Основен макроикономически риск в момента е надигането на инфлацията.

Има две войни в света – в Украйна и в Близкия изток, които нарушават работата на веригите за доставки и водят до по-високи цени на енергията и увеличаване на инфлационните очаквания. Вижда се и в България, и в Европа.

Това заяви главният икономист на UniCredit Bulbank Кристофор Павлов, познат със своите задълбочени анализи на паричната политика и финансовите пазари, по време на престижния финансов форум на Profit.bg The Sound of Money 2026.

Той обясни, че предстои значително увеличение на цените на торовете заради затварянето на търговските маршрути пред Ормузкия проток. Пролетните култури са засети с торове осигурени преди началото на кризата в Близкия изток, така че в следващите месеци няма да се усети голям натиск върху цените на храните, допълва той.

Оценки на Световната търговска организация и Организацията по храните и селското стопанство към ООН сочат, че ако видим увеличение в цените на торовете с около 50% (в контекста на увеличението с 65-70% на цените на газта), това може да доведе до поскъпване на голям брой хранителни продукти с 5%-10% на годишна база. Така че се задава нова инфлационна вълна, която ще премине и през българската икономика през втората половина на тази и следващата година, обясни Павлов.

Участниците в дискусията Europe’s Economic Turning Point на сцената на 17-ото издание на The Sound of Money 2026

От страна на икономическия растеж според главния икономист на UniCredit Bulbank имаме модел, който вече изглежда във все по-голяма степен изчерпан.

Това е модел, който твърде много разчита на ниските данъци и на ниската цена на труда. Но ниските данъци и ниската цена на труда ограничават инвестициите в инфраструктура и човешки капитал, което пречи на повишаването на продуктивността на икономиката и по-бързото редуциране на неравенствата. От друга страна, политическата нестабилност води до забавени реформи и регулаторна несигурност.

В същото време експортът не играе толкова важна роля в икономическия растеж. Виждаме някакво увеличение в обемите на експорта, но не виждаме промяна на структурата. Той продължава да е доминиран от износ на сурови материали и стоки с междинно потребление с ниска степен на преработка. Има добри резултати в някои ниши, където България произвежда и изнася продукти с висока добавена стойност, като автомобилни части, някои ниши от ИТ сектора, но примерите не са много.

Страната ни трябва да направи стратегически избори в динамична среда с ясни предизвикателства – геополитика, сигурност, макроикономика, заявиха финансови лидери на The Sound of Money 2026

Нов модел за растеж и бързо внедряване на AI – България има потенциал да бъде ключов играч в икономиката на Европа

Индустриални политики се прилагат рядко и са лошо координирани и непоследователни. Имам предвид, че рядко виждаме примери на успешно прилагане на индустриални политики от държавата с цел да се подобри конкурентоспособността на някакъв предварително избран сектор от икономиката, или по-скоро на предварително избран сегмент от определен сектор, защото България е твърде малка, за да води индустриални политики в подкрепа на цели сектори.

Полша и Чехия са най-добрите примери в Централна и Източна Европа за начин на провеждане на кохерентни индустриални политики, които подкрепят растеж на икономиката воден от износа на продукти с висока добавена стойност, обясни Павлов, като допълни:

Имаме модел на растеж, който е на прага на възможностите си. Да, той осигурява увеличаване на доходите, осигурява и макроикономическа стабилност – това го виждаме постоянно. Икономиката е бомбардирана от серия от външни шокове, но продължава да стои добре. Но ако не започнем да работим по това да променим модела на растеж, темповете, с които доходите нарастват и процесите на така наречената реална конвергенция протичат, скоро ще започнат да се забавят и разочарованието и недоволството ще нараснат отново.

От друга страна, растежът на къс план продължава да е доста силен и най-вероятно ще наблюдаваме растеж от порядъка на около 3% тази година, който вероятно леко ще се забави през следващата година, допълни Павлов.

Трябва обаче да мислим за нов модел на растеж в центъра на който е експорта на продукти с висока добавена стойност. И трябва да започнем сега, заяви той в заключение.