Войната в Украйна вече е навлязла дълбоко в петата си година и надживя много от големите конфликти на последното столетие. Затова въпросът дали някога ще приключи все по-трудно може да бъде отделен от другия - кой изобщо би могъл да я спре.

В анализ за Financial Times политологът Иван Кръстев поставя под съмнение както идеята на Владимир Путин за пълна победа, така и западната надежда, че конфликтът може да завърши с дълготраен дипломатически мир. Кръстев е редактор сътрудник на FT, председател на Центъра за либерални стратегии и сътрудник в Института за хуманитарни науки във Виена.

„Възможно е войната да продължава не само заради абсурдната идея на руския президент Владимир Путин за пълна победа“, пише Кръстев. „Европейското и американското търсене на дипломатически договорен дълготраен мир също може да се окаже смъртоносна илюзия.“

Това е изходната точка на анализа му: трайният мир може да е почти недостижим, но примирието не бива да бъде пропуснато. Кръстев формулира разграничението така:

„Реалността е, че дори шансът за траен мир да е минимален, не трябва да пропускаме възможността за смислено примирие.“

Според него проблемът е, че Западът продължава да мисли за края на войната с категории, които вече не описват новата международна среда. Кръстев стъпва върху аргумент на Надер Мусавизаде, изпълнителен директор на консултантската компания Macro Advisory Partners и автор на анализ във Financial Times за т.нар. „епоха на асиметрията“.

Мусавизаде описва тази среда като преходен период, в който силата вече не идва само от размер или богатство, а от способността да превърнеш дисбаланса в лост за влияние. Кръстев използва тази рамка, за да обясни защо днешните войни и днешният мир все по-малко приличат на старите представи за победа, поражение и окончателно споразумение.

В тази среда, пише Кръстев, войните се преименуват на „специални операции“, а великите сили губят ореола си, когато не успяват да постигнат целите си за по-малко от две седмици. Именно през тази логика той чете и действията на Доналд Тръмп във Венецуела, както и неуспеха му да постигне подобен резултат в Иран.

„Днес мирът не е нищо повече от замразена несигурност“, пише Кръстев. Според него политиците и анализаторите подценяват факта, че промяната в характера на войната неизбежно променя и характера на мира:

„Не осъзнаваме, че когато природата на войната се променя, се променя и природата на мира.“

На този фон Кръстев обръща специално внимание на отвореното писмо на Володимир Зеленски до Путин от 4 юни. Според него то заслужава специално внимание, защото показва промяна в начина, по който Киев мисли за края на войната. Ако дроновете са променили начина, по който Украйна воюва, писмото на Зеленски бележи промяна в начина, по който страната мисли за спирането на бойните действия.

В писмото украинският президент призовава за директни преговори между Киев и Москва и заявява, че има основания да се смята, че военните действия могат да бъдат прекратени в близко бъдеще. За Кръстев това не е признак на слабост, а опит да се използва момент, в който Русия изглежда далеч от победа.

„Не знаем какво според Путин се случва на бойното поле, но знаем, че Русия не печели“, пише Кръстев.

Според политолога администрацията на Тръмп превръща външната политика в „театрална хегемония“, при която личните пратеници, бизнес интересите и непрекъснатата непредвидимост изместват традиционния международен ред

Иван Кръстев: „Светът вече се управлява от посредници, а не от дипломати“

Той посочва, че лятната офанзива на Москва е спряна от технологичното предимство на Украйна, а руските загуби надхвърлят способността на Кремъл да мобилизира нови хора в същия темп. Според него последните украински удари срещу Москва показват, че войната не е застинала в равновесие.

Към военната картина Кръстев добавя и вътрешноруските ограничения. По думите му руската икономика „кърви“, а обществената подкрепа за войната видимо отслабва.

Кръстев описва избора пред Путин като все по-рисков. Ако Москва иска да продължи амбицията си да установи контрол върху целия Донбас в следващата година или две, пише той, руският президент „ще трябва да прибегне до масова мобилизация или до използване на ядрени оръжия“.

„И двата варианта са изпълнени с непредвидими, да не кажем катастрофални, последици“, предупреждава Кръстев.

Затова според него руският президент има и друг изход:

„Ако Путин вместо това избере да спре сраженията, той няма да може да претендира за пълна победа - но със сигурност би могъл да инсценира успех, точно както Тръмп прави в Иран“, пише Кръстев.

Военните разходи и санкциите поставят Кремъл пред труден баланс между инфлацията, рублата и недоволството на индустрията

Централната банка на Русия свали лихвата, но спорът за рублата и бизнеса се изостря

Един от аргументите му е свързан с НАТО. Според Кръстев „политиката на САЩ спрямо Европа гарантира, че Украйна няма да се присъедини към НАТО поне в краткосрочен план“. Това, пише той, би позволило на Путин да твърди, че е постигнал една от целите си.

Вторият елемент в подобна руска интерпретация са европейските миротворци. Кръстев смята, че Киев вероятно няма да настоява за тях, защото Украйна просто няма нужда от подобно присъствие. Последно изследване на Европейския съвет за външна политика показва и че повечето европейци не са ентусиазирани от изпращането на такива сили. Москва би могла да представи и това като изпълнено свое искане.

Примирието би могло да бъде полезно за Кремъл и по друг начин. Кръстев допуска, че Москва може да се надява прекратяването на бойните действия да отключи напрежения в украинското общество и да се превърне в инструмент за политическа дестабилизация. Замразяването на фронта в този смисъл не би означавало край на руската стратегия, а нейно преместване на друга плоскост.

Според политолога и Украйна има сериозни причини да търси край на бойните действия, въпреки последните си военни успехи.

„Киев спечели войната в един важен смисъл.“

„Конфликтът показа на света, че противно на руските националистически твърдения, украинците не са омагьосани руснаци“, пише той.

„Украйна загуби територия, но нейният суверенитет беше потвърден. Армията ѝ е една от най-силните в Европа, а отбранителният ѝ сектор е обект на завист за света“, посочва още Кръстев.

Той добавя, че макар руският език все още да се говори в Украйна, „много малко хора биха се идентифицирали като руснаци извън окупираните територии, ако днес се проведе референдум“.

Изводът му е, че след четири години война „в Украйна няма никой, за когото Москва правдоподобно да твърди, че го защитава“.

Така според Кръстев пред Зеленски вече стои друг, много по-тежък въпрос:

„Болезненият въпрос сега не е как Украйна да издържи на руската агресия, а колко още хора може да загуби, преди да загуби бъдещето си.“

Дългата война означава още убити и ранени, но също по-малко родени деца и по-малко украинци, които се връщат от чужбина. Затова Кръстев предупреждава, че удължаването на конфликта, дори ако доведе до освобождаване на още територии, не е непременно най-добрата дългосрочна стратегия за страната.

Той добавя и два практически риска: нова тежка зима и възможни неблагоприятни промени в европейската политика. И двете могат да направят позицията на Киев по-уязвима в бъдеще.

„В момента има реална възможност войната да бъде замразена“, пише Кръстев.

Според него рискът е този прозорец да бъде пропуснат „заради заблудата на Путин, че може да постигне пълна победа“, но и заради това, че европейските съюзници на Украйна „не са успели да разберат, че природата на постигането на мир се е променила заедно с природата на воденето на война“.

В този нов и опасен свят, пише Кръстев, мирът вече все по-често е „просто отсъствието“ на война. Затова директните разговори между руснаци и украинци „може да се окажат най-реалистичният начин да се постигне онова, което днес минава за мир“.