Световната банка прогнозира 24% скок в цените на енергията тази година в най-новия си доклад Commodity Markets Outlook, публикуван днес.

Войната в Иран и последвалата блокада на Ормузкия проток нанасят исторически удар на световните пазари, отбелязва финансовата институция.

Това прогнозирано увеличение представлява най-значителния скок в цените на енергията от началото на войната в Украйна през 2022 г., което заплашва да затвърди високата инфлация и да забави икономическия напредък в развиващите се страни.

Според доклада световните пазари на суровини са изправени пред най-нестабилния си период от четири години, като се очаква цените на енергията и торовете да доведат до общо 16% повишение на цените на суровините през 2026 г., съобщава Euronews.

По-малко петрол, по-високи цени: Глобалното предлагане влиза в трайно затягане

Регионалната нестабилност вече доведе до най-голямото прекъсване на доставките на петрол, регистрирано досега, като световното производство спадна с над 10 милиона барела на ден по време на кризата.

Анализаторите предполагат, че настоящите сътресения на практика са обърнали низходящата тенденция в цените на суровините, наблюдавана миналата година, създавайки условия за стагфлация и затруднявайки управлението на лихвените проценти от централните банки.

Според Айхан Кос, заместник-главен икономист на Световната банка, правителствата трябва да устоят на „изкушението“ да предоставят широкомащабна и нецеленасочена фискална подкрепа, която би могла да наруши пазарните механизми, и да се съсредоточат върху временна помощ за най-уязвимите домакинства, за да им помогнат да преодолеят месеците на икономическа несигурност.

Централни банки разпродават американски облигации под натиска на енергийния шок

Пазарите на петрол и газ в окото на бурята

Основният фактор за настоящата нестабилност на пазара е безпрецедентното прекъсване на морските маршрути в Близкия изток.

Ормузкият проток, през който преминава приблизително 20% от световната търговия със суров нефт по море, фактически е преустановил трафика по време на войната.

Световната банка прогнозира, че цената на суровия нефт тип Брент ще бъде средно 86 долара за барел през 2026 г., което представлява рязко увеличение спрямо средната цена от 69 долара, отчетена през 2025 г.

Тази прогноза се основава на предположението, че най-сериозните смущения ще започнат да отшумяват до май и че обемите на морския трафик постепенно ще се върнат до нивата от преди войната до края на годината.

Обединените арабски емирства напускат ОПЕК от 1 май

Междувременно Обединените арабски емирства обявиха във вторник, че напускат ОПЕК и ОПЕК+ от 1 май, като министърът на енергетиката посочи преструктуриране на енергийната стратегия на страната „с цел да се отговори на променящото се търсене“ и обеща „постепенно увеличаване на производството на петрол“.

Световната банка предупреждава, че ако конфликтът се окаже по-продължителен или се разшири, като обхване повече регионални участници, натискът върху цените ще се засили. Дори при настоящия базов сценарий, този шок вече предизвика значителни последици в други енергийни сектори.

Проучването показва, че колебанията на петролния пазар имат преки последствия за ценовите индекси на природния газ и втечнения природен газ (LNG), тъй като страните се борят да си осигурят алтернативни енергийни доставки.

Европейският съюз вече е похарчил над 27 милиарда евро за допълнителни разходи за внос на изкопаеми горива от началото на войната в Иран. Международната енергийна агенция (IEA) също вече определя ситуацията като най-голямата заплаха за енергийната сигурност в историята.

Фатих Бирол, МАЕ: „Изправени сме пред най-голямата заплаха за енергийната сигурност в историята“

Очаква се това повишение на цените на горивата да забави глобалния растеж, което ще има сериозни последствия за създаването на работни места и индустриалното развитие както в развиващите се, така и в развитите икономики.

Този месец МВФ понижи прогнозата си за глобалния растеж през 2026 г. до 3,1%, което е с 0,2% по-малко от предишната, и намали прогнозата си за еврозоната от 1,4% на 1,1%.

Войната също така доведе до повишаване на очакванията на МВФ за глобалната инфлация до 4,4%, а ако нестабилността на енергийните цени продължи през 2027 г., организацията предупреждава за „тежък сценарий“, при който глобалният растеж може да се срине до 2%.

МВФ: През 2026 г. светът ще изпита недостиг на петрол

Геополитическата нестабилност и ефектът на доминото

В специална тематична част от доклада на Световната банка се подчертава непропорционалното въздействие на геополитическия риск върху стабилността на пазара. Анализът показва, че колебанията в цените на петрола по време на ескалация на конфликти са приблизително два пъти по-големи, отколкото в по-спокойни периоди.

По-конкретно, проучването сочи, че 1% спад в световното производство, предизвикан от геополитически фактори, обикновено води до повишение на цените средно с 11,5%.

Тези сътресения имат силен „ефект на разпространение“, като въздействието върху другите пазари на суровини е с около 50 % по-голямо, отколкото при нормални условия.

Според доклада, 10-процентното увеличение на цените на петрола, предизвикано от геополитически шок, води до достигане на пик в цените на природния газ със 7% по-висок и до повишение на цените на торовете с над 5% приблизително една година по-късно. Тези забавени ефекти означават, че дори ако конфликтът в Близкия изток бъде разрешен в краткосрочен план, световната икономика вероятно ще продължи да усеща инфлационния натиск и следващата година.