Глобалното набиране на капитал чрез емисии на акции достига 729,4 млрд. долара през първата половина на 2026 г., подкрепено от рекордното първично публично предлагане на SpaceX. Това е вторият най-силен старт на година в историята, показват данни на Mergermarket.

Компанията на Илон Мъск набра 86,25 млрд. долара при безпрецедентното си листване на 12 юни. Ако SpaceX бъде отчетена като технологична компания, сделките в сектора са осигурили около 302 млрд. долара от глобалните емисии - абсолютен рекорд за първите шест месеца на годината, пише The Wall Street Journal.

Технологичните компании са набирали над 100 млрд. долара през първата половина на годината само два пъти досега - през 2000 г. и през 2021 г.

Нито един от тези два периода обаче не предвещаваше добро за краткосрочното представяне на фондовите пазари. Върхът на дотком балона дойде през март 2000 г., а IPO бумът от 2021 г. предшества срива на Nasdaq през първата половина на 2022 г.

Тази година натискът върху капиталовите пазари от вълната технологични емисии повдига въпроси дали инвеститорите ще имат капацитет да поемат още увеличения на капитала, очаквани през следващите месеци. Единствено постпандемичната еуфория в началото на 2021 г. надминава тазгодишния старт при набирането на капитал от фондовите пазари.

OpenAI обмисля да отложи планираното си листване за 2027 г., съобщи The New York Times. Anthropic е подала поверителни документи в началото на юни за публично предлагане, което може да се случи още през есента, а Meta също обмисля емисия на акции през втората половина на годината, за да финансира AI амбициите си, съобщи Financial Times.

Освен това акционери в SpaceX, които не са могли да продават дяловете си заради ограничителни периоди след листването, може да потърсят възможност да реализират печалби по-късно тази година. Това би добавило още предлагане към вече пренаситен пазар.

Вече листнати компании са набрали над 370 млрд. долара чрез последващи емисии на акции, което е с 37% повече спрямо същия период на миналата година. Очаква се тенденцията да продължи. Компанията майка на Google, Alphabet, обяви, че ще набере общо 85 млрд. долара през годината чрез различни инструменти, свързани с акции, докато се опитва да поддържа темпото на конкурентите си сред големите доставчици на облачна инфраструктура.

„В момента има истинско бързане AI хиперскейлърите да излязат на пазара с нови емисии. Усещането е, че моментът е много добър и може никога да не стане по-добър“, казва пред WSJ Самюъл Кер, ръководител на глобалните капиталови пазари в Mergermarket.

„Хората са много, много оптимистични, но това е оптимизъм с усещането, че в някакъв момент всичко може да спре“, добавя той.

Войната между САЩ и Иран не успя да охлади апетита за нов капитал от фондовите пазари, тъй като нуждата на големите AI и облачни компании от свежи средства накара мнозина да се обърнат към публичните пазари. Емисиите през първата половина на годината далеч надхвърлят 421 млрд. долара, набрани през същия период на миналата година.

В продължение на години все повече компании предпочитаха да останат частни. Според Кер обаче засиленият интерес към публични предлагания на акции, движен от AI, подсказва, че тенденцията към свиване на публичния пазар започва да се обръща.

„Това, което можеш да направиш на публичните пазари като чист мащаб, е впечатляващо“, казва той.

САЩ са водещият пазар за първични публични предлагания през първата половина на годината. Nasdaq и Нюйоркската фондова борса са привлекли IPO сделки за около 152 млрд. долара - над 75% от всички средства, набрани чрез нови публични листвания в света.

В Европа картината е по-мрачна. Новите листвания на континента са набрали едва 13,3 млрд. долара в 83 сделки, според Mergermarket. Едно от малкото изключения е CSG Group - чешката отбранителна група, чието листване за 4,47 млрд. долара през януари е третото най-голямо в света от началото на годината.