В свят на ускоряващи се кризи, геополитическо напрежение и икономическа несигурност, бъдещето изглежда все по-трудно за предвиждане.

Теми като инфлацията, енергийната зависимост и глобалните конфликти остават водещи, но се променя начинът, по който ги усещаме – по-бързо, по-интензивно и с по-пряко отражение върху бизнеса и обществото.

На този фон изкуственият интелект и технологичните промени поставят нови въпроси за труда, образованието и икономическия растеж. Но отвъд данните, анализите и прогнозите, остава нещо фундаментално – човешкият фактор.

С това послание журналистът Светослав Иванов откри 17-ото издание на The Sound of Money – един от най-авторитетните финансови форуми в България.

С поглед към икономиката не само като система от числа и политики, а като среда, в която „всеки човек има глава, ръце и сърце“, водещият на събитието даде старт на дискусиите, които продължават цял ден в Sofia Event Center.

Организиран от Profit.bg – част от международната медийна група Ringier – The Sound of Money е сред най-разпознаваемите финансово-икономически събитийни брандове у нас, създаващ пространство за диалог между бизнеса, институциите и обществото.

Тазгодишното издание поставя фокус върху връзката между геополитика, икономика и инвестиционни решения, с акцент върху ролята на Европа и позиционирането на България в първата ѝ година в еврозоната.

За поредна година конференцията събира финансови и икономически експерти, инвеститори и бизнес лидери, както и силни гласове в политическия дебат.

Ето какво още каза водещият на The Sound of Money 2026 в откриващото си обръщение:

За мен е истинско вълнение да открия отново този авторитетен и уникален за България форум, който събира личности с огромна експертиза и познания на една сцена.

Респектиран съм от нивото на участниците и в това издание - те наистина са хора, които ще ни покажат по-широките хоризонти пред случващото се в България и света в момента.

Спомням си, когато откривахме миналото издание, то беше в навечерието на „зелената светлина“, която получи България в Европейския парламент за присъединяването ни към Еврозоната.

Ако се опитате да се върнете в спомените си само година назад, ще осъзнаете колко безмилостно бърз е ходът на времето в днешния свят. Защото събитията само преди година ни изглеждат като от предишна епоха.

Същевременно, големите теми, които продължават да ни вълнуват, не са се променили особено. Войната в Украйна така и не спира вече повече от четири години.

Инфлацията в нашия регион продължи да се покачва, а военните действия на САЩ срещу Иран поставиха под риск петролните трасета от Персийския залив към света, което в момента влияе на 15% от световните доставки.

Цените на петрола в момента танцуват нагоре и надолу с всеки следващ статус на американския президент в социалните мрежи и с всяка ракета, изстреляна от Иран към съседите му в региона.

Думата, която описва тази ескалация е „несигурност“ в икономиката.

И тъй като всички знаем колко свързан е светът в момента, много трудно можем да предвидим какво ще се случи в Европа. Всички усещаме покачването на цените, но в същото време осъзнаваме и че кризите в света започват бързо, но и могат да приключат бързо.

И най-песимистичните прогнози рядко се сбъдват. Трябва ли обаче това да ни успокоява? Отговорът е – не. Защото в този забързан ход на времето и толкова много преплитащи се кризи, хоризонтът пред нас е по-скоро неясен, леко замъглен.

Тук сред нас, специални гости са двама много уважавани експерти.

Магнус Линдквист ще се опита да погледне към бъдещето след малко.

Тук е и Филип Щайнберг - бивш генерален директор по енергийна сигурност в германското Министерство на икономиката и климатичните действия, с над 20 години опит в публичната политика и управлението на кризи.

Заемайки този пост той участва пряко в реакцията на Германия след прекъсването на руските газови доставки през 2022 година. Аз имах възможност да разговарям в аванс в „120 минути“ в неделя с него и с нетърпение очаквам какво ще ни сподели на сцената след малко.

Тук са и представители на различни български институции, на които разчитаме да покажат посоката пред нашето общество днес. Тяхната мисия е повече от важна в този исторически момент.

А моментът е белязан от големи промени.

Тук се сещам за шведския икономист Д-р Шел Нордстрьом. Преподавал е в Стокхолмския институт по икономика, бил е съветник на Британското правителство.

Неговите книги определено имат интересни заглавия: „Фънки бизнес“, „Караоке Капитализъм“ и „Маймуната и парите“. Последната горещо ви препоръчвам.

Той е убеден, че ерата на евтиния труд приключи, но проблемът е, че изкуственият интелект преди всичко ще се конкурира с хора, придобили образование в университет.

Може би това ще е разместването на тектоничните плочи, което ще бележи нашето време. Защото малко ще ни пообърка – какво да учим, къде да учим, какви са перспективите? Идва ли отново времето на хуманитарните специалности? Никой няма еднозначен отговор на този въпрос в момента, но има много хора, които се опитват да си представят отговорите.

Производителността на труда ще се увеличава, казват едни. Но ще се увеличава и безработицата, контрират други. Това обаче не означава, че ще спрем да чуваме от бизнеса – „няма хора“. Защото хора винаги ще са нужни, ако една страна иска да расте икономически.

Защото всеки човек, както ми каза Нордстрьом преди три години – всеки човек „има глава, ръце и сърце“. Ние прекалено много се концентрираме в главата. Може би бъдещето, видяно през икономическите перспективи ще ни напомни, че имаме и ръце. И най-важното – сърце. Там, изкуственият интелект няма да има роля.

Желая ви да не забравяме, че в днешния свят, каквото и да се случва, ние имаме сърца!