Цената на петрола премина 117 долара за барел в петък за първи път от април насам, след като опасенията от нова ескалация на войната между САЩ и Иран засилиха натиска върху глобалните пазари и върнаха страховете от нов инфлационен импулс.

Brent – международният ценови ориентир – поскъпна с до 3,5% и достигна 117,14 долара за барел в следобедната търговия в Ню Йорк. Американският West Texas Intermediate също се повиши с над 3% до 102,98 долара за барел.

От началото на септември Brent е поскъпнал с около 20%.

Анализатори свързват движението с нарастващите опасения, че САЩ и Израел могат да засилят ударите срещу Иран след междинните избори в САЩ на 3 ноември, както и с намаляващите глобални петролни запаси.

Напрежението в региона се покачва и заради засилените атаки срещу танкери в Ормузкия проток. Иранската държавна телевизия съобщи в четвъртък, че седем петролни танкера са били ударени при атаки или са попаднали на морски мини.

Вашингтон междувременно изтегли част от дипломатическия си персонал и членове на техните семейства от Саудитска Арабия заради увеличаващия се брой нападения на хутите срещу кралството.

Експерти в индустрията коментират пред международните финансови медии, че петролът продължава да поскъпва, защото посоката сочи към военна ескалация в Близкия изток в близко бъдеще. Изявленията, че всичко ще приключи скоро, трудно могат да убедят пазарите, когато ракетите продължават да летят.

Президентът Доналд Тръмп заяви пред журналисти в петък, че САЩ могат „да приключат войната много бързо“, но добави, че Иран е „проваляща се държава“ и че Вашингтон „взема толкова петрол, колкото поиска“.

Коментарът му дойде, след като американският посланик в ООН Майк Уолц заяви пред Financial Times, че дори след година САЩ могат да продължат да бъдат в задънена улица с Иран.

Петролът поскъпва въпреки по-големите доставки през Ормуз

Последният скок на цените идва, въпреки че през Ормузкия проток отново преминават по-големи количества суров петрол. Протокът беше почти затворен в по-ранната фаза на конфликта.

За седмицата до 18 октомври доставките от производителите в Персийския залив, без Иран, са били средно 24,6 млн. барела дневно, според предварителни данни на Kpler. Това е над предвоенното равнище от 23,3 млн. барела дневно.

Анализатори обаче предупреждават, че данните са много по-нестабилни отпреди войната и могат да се променят рязко при нови военни действия.

Поскъпването обхвана и горивата. Бензинът и дизелът с доставка в пристанището на Ню Йорк се повишиха с около 1,5% съответно до 3,15 и 4,81 долара за галон.

Нов натиск върху инфлацията преди изборите в САЩ

По-високите енергийни цени идват по-малко от две седмици преди ключовите избори в САЩ и вече се отразяват върху очакванията за инфлацията.

Петгодишната инфлационна компенсация в САЩ – пазарен индикатор за очакваната инфлация – се повиши с 0,08 процентни пункта до 2,47% в петък.

Доходността по американските държавни облигации също тръгна нагоре, заличавайки част от силното рали от предходната сесия. Доходността по 10-годишните книжа се повиши с около 0,03 процентни пункта до 4,99%.

Разпродажбата на Уолстрийт се разшири отвъд технологиите

Разпродажбата, която в предходната сесия беше концентрирана предимно в технологичния сектор, в петък се разшири към по-защитни сегменти на пазара.

Акциите на компании от секторите на потребителските стоки от първа необходимост, комуналните услуги и здравеопазването поевтиняха.

American Express загуби над 3%, след като компанията обяви, че ще съкрати около 5% от служителите си по света с аргумента, че трябва да се „подготви за AI“.

Caterpillar се понижи с около 2%, а Goldman Sachs – с около 1%, което допълнително натежа върху Dow.

При технологичните акции картината е по-смесена. Microsoft поскъпваше леко, а производителите на чипове Micron Technology и Advanced Micro Devices записваха ръстове съответно от около 4% и 2%.

За седмицата S&P 500 се насочва към минимален спад от под 0,1%, Nasdaq е надолу с около 0,2%, а Dow остава на път към ръст от приблизително 0,7%.

Пазарите обаче влизат в следващата седмица с два едновременно засилващи се риска – скъп петрол и продължаваща несигурност около технологичния сектор. При нова военна ескалация в Близкия изток първият от тях може бързо да се превърне от пазарен проблем в нов инфлационен шок за световната икономика.