Златото отново е в центъра на геополитическото напрежение, разкъсвано между търсенето на сигурни активи и перспективата за по-високи лихвени проценти за по-дълъг период.

Продължаващата несигурност се очаква да поддържа инвестиционното търсене и покупките от централните банки през тази година, сочат данни на Световния съвет по златото.

Същевременно тези фактори повишават цените на петрола, подхранват инфлацията и засилват очакванията за продължително високи лихви – традиционно неблагоприятна среда за активи като златото.

Силното поскъпване на златото претърпя рязък обрат: след ръст от 65% през 2025 г. и преминаване над 5000 долара за тройунция за първи път по-рано тази година, цената се понижи с близо 11% от началото на войната с Иран.

Повишаващите се енергийни цени възраждат инфлационните страхове и ограничават възможностите на Федералния резерв на САЩ да понижава лихвите. Тъй като златото не носи доходност, по-високите лихви за по-дълго го правят по-малко привлекателно спрямо алтернативни инвестиции.

„След експлозивното рали, което изведе златото – и не на последно място среброто – до нови рекордни върхове, двата метала коригираха не защото фундаментите им са се влошили, а защото макросредата рязко се промени след войната с Иран“, казва пред The Wall Street Journal Оле Хансен, ръководител на стратегията за суровини в Saxo Bank.

Спадовете през януари и март съвпадат с изтичане на средства от борсово търгувани фондове и скок в търговската активност, което подсказва реализиране на печалби и намаляване на ливъриджа, отбелязва Съветът по златото в последния си доклад. По-рязкото понижение през март вероятно се дължи на продажби на злато с цел осигуряване на ликвидност.

Въпреки това базовото търсене остава устойчиво. Очаква се Азия да остане ключов двигател на инвестиционното търсене, а покупките от централните банки да се задържат на високи нива, близки до тези през 2025 г.

„Смятаме, че инвестиционното търсене и покупките от централните банки ще останат подкрепени от геополитическия риск, както и от високата инфлация“, посочват от Съвета.

Благородният метал традиционно се разглежда като защита срещу инфлация, тъй като запазва стойността си, когато валутите губят покупателна способност.

През първото тримесечие глобалното търсене на злато е спаднало с 6% спрямо предходното, но е нараснало с 2% на годишна база до 1231 метрични тона, подкрепено от търсенето на дребно. Макар увеличението в обем да е умерено, по-високите цени изтласкват стойността на търсенето до рекордните 193 млрд. долара.

Покупките от централните банки нарастват с 3%, въпреки известни продажби през периода. Съветът предупреждава, че промени в резервите са възможни на фона на сътресенията в Близкия изток, нуждите от ликвидност и управлението на валутните резерви.

Инвестициите в ETF-и, обезпечени със злато, продължават и през първото тримесечие, макар и с по-бавен темп спрямо година по-рано, заради отлив на средства от американски фондове през март.

За разлика от това търсенето на бижута спада с 23% до 300 тона – най-ниското ниво от средата на 2020 г., тъй като рекордните цени ограничават потреблението.

„Търсенето беше задушено от рязкото поскъпване до рекордни нива през януари – дори след корекцията златото остава над историческите си върхове“, посочват от Световния съвет по златото.

„По-слабото търсене на бижута и нарастващият интерес от страна на инвеститорите променят структурата на пазара през последните години.“

Очаква се високите цени да продължат да натискат търсенето на бижута, докато интересът към ETF-и може да остане под пиковите нива от 2025 г., ако лихвените проценти се задържат високи за по-дълго.