The Economist: Американският газ се превърна в инструмент за влияние на Балканите

В оригиналното си изписване хърватският остров Крък (Krk) няма нито една гласна, но е богат на великолепни плажове. Туристите, които пристигат със самолет на островното летище, може да забележат обект, приличащ на закотвен кораб. Всъщност това е плаващ терминал за втечнен природен газ (LNG).

След завършването си през 2021 г. терминалът се превърна в ключова точка за европейския внос на LNG - основно, макар и не само, от САЩ. Той е и част от причината американските и европейските цели в региона, които десетилетия наред бяха в синхрон, все по-често да се разминават. В шестте държави от Западните Балкани, които не са членки на Европейския съюз, политиката „Америка на първо място“ започва да избутва ЕС встрани, пише The Economist.

Разминаването пролича ясно през април в Дубровник - друг хърватски морски курорт, където се срещнаха държави от ЕС от регионите на Адриатическо, Балтийско и Черно море. САЩ бяха представени на срещата на върха на Инициативата „Три морета“ от министъра на енергетиката Крис Райт.

Той представи рамка, наречена „Мирните тръбопроводи на Тръмп“, която според него ще позволи на Централна и Източна Европа да замени остатъчната си зависимост от руски газ с американски.

На форума Хърватия подписа споразумение за свързване на терминала на Крък с Босна, която в момента получава целия си газ от Русия. Също през април американска компания подписа сделка за 6 млрд. долара за доставка на LNG за Албания.

„Искаме нова Албания“: Протестите срещу луксозния курорт на Джаред Къшнър и Иванка Тръмп се разрастват

Всичко това показва, че САЩ не се стремят само да прекратят вноса на руски енергийни ресурси в Европа. Както се посочва в Стратегията за национална сигурност от ноември 2025 г., Вашингтон иска да възстанови „енергийното надмощие“, да разширява влиянието си чрез енергетиката и да отслаби европейските климатични политики, които според него „заплашват Съединените щати“.

В момента страните от Западните Балкани използват сравнително малко газ, а ЕС иска в дългосрочен план постепенно да ограничи употребата му. В Брюксел се опасяват, че замяната на руския газ с американски ще подкопае прехода на тези държави към възобновяеми източници и ще затрудни синхронизирането на енергийното им законодателство с правилата на ЕС, към който те се стремят да се присъединят.

Американският натиск вероятно ще донесе ползи на политически и бизнес кръгове, свързани с Доналд Тръмп, които най-вероятно ще получат договори за инфраструктура и услуги, казва Иван Бродич, редактор на хърватския енергиен сайт Energypress.

Газовата връзка между Босна и Хърватия например се обсъжда от години. Но босненските политици, разделени по етнически линии между бошняци мюсюлмани, хървати и сърби, така и не успяваха да се договорят. През април обаче Босна внезапно промени закон и определи американска компания без предишен опит в газа или тръбопроводите за основен инвеститор в проекта. Сред директорите ѝ са бивш адвокат на Тръмп и братът на Майкъл Флин, негов бивш съветник по националната сигурност.

Самият Флин е лобист на Милорад Додик, проруския фактически лидер на сръбската част на Босна. Додик вече печели от намесата на администрацията на Тръмп.

Не трябва да си пречим сами: Как може да се избегне криза с горивата

През май Кристиан Шмит, върховният представител за Босна и Херцеговина - международният надзорник, създаден с мирното споразумение от 1995 г., сложило край на войната в страната - заяви, че подава оставка под американски натиск.

Той се беше противопоставил на възлагането на газовия договор без търг, което противоречи на правилата на ЕС. Шмит отдавна беше в конфликт с Додик. Американската политика в Босна вече се движи „от тези инвеститори и от тези инвестиции“, казва анализаторът Ади Черимагич.

Значението на енергийните инвестиции за американската политика се вижда в целия регион. Руската държавна „Газпром“ отдавна държи контролен дял в НИС - най-голямата петролна и газова компания в Сърбия.

Но американските санкции срещу Русия я принуждават да продаде дела си на унгарската държавна енергийна компания MOL. Бродич очаква САЩ да притиснат Сърбия да купува американски LNG.

Американският интерес обаче не се изчерпва с газа. Този месец сръбското правителство обяви процедура за нова водноелектрическа централа, като изрично посочи, че могат да кандидатстват само американски компании.

Северна Македония също беше зависима от руски газ. През февруари съседката ни подписа споразумение, с което се ангажира да купува американски LNG.

Косово също е в полезрението на Вашингтон. Страната няма тръбопровод, който да я свързва с регионалните газови мрежи. През 2021 г. премиерът Албин Курти спря проект за връзка със Северна Македония.

Въпреки това, малко преди изборите в Косово на 7 юни, временно управляващият посолството на САЩ в страната призова проекта да бъде възобновен. Той предупреди, че иначе Косово рискува да остане единствената държава от Западните Балкани „без достъп до американски LNG“. Това беше широко възприето като призив да се гласува срещу Курти. Той спечели изборите, но все пак може да продължи с тръбопровода.

„Посланието от Вашингтон е ясно: ако искате да запазите американската подкрепа, пренебрегнете европейците и купувайте нашия газ“, пише The Economist.

Когато американският LNG помага на балканските държави да спрат да купуват руски газ, ЕС го приветства. Проблемът за европейците е в използването на натиск и в обещанията за облаги за близки кръгове - както от американска, така и от балканска страна - за да бъдат прокарани сделките.

В Брюксел не одобряват и възможността южноевропейски държави с голям потенциал за слънчева, вятърна и водна енергия да бъдат тласкани към употреба на американски газ.

„Европейците, със своите правила за добро управление и зелени цели, трудно се конкурират с компании, които предлагат лични ползи на влиятелни фигури на Балканите срещу подписване на газови сделки“, гласи заключението на The Economist.