Българите все по-често избират преживявания вместо вещи, а изкуственият интелект започва да влияе върху начина, по който хората планират пътуванията си.

Това са част от изводите в нови анализи на Mastercard Economics Institute, представени тази седмица и посветени както на потребителското поведение в България след въвеждането на еврото, така и на глобалните туристически тенденции през 2026 г.

Данните очертават промяна в начина, по който домакинствата разпределят разходите си – с все по-голям фокус върху емоционално мотивирани покупки, свободно време и пътувания.

Българите избират преживявания пред вещи

На фона на продължаващия натиск върху семейните бюджети 51% от българите казват, че са готови да харчат по-малко за технологии, джаджи или стрийминг услуги, за да могат да си позволят повече преживявания в свободното време. Още по-показателно е, че 61% заявяват, че днес ценят преживяванията повече от всякога.

Според данните на Mastercard Economics Institute делът на глобалните разходи за преживявания – без да се включват пътуванията – е нараснал до 20,4% през миналата година спрямо 19,9% през 2024 г.

Тенденцията се вижда ясно и в България. След пандемията и повишаването на жизнения стандарт потребителите все по-често насочват разходите си към услуги и свободно време. Сред най-бързо растящите категории са ресторантите, туризмът, спортът, доставката на храна, уелнес услугите и дори грижата за домашни любимци.

Анализът, базиран на анонимизирани картови транзакции, показва още, че след края на периода на двойно обращение на лева и еврото в страната се наблюдава допълнително засилване на картовите плащания.

Потребителската тенденция „Treatonomics“, която обхваща харченето за артикули за настроение и по-големи, вдъхновяващи преживявания, набира скорост. Хората търсят начин как да повдигнат духа си в продължаващата икономическа несигурност

От червила и кукли Labubu до концерти – „икономиката на малките радости“ процъфтява в несигурни времена

Българското потребление расте най-бързо в ЕС

По данни на Евростат потреблението в България е нараснало с реален темп от 7,6% през миналата година – най-високият ръст сред всички държави в Европейския съюз. За сравнение, средното увеличение в ЕС е едва 1,7%.

Според Макс Ламбъртсън, старши икономист в Mastercard Economics Institute, именно разходите за преживявания и емоционално мотивирани покупки се превръщат в ключов двигател на търсенето.

„Българите харчат все повече за ресторанти, фитнес, разкрасяване, туризъм и пътувания, които преживяват истински бум“, посочва той.

В забързаното съвремие все повече хора предпочитат кратките пътувания

Микропочивките – новата тенденция в глобалния туризъм

AI започва да променя туризма

Новият годишен доклад Travel Trends Report 2026 очертава и друга важна тенденция – изкуственият интелект започва все по-осезаемо да влияе върху начина, по който хората избират и планират пътуванията си.

Според анализа AI платформите вече играят роля при откриването на дестинации, сравняването на оферти и приоритизирането на пътуванията. При редица туристически места се наблюдава непропорционално по-висок дял разходи от потребители, използващи AI инструменти.

Mastercard отчита, че Европа продължава да бъде глобален център за културен туризъм. Шест от десетте най-бързо растящи международни дестинации през 2026 г. са европейски.

Очаква се Париж да бъде най-бързо растящата туристическа дестинация в света, следван от Амстердам и Брюксел. Значителен ръст се отчита и при Барселона, Мадрид и Франкфурт.

Хосе Антонио Донайре иска да върне града на неговите жители – и започва от най-емблематичния пазар

Забравете „евтиното“ парти: Кои точно туристи Барселона не иска повече?

Как различните туристи харчат парите си

Докладът показва, че начинът на харчене силно зависи както от националността на туристите, така и от характера на самата дестинация.

Във Франция швейцарските туристи харчат основно за мода и пазаруване в Париж, докато британците влагат значителна част от бюджета си в ресторанти и гастрономически преживявания.

В Испания нощният живот остава ключов магнит за туристите, като британските посетители харчат с 32% повече за барове в сравнение със средния турист.

В Северна Америка ресторантите и шопингът доминират туристическите разходи. Средно посетителите отделят 29% от ваканционния си бюджет за ресторанти – повече дори отколкото във Франция и Мексико.

Мексиканските туристи в САЩ насочват впечатляващите 54% от разходите си към пазаруване, докато канадските, британските и австралийските туристи отделят значителна част от бюджета си за концерти, събития и преживявания на живо.

Глобалният туризъм бележи нови рекорди, но този път истинският скок не е в големите столици, а в дестинации, които доскоро оставаха извън масовия фокус

Туристическият бум през 2026 г. е факт – но не и там, където очаквате

Достъпността остава решаваща

Въпреки устойчивото търсене цената остава ключов фактор при избора на пътувания.

Растящите цени на горивата и енергията увеличават разходите за транспорт и настаняване, а колебанията във валутните курсове и различният ръст на доходите правят потребителите по-внимателни и селективни.

„На фона на продължаващата геополитическа несигурност туристическата икономика на Европа показва забележителна устойчивост“, коментира Наталия Лехманова, главен икономист за Европа в Mastercard.

По думите ѝ европейците все повече поставят акцент върху стойността, достъпността и преживяванията, а привлекателността на Европа остава ключов фактор за глобалното туристическо търсене – въпреки геополитическите сътресения и икономическата несигурност.