България е единствената страна в ЕС, която не е построила нито един нов вятърен парк от дванадесет години. Не защото вятърът е спрял да духа, или защото икономиката не се нуждае от евтин ток. А защото някой успя да убеди достатъчно хора, че това е лоша идея – и го направи достатъчно ефективно, за да спре цял сектор.

През изминалата седмица в Мадрид се проведе годишното събитие на WindEurope. Там CASMTechnology представи доклад, който за първи път измерва мащаба на щетите. Изводите са неудобни: в цяла Европа – от Австрия и Словакия до Франция, Швеция и Норвегия – текат почти идентични кампании срещу вятърната енергия. Същите опорки, същите страхове, същите „граждански движения", изникващи като по поръчка около всеки нов проект.

Моделът е добре документиран. НАТО в доклад от 2024 г. отчита рязък ръст на дезинформацията срещу възобновяемите източници след началото на войната в Украйна. В Латвия разузнавателните служби разкриха организирана мрежа от платени провокатори, работещи системно срещу нови вятърни централи – включително чрез физически саботаж на проекти.

„Войната срещу вятъра" вече не е метафора.

Слънчевата енергия нараства толкова бързо, че заедно с останалите нисковъглеродни източници покрива целия ръст в световното потребление на електроенергия

Чистата енергия спира ръста на изкопаемите горива – за пръв път без икономическа криза

Наръчникът

В България операцията се разгръща по позната схема. Ако някъде съществува практическо ръководство за блокиране на вятърни проекти, то вероятно изглежда така:

Стъпка 1: Създай „обществено мнение". Необходими са следните съставки: Няколко „народни инфлуенсъри", десетки групи във Facebook, внимателно подбрани негативни послания. Ботовете и фалшивите профили усилват реакциите, а алгоритмите на социалните мрежи вършат останалото — координирана кампания започва да изглежда като спонтанно недоволство на местни жители и редови граждани.

Стъпка 2: Разкажи страшна приказка. Факти не са необходими, но страхът е задължителен. „Перките разболяват децата." „Унищожават птиците." „Тровят земята." „След десет години стават опасен отпадък." Подобни твърдения могат да са неверни, недоказани или направо фантастични – това няма значение, важното е да се повтарят достатъчно често. Както казва поговорката: докато истината си обуе ботушите, лъжата вече е обиколила света.

Стъпка 3: Облечи се в гражданска дреха. Създай „инициативен комитет". Регистрирай НПО. Представи организираната кампания като местна кауза. Защото дори малка, но шумна група може да блокира административния процес и дори да доведе до отмяна на издадени разрешителни – особено когато местните власти предпочитат да избягват конфликт пред избори.

Стъпка 4: Капитализирай политически. Всеки забавен проект следва да се празнува като победа на „гражданската съпротива". А самопровъзгласилите се лидери задължително да превръщат битката срещу „перки и солари" в своя политическа платформа.

Наръчникът не е нов. Проблемът е, че в много случаи работи.

Испанският министър на икономиката изтъкна устойчивостта на страната си в енергийно отношение, след като през последните години южноевропейската държава значително увеличи инвестициите си в соларни и вятърни технологии

Карлос Куерпо: Испания устоя на енергийния шок от войната с Иран благодарение на слънчевата и вятърната енергия

Кой печели

Прави впечатление, че едни и същи мрежи разпространяват едновременно антиваксърско съдържание, евроскептични тези и атаки срещу ВЕИ. Вятърната енергия е проблем единствено за онези, които печелят от скъпите алтернативи. Колкото повече евтина енергия (от вятър и слънце) навлиза на пазара, толкова по-ниски са борсовите цени на тока и толкова по-малко място остава за изкопаемите горива.

В България сметката е конкретна: дванадесет години без нов вятърен парк, провалено законодателство за офшорна енергия и политическа среда, в която публичната подкрепа за ВЕИ се е превърнала в електорален риск. Цената за това не е абстрактна - тя се плаща всеки месец от домакинствата и бизнеса под формата на по-скъп ток и по-голяма зависимост от вноса на изкопаеми горива.

Ръстът на акциите на компаниите за чиста енергия изпреварва този на петролните гиганти, тъй като инвеститорите залагат на преход към възобновяеми източници

Китайската „батерийна тройка“ увеличава пазарната си стойност със 70 млрд. долара. Войната с Иран предизвиква „смяна на парадигмата“

Какво следва

Голямата грешка на вятърната индустрия и на институциите бе да третират дезинформацията като PR проблем. Тя е много повече от това. Тя е риск за ценовата стабилност и за енергийната сигурност - и трябва да се адресира именно като такъв.

Не можеш да отговаряш на координирана пропагандна кампания с прессъобщения. Това е все едно да гасиш горски пожар с брошури. Необходим е координиран отговор - институционален, на национално и европейско ниво - и политическа воля да се назоват нещата с истинските им имена. Защото Европа и България имат нужда от евтин и предвидим ток. И няма спор, че вятърът може да го осигури. Остава само един въпрос – дали ще допуснем дезинформацията да продължава да определя енергийното ни бъдеще.