Когато лидерите на БРИКС се събраха през уикенда, те говориха за нарастващата икономическа тежест на Глобалния юг и необходимостта търговията между страните от блока все по-често да се извършва в национални валути. Посланието беше ясно: зависимостта от американския долар трябва да бъде намалена.

Геополитическото напрежение, икономическите санкции и митническата политика на САЩ са сред основните причини държавите от БРИКС да търсят алтернатива. Експертите обаче се съмняват доколко блокът действително е способен да се откъсне от долара.

Темата за „дедоларизацията“ се връща периодично от години, особено когато доверието в САЩ е под натиск.

Логиката зад нея е сравнително проста. Огромна част от международната търговия и световната финансова система продължават да разчитат на американската валута. Две от най-търгуваните суровини в света - петролът и златото - се котират основно в долари.

Данни на Банката за международни разплащания показват, че към април доларът участва в 89% от сделките на валутния пазар, с един процентен пункт повече спрямо година по-рано. Делът на еврото е 29%, а на японската йена - 17%.

Президентът на Южна Африка Сирил Рамафоса заяви на срещата на БРИКС, че блокът трябва да ускори използването на национални валути, да развива трансграничните платежни системи и да задълбочи финансовата свързаност между страните членки.

Иран и Русия, чиито възможности да търгуват в долари са ограничени от американските санкции, също настояха БРИКС да изгради собствена инфраструктура за плащания, разплащания и депозитарни услуги.

Иранският президент Масуд Пезешкиан заяви, че сегашната финансова система е „уязвима към политически сътресения заради зависимостта си от ограничен брой валути“, като призова за по-голяма диверсификация отвъд долара.

Преди БРИКС да се доближи до реална алтернатива обаче, трябва да преодолее няколко сериозни препятствия. Сред тях са слабата финансова и макроикономическа интеграция, големите търговски дисбаланси и дълбокото недоверие между ключови членове като Китай и Индия.

Блокът не разполага с общата институционална, финансова и макроикономическа инфраструктура, необходима, за да замени „ликвидността и доверието“, които доларът предлага в глобален мащаб, казва пред CNBC Джаянт Кришна, старши изследовател в Центъра за стратегически и международни изследвания.

Белият дом разчита по-силният икономически растеж да облекчи фискалния натиск, но според Кент Сметърс дори ефектът от AI няма да е достатъчен, за да реши проблема на САЩ

Тръмп планира да измъкне САЩ от дълга за 40 трлн. долара чрез растеж. Това е „почти невъзможно“, според водещ икономист

Малки стъпки

Дедоларизацията най-често се обсъжда именно в контекста на БРИКС. Американският президент Доналд Тръмп вече е заплашвал страните от блока с мита, ако се опитат да се отдалечат от долара.

„Искаме ангажимент от тези държави, че няма да създават нова валута на БРИКС, нито ще подкрепят друга валута, която да замени могъщия американски долар. В противен случай ще бъдат изправени пред 100% мита и могат да се сбогуват с продажбите си на прекрасния американски пазар“, написа Тръмп.

Десетте държави от БРИКС са представлявали общо 27% от световното производство, 24% от износа на стоки и 22% от притока на преки чуждестранни инвестиции през 2024 г., сочи доклад на Конференцията на ООН за търговия и развитие.

Според доклада това създава „нови възможности, направления за сътрудничество и огромен потенциал“. В същото време търговията между самите членове на БРИКС е представлявала едва около 5% от световния обмен през 2024 г.

Въпреки многобройните декларации за по-широко използване на национални валути конкретните стъпки засега са малко. В декларацията на БРИКС от 2026 г. няма споменаване на обща валута, нито по-конкретни договорености за разплащания и инвестиции в местни валути.

Доларът остава водещ в резервите, но геополитическият риск засилва интереса към евро, юан и злато, докато пазарът наказва златото заради лихвите

Все повече централни банки искат да намалят доларовите си резерви. Защо тогава златото пада?

Вместо това работната група по плащанията на БРИКС е натоварена да разработи „практически решения за трансгранични плащания“.

„Русия и Китай вече извършват близо 90% от двустранната си търговия в рубли и юани“, казва пред CNBC Рима Батачария, ръководител на анализите за Азия във Verisk Maplecroft.

По думите ѝ обаче този процес е ускорен основно от американските санкции след 2022 г., а не от координирана политика на БРИКС.

Повечето валути на страните от блока нямат достатъчно големи и ликвидни пазари извън собствените си икономики. Това прави износителите по-предпазливи към приемането им и запазва фактурирането в долари като най-лесния избор при международната търговия със суровини.

Допълнителна пречка са различните интереси на самите членове.

Финансовият експерт разговаря с Profit.bg за липсата на лесни инвестиционни отговори

„Интелигентният инвеститор“ 77 години по-късно: Александър Александров за пазарите след края на евтините пари

Съперничеството между Китай и Индия

„Съперничеството между Индия и Китай бих определила като най-голямата спирачка пред единството на блока“, казва още Батачария.

И Пекин, и Ню Делхи искат по-голяма стратегическа независимост от Вашингтон. В същото време те са преки конкуренти в производството, технологиите, инвестициите и регионалното влияние.

Това напрежение, съчетано с нарастващия търговски дисбаланс между двете големи икономики, затруднява изграждането на доверието, необходимо за по-дълбока финансова интеграция.

Преминаването на ключовия праг оскъпява капитала и засилва натиска върху борсовите оценки, докато инвеститорите очакват следващия ход на Фед

Доходността по 10-годишните облигации на САЩ проби 5%. Защо това е критично за акциите

Китай е един от най-големите търговски партньори на Индия. Общият стокообмен между двете държави достигна рекордните 151,1 млрд. долара през годината до март 2026 г.

В същото време търговският дефицит на Ню Делхи спрямо Пекин също скочи до рекордните 112,16 млрд. долара спрямо 99,21 млрд. долара по-рано.

За сравнение, търговията на Индия със САЩ със стоки и услуги е била около 239 млрд. долара през 2025 г. Страната е отчела излишък от 58,4 млрд. долара при стоките и още 4,7 млрд. долара при услугите.

Това означава, че рязкото отдалечаване от долара трудно би било в интерес на Индия, която има голям дефицит в търговията си с Китай и редица други страни.

Русия и Иран искат да ограничат зависимостта си от долара заради риска от санкции. Китай се стреми към по-широко международно използване на юана, но продължава да поддържа капиталов контрол. Индия от своя страна подкрепя по-широкото използване на рупията.