В понеделник сутринта, преди отварянето на Уолстрийт, написах, че календарът не е инвестиционна стратегия. Вечерта пазарът го потвърди.

На 19 октомври 2026 г. S&P 500 приключи с ръст от 0,41% до 7690,73 пункта, Nasdaq Composite – с 1,11% до 26 430,89 пункта, а Dow Jones загуби символичните 0,07%. VIX, измерителят на очакваната волатилност, спадна със 7,75% до 18,44 пункта. Индексът на водещите производители на чипове прекъсна серия от осем поредни сесии на спад с ръст от 1,61%.

Черен понеделник нямаше.

Но ако спрем дотук, ще направим същата грешка като хората, които очакваха срив заради датата, само че с обратен знак.

Индексът се качи. Средната акция – не

Под повърхността денят изглеждаше съвсем различно. На Нюйоркската фондова борса поевтиняващите акции бяха 1761 срещу 945 поскъпващи. Равнопретегленият вариант на S&P 500 загуби около 0,3%. Секторът на комуналните услуги се понижи с 2%, недвижимите имоти – с 1,2%, а финансовият сектор – с 0,8%.

Ръстът дойде от шепа големи технологични компании. Индексът показа зелено, докато повечето акции в него бяха на червено.

Това не е нова картина. Още на 7 март в бюлетина „Осъзнатият инвеститор“ писах, че индексите растат, но пазарът – не: дори близо до рекордните нива на водещите индекси много акции бяха загубили между 20% и 50% спрямо собствените си върхове. Претеглянето по пазарна капитализация прави най-големите компании все по-тежки. В понеделник видяхме същото, събрано в една сесия.

Това не е повод за паника. Но е напомняне, че средното число може да скрие повече, отколкото показва.

Когато резултатът на целия пазар зависи от няколко компании, инвеститорът в индекс е по-концентриран, отколкото си мисли. И то често без нито една нова покупка, просто защото печелившите позиции нарушават баланса на портфейла.

Истинският паралел с 1987 г. не е датата, а лихвите

На 19 октомври 1987 г. Dow Jones загуби 22,6% за една сесия – най-големият еднодневен спад в историята му. Сривът беше ускорен от т.нар. портфейлна застраховка (portfolio insurance) – широко използвана тогава стратегия, при която спадът на пазара автоматично задейства нови продажби. Колкото повече падаха цените, толкова повече системите продаваха, а това допълнително засилваше спада.

По-малко се помни какво предхожда срива. Доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ се покачва от около 7% през януари до над 10% в края на август 1987 г., докато акциите поскъпват с близо 40% за годината. Тоест пазарът върви нагоре в среда на все по-скъпо финансиране.

Днес доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ е 5,15%, с 6 базисни пункта по-висока само за понеделник. Именно това натисна чувствителните към лихвите сектори. Brent остава около 110 долара за барел заради атаките срещу саудитски енергийни обекти и спада на танкерния трафик през Ормузкия проток.

През юли сравних 1920-те с 2020-те и стигнах до извод, който важи и за 1987 г.: технологичният пробив може да създаде огромен икономически потенциал, но решаващо остава колко са готови да платят инвеститорите за него. AI действително може да промени глобалната икономика, без това непременно да означава, че днешните оценки на компаниите са оправдани.

Не твърдя, че 2026 г. е 1987 г. Пазарната структура, автоматичните прекъсвачи на търговията и ролята на централните банки са различни. Но ако търсим аналогия, тя е тук: високи очаквания, растяща доходност и съсредоточен риск. Не в календара.

Тази седмица финансови резултати публикуват Netflix, Tesla, Meta, IBM и Texas Instruments. Те ще покажат повече от годишнината. Нека бъдем честни и в другата посока. Един положителен понеделник не доказва, че корекцията е приключила. Също както един спад нямаше да докаже, че идва криза.

Какво ни учи 1987 г. всъщност

Ден след срива Федералният резерв обявява готовност да бъде източник на ликвидност за финансовата система. S&P 500 се връща над върха си отпреди срива на 26 юли 1989 г., по-малко от две години по-късно.

Инвеститорът, който продава на 19 октомври 1987 г., фиксира една от най-тежките загуби в историята. Инвеститорът, който има план и ликвидност, преминава през нея. Никой от двамата не е знаел какво ще се случи. Разликата е в системата.

Затова не бих променил стратегията си нито защото понеделникът беше черен в календара, нито защото се оказа зелен на екрана. Новата информация трябва да актуализира анализа ни, не автоматично портфейла ни.

Затова вместо да гадая дали предстои нов срив, бих проверил доколко съм подготвен за него с три прости въпроса:

- Колко от портфейла ми зависи от няколко технологични компании?

- Имам ли достатъчно ликвидност, за да не продавам в най-лошия момент?

- Мога ли да преживея спад от 20–30%, без да променя плана си?

Волатилността сама по себе си не е най-големият проблем. Истинският риск е портфейлът да бъде изграден така, че при сериозен спад инвеститорът да е принуден да продава в най-лошия момент. Затова добрата инвестиционна система трябва да работи и когато прогнозата се окаже погрешна.

Важно е една позиция да не може да ви събори. Нито в черен понеделник, нито в зелен.

Александър Александров, MBA, CFA, CIA, CTP, основател на Грифин Пъблишинг, има над 30 години опит във финансите и инвестициите, включително 16 години като вицепрезидент „Финанси и администрация“ на Американския университет в България. Автор е на трилогията „Осъзнатият инвеститор“ и на книгата „BITCOIN: Аутопсия приживе“.