Животът и кариерата на Арналдо Помодоро, един от най-емблематичните представители на съвременната италианска скулптура, ще бъдат почетени в чест на стогодишнината от рождението му със специална изложба в Gallerie d’Italia в Милано от 29 май до 18 октомври 2026 г.

„Арналдо Помодоро: Един живот“ е заглавието на антологичната изложба, която събира над 40 творби, проследяващи около шест десетилетия на изкуство и творчество, от първите експерименти с материалите през 50-те години до творбите му от 2000-те години.

Куратори на изложбата са Лука Масимо Барберо и Федерико Джани, съответно куратор на колекциите за модерно и съвременно изкуство на Intesa Sanpaolo и куратор на Фондация „Арналдо Помодоро“.

Изложбата представлява идеалната възможност да се разбере поетиката на майстора, пренесъл своите творби на площадите в Милано и Копенхаген, от Кортиле делла Пиня във Ватиканските музеи до седалището на ООН в Ню Йорк, отбелязва новинарският канал Tgcom24.

Сфери, кубове, дискове: Визуалната граматика на Арналдо Помодоро

Арналдо Помодоро достига до скулптурата чрез графиката и златарството. Житейски опит, който се проявява и се усеща в неговите творби.

През 50-те години неговите релефи показват онова плътно и загадъчно „писмено изразяване“, което критиците от онова време се мъчат да класифицират: знаци, които изглеждат по-архаични от всеки познат език.

След това, в началото на 60-те години, настъпва повратът към триизмерността и твърдата геометрия: сфери, дискове, пирамиди, колони, кубове от полиран бронз, издълбани, сякаш нещо отвътре ги е изтласкало навън.

Напрежението между гладката повърхност и хаотичната сложност на вътрешността се превръща в почерк, който той никога няма да изостави.

Големият мащаб: от Монреал до ООН

1966 г. бележи прехода към монументалния мащаб: получава поръчка за сфера с диаметър 3,5 м за Експото в Монреал, произведение, което днес се намира в Рим пред сградата на Фарнезина.

От този момент изкуството на Помодоро се пренася повече на символични места по целия свят, отколкото в музеите: пред Тринити Колидж в Дъблин, в двора „на Ватиканските музеи, пред седалището на ООН в Ню Йорк, пред ЮНЕСКО в Париж.

Площадите в Копенхаген, Лос Анджелис, Бризбейн и Милано пазят неговите творби, които стават част от градския живот.

Изложбата – от архива до монументалните скулптури

Експозиционният маршрут на изложбата е организиран така, че да проследи кариерата на великия скулптор през десетилетията.

Тя започва от зала „Скала“, където голяма платформа от бяло фибростъкло е домакин на скулптури от 60-те до 2000-те години – като „Куб“ (1964–1967), „Жироскоп“ (1986–1987), „Колело“ (1995) и други – в аранжимент, преосмислящ историческите експозиции на самия него.

В шестте зали изложбата протича хронологично: неформалните начала от 50-те години, раждането на прочутата „Сфера“ в началото на 60-те, диалогът с американския минимализъм между Калифорния и Милано, размислите върху комуникацията и технологиите между 70-те и 80-те, до преработките на темата за писането през 2000-те. Една зала е изцяло посветена на архива: каталози, писма и оригинални фотографии възстановяват интелектуалния контекст зад творбите.

Маршрутът продължава в Cantiere del Novecento, където подбрани творби от 60-те влизат в диалог с постоянните колекции на Intesa Sanpaolo за модерно и съвременно изкуство, и през залите на Палацо Брентани, по които са разположени други скулптури от 2000-те години.

Изложбата завършва на открито с Disco in forma di rosa del deserto n. 1 (1993–1994) и la Sfera grande (1966–1967): две монументални творби, наскоро реставрирани, изложени постоянно и замислени от Арналдо Помодоро, за да влязат в диалог със светлината и пространството на галерията.