Цената на петрола премина 114 долара за барел за пръв път от май насам в петък, засилвайки натиска върху световните пазари, които вече бяха разтърсени от тежката разпродажба на акциите на големите технологични компании на Уолстрийт през нощта.

Brent – международният ценови ориентир – поскъпна с до 1,4% до 114,72 долара за барел, като след това падна до 113,86 долара. Движението се случва на фона на опасения от нова ескалация на конфликта в Близкия изток.

Рязкото покачване на цената на петрола заплашва да нанесе допълнителен удар върху световната икономика в момент, когато нарастват и съмненията около устойчивостта на AI бума, а френските държавни облигации са под засилен натиск.

Nasdaq 100 приключи сесията в четвъртък със спад от 2,9%, след като прогнозата на Meta за много по-високи капиталови разходи задълбочи опасенията дали историческият – и все по-силно финансиран с дълг – инвестиционен бум в AI ще се изплати.

Това предизвика бягство към активи убежища. В четвъртък американските държавни облигации записаха най-силния си ден от 2023 г. насам, а доходността по 10-годишните книжа спадна с 0,19 процентни пункта. Страховете около AI се съчетаха с нов ден на разпродажби при по-рисковите облигации в еврозоната и с продължаващото поскъпване на петрола.

След известно стабилизиране на европейските и американските пазари в петък доходността по 10-годишните американски държавни облигации се повиши с 0,02 процентни пункта до 4,97%, докато тази по германските Bunds – смятани за най-сигурния дългов актив в еврозоната – спадна с 0,02 пункта до 3,32%.

Фючърсите върху Nasdaq 100 сочеха ръст от 0,2% при отварянето в петък. Фючърсите върху S&P 500, който приключи предходната сесия със спад от 1,2%, останаха почти без промяна.

Широкият европейски индекс Stoxx Europe 600 се понижи с 0,1% в ранната търговия, след като ден по-рано загуби 1%.

Азиатските борси последваха спада на Уолстрийт, а японската валута достигна едномесечен връх спрямо долара

Глобалният спад на технологичните акции отприщи бягство към йената

По-рано силно волатилната търговия в Азия доведе до спад от до 4% при технологично ориентирания южнокорейски индекс Kospi, преди той да възстанови загубите и да излезе с 0,3% нагоре.

Kospi е загубил почти една пета от стойността си само този месец и се намира с повече от 40% под рекордния си връх от юни, което го превръща в най-слабо представящия се фондов пазар в света.

Японският Nikkei 225, също с голяма тежест на технологичните компании, падна с до 2%, преди да възстанови част от загубите.

Китайският CSI 300 се понижи с 1,7% и остава в мечи пазар, след като е загубил 20% спрямо върха си от края на юни.

Държавните облигации, възприемани като убежище, поскъпнаха рязко в региона. Доходността по 10-годишните японски държавни облигации спадна с 0,08 процентни пункта до 2,8%.

Капиталът се прехвърля рязко между технологичните лидери и останалата част от S&P 500, а постоянната смяна на посоката поставя инвеститорите под все по-голямо напрежение

Уолстрийт като лунапарк: AI акциите срещу всички останали

Спадът в четвъртък беше воден от производителите на чипове памет, след като плановете на Meta за разходи отново породиха съмнения около дългосрочната жизнеспособност на разширяването на AI инфраструктурата, финансирано с дълг.

Акциите на Samsung Electronics поевтиняха с 4%, а тези на SK Hynix – с 5%.

В петък SK Hynix съобщи, че се отказва от плановете за листване в САЩ на Solidigm – базирания в Калифорния производител на NAND флаш памет, използвана за съхранение на данни в електронни устройства. Компанията посочи като причина „последните условия на капиталовите пазари и тенденциите в цените на акциите“.