този ефект не влияе върху скоростта на когнитивния спад във времето, но повишава базовото ниво на паметта, изпълнявайки ролята на „когнитивен буфер“.

Устройството Anemoia анализира архивни снимки, генерира текстови описания и създава уникални аромати, превръщайки изкуствения интелект в инструмент за пресъздаване на човешката памет

MIT създава устройство, което превръща спомените в аромат с помощта на AI

Въпреки че настоящото проучване не разглежда причините за връзката между самотата и когнитивните функции, предишни изследвания предлагат възможни обяснения. Самотата често се свързва с по-малко социални взаимодействия, които са важен фактор за мозъчната активност. Тя също така е асоциирана с повишен риск от депресия, която пряко засяга паметта. Освен това самотните хора са по-склонни към здравословни проблеми като хипертония или диабет, които допълнително увреждат когнитивните функции.

Според прогнозите на ООН до 2050 г. един на всеки шест души по света ще бъде на възраст над 65 години. Обществата навлизат в етап, в който напредналата възраст ще бъде норма, а не изключение. В този контекст деменцията и други невродегенеративни заболявания ще се превърнат в едно от най-големите предизвикателства за здравните институции.