Как и кога успяваме отново да влезем във форма, след като сме претърпели травма, болест или просто сме си взели дълга почивка? Това е един от въпросите, които всеки активен човек си е задавал. Знаем, че мускулите растат, когато ги тренираме, и отслабват, когато бездействаме. Но какво, ако самите ни мускули помнят как да растат?

Тази идея е в основата на работата на д-р Адам Шарпълс – учен, чиято кариера започва не в лабораторията, а на ръба на ръгби терена, пише WIRED.

В продължение на години той играе като предна линия в професионалната Ръгби лига на Великобритания – позиция, която, както той сам казва, изисква да си „доста трениран“. На 12 години Шарпълс вече вдига тежести, а на 19 скъсва предна кръстна връзка на коляното в тежък мач на кален терен. Контузията го изкарва от играта за години, но точно това му дава време да размисли и да преосмисли живота си.

Той завършва магистратура по човешка физиология и поема по нов път, където учи за мускулите, вместо да ги тренира.

Какво всъщност представлява „мускулната памет“?

В ежедневието обикновено използваме този израз, когато говорим за способността на тялото да си спомни как се извършва дадено движение – като каране на колело или танц, който сме научили в детството си. Този вид памет живее в моторните неврони – онези, които управляват движението ни. Но Адам започва да се интересува от нещо по-различно: има ли шанс самата мускулна тъкан да запомня, че е била силна?

Колко пъти седмично трябва да тренирате, за да сте в добра форма?

През 2018 г. неговата изследователска група в Норвежката школа по спортни науки в Осло става първата в света, която доказва, че скелетният мускул при човека притежава епигенетична памет за растеж след натоварване.

Епигенетиката е наука, която изследва как поведението и средата променят активността на гените, без да променят самия генетичен код. Когато тренираме, малки молекули – метилови групи – се отделят от повърхността на определени гени, като по този начин ги „отключват“ и позволяват на мускула да произвежда повече протеини, свързани с растеж. Тези промени се запазват дори след месеци почивка.

Когато отново се върнем към редовните тренировки, мускулите всъщност реагират по-бързо и доста по-ефективно, защото вече имат изградена молекулна „памет“ за усилието, което някога са полагали. А това обяснява защо понякога влизаме във форма далеч по-бързо след втората, третата или петата ни тренировъчна пауза.

Освен епигенетична, съществува и клетъчна мускулна памет. По време на тренировка в мускулите се активират стволови клетки, които добавят ядра към мускулните влакна. Дори след дълъг период на пасивност тези допълнителни ядра не изчезват. Когато отново започнем да тренираме, точно те ускоряват процеса на възвръщане на сила и обем.

С малки усилия, големи ползи: Защо е важно да тренирате поне по два часа седмично

Това, което знаят спортистите – и как науката започва да го доказва

Атлетите винаги са усещали, макар и неформално, че мускулите им „помнят“. След контузия или дълга пауза повечето от тях се връщат във форма по-бързо, отколкото са предполагали. Ставите – както научава и самият Адам Шарпълс след операция на скъсаната си връзка – обаче не следват същата логика. Те имат нужда от повече време и по-голямо търпение.

Адам изкарва още един сезон на професионалната ръгби сцена с реконструираното си коляно, преди окончателно да се оттегли и да насочи цялата си енергия към науката.

В лабораторията той започва да търси научната дефиниция на онова, което тялото му вече знае – че мускулната сила се възвръща сравнително по-лесно и по-бързо. В този процес той намира нещо повече от академична истина. Намира нов начин да разбере какво означава да остаряваш като спортист – и като човек.

Мускули като на Джак Ричър: Ядене през 5 минути и 1 милион лицеви опори? (Да-бе-да)🙃

„Като се замисля, вероятно съм се натоварвал с тренировки, докато се опитвах да бъда най-добрият“, признава той пред WIRED. „Но ако можем да открием точно коя тренировка създава най-дълготрайна мускулна памет, или кой тип натоварване кара мускулите да реагират по-добре при повторно връщане – след контузия или пауза – тогава можем да постигнем същите резултати с по-малко усилие.“

С тази философия д-р Шарпълс преосмисля подхода си към собствената си кариера и в същото време задава нова посока за изследванията в спортната наука. Тъй като културата все още стои зад мантрата, че „повече е по-добре“, работата му напомня нещо важно: понякога отговорът не е в това да тренираме до безкрай, а да го правим умно.