Сънят е неизменна част от доброто ни физическо и психическо здраве. Докато спим, организмът възстановява тъканите, мозъкът се освобождава от натрупани отпадни вещества, а паметта ни обработва и съхранява информацията от деня. Въпреки това качествената почивка е все по-рядко явление заради комбинацията от климатични, технологични и социални фактори.

Това посочват авторите на научен обзор, публикуван в списание Journal of Sleep Research. Според тях европейските правителства трябва да обърнат повече внимание на икономическите и обществените условия, които определят дали хората могат да си осигурят достатъчно продължителен и възстановяващ сън.

„В Европа наблюдаваме съчетание от множество неблагоприятни фактори, които застрашават здравословния сън“, коментира пред Euronews Фран Пилкингтън-Чейни, преподавател по психология и изследване на съня в Nottingham Trent University и един от водещите автори на публикацията.

„Хората са наясно, че сънят е важен, но малко от тях реално осъзнават как климатичните промени, технологиите, работата на смени, градската среда и дезинформацията влияят върху качеството му“, допълва тя.

Изследователите призовават да се премине към координирани мерки в здравеопазването, образованието, трудовите политики, индустрията и градското планиране вместо към подход, който възлага отговорността основно на отделния човек.

Сред основните предизвикателства те посочват климатичните промени, неравния достъп до диагностика и лечение на нарушенията на съня, бързото развитие на дигиталните здравни технологии, онлайн дезинформацията и културата на постоянна свързаност, която ни оставя все по-малко време за качествена почивка.

Повишаването на температурите представлява един от основните рискове за качеството на съня. Европа е континентът с най-бързо нарастващи температури в световен мащаб, като увеличаващият се брой горещи нощи затруднява естественото охлаждане на тялото. В резултат на това се наблюдават забавено заспиване и по-чести събуждания.

Замърсяването на въздуха, шумът от автомобилния трафик и изкуственото осветление през нощта допринасят за влошаване на условията за почивка в градската среда. Освен това тревожността, породена от климатичните промени, както и екстремните метеорологични явления оказват влияние върху психичното здраве и съня.

Допълнителните един до два часа сън могат да смекчат част от ефектите на недоспиването, но не заличават напълно натрупания дефицит, докато прекалено дългото спане може да наруши естествения ритъм на организма

Може ли сънят през уикенда да компенсира недоспиването през седмицата?

Въпреки това последиците варират в зависимост от индивидуалните и социалните фактори.

Хората, които живеят в жилища с лоша топлоизолация, не могат да си позволят климатизация или делят ограничено пространство с много други обитатели, срещат повече затруднения да поддържат комфортна температура за сън.

Бежанците и разселените хора често са изложени на силна топлина, шум и изкуствена светлина и нямат лично пространство. Затова качеството на съня им зависи както от навиците им, така и от условията, в които живеят, и от парите, с които разполагат.

Дигиталните устройства могат да улеснят, но и да затруднят грижата за съня. Смарт часовниците, фитнес гривните и мобилните приложения помагат на потребителите да откриват проблеми, а на лекарите – да следят състоянието на пациентите си от разстояние, което е от значение за селските райони, където специалистите са ограничени на брой.

Потребителските устройства обаче невинаги са достатъчно точни, когато става въпрос за диагностициране на нарушения на съня. Освен това резултатите им могат да предизвикат ненужно безпокойство. В научната публикация се разглежда и явлението „ортосомния“ – прекомерна загриженост за постигането на уж идеални показатели за сън.

Хората, които постоянно следят данните от устройствата си, понякога започват да се тревожат дали спят достатъчно добре, дори когато нямат сериозни оплаквания.

Изследователите предупреждават и за тенденции в социалните мрежи като sleepmaxxing – стремеж към максимално оптимизиране на съня чрез различни навици, продукти и техники. Въпреки че част от препоръките могат да бъдат полезни, подобни тенденции насърчават и прекалено строги режими, недоказани средства и непрекъснато самонаблюдение.

Допълнителен проблем създават инфлуенсърите и AI инструментите, които могат да разпространяват подвеждащи здравни съвети. Това затруднява разграничаването на научно обоснованата информация от съдържанието с рекламна цел.

Денонощната икономика увеличава натиска върху възможностите за пълноценна почивка. Служителите на смени, медицинските работници, заетите в транспорта и хората с несигурна заетост често имат ограничен контрол върху работното си време.

Ново проучване установява връзка между нощното осветление и промени в структурата и функцията на сърцето, като учените подчертават, че са нужни още данни, за да се докаже причинно-следствена връзка

Дори слабата светлина по време на сън може да е натоварваща за сърцето

Дистанционната работа и служебните съобщения извън работно време допълнително размиват границата между професионалния и личния живот.

Около 21% от работещите в Европа полагат труд на смени според цитираните оценки. Нощните смени са особено неблагоприятни, тъй като нарушават естествения цикъл на сън и бодърстване.

Учените препоръчват работодателите и институциите да осигурят по-добра защита на служителите чрез предвидими графици, ефективно управление на умората и правила за осигуряване на достатъчно време за възстановяване.

Проблемите със съня следва да се разглеждат и като въпрос на трудова организация и обществено здраве, а не само като лична отговорност.

„Без по-широки и координирани действия тези фактори вероятно ще придобиват все по-голямо значение през следващите години“, предупреждава Пилкингтън-Чейни.

Тъй като климатичните промени продължават, а дигиталните технологии навлизат все по-дълбоко в ежедневието и работата, авторите настояват сънят да получи по-голямо внимание при разработването на европейските здравни, социални и трудови политики.