Събуждате се и не се чувствате добре, но ви чака важен ден в офиса. Отивате ли на работа въпреки това, или се включвате от вкъщи? Ако отговорът е „да“, далеч не сте единствени.

Проучвания показват, че между една трета и половината от работещите във Великобритания продължават да работят, дори когато са болни – поведение, което експертите определят като „презентеизъм“, или присъствие на работа въпреки влошеното здравословно състояние.

Подходът към вземането на болничен обаче не е само личен избор. Той може да разкрие много както за самия служител, така и за културата на работа в организацията, в която работи.

По-младите служители отсъстват по-рядко

Младите поколения често биват определяни като по-чувствителни или по-малко устойчиви на напрежение, но данните не подкрепят подобни твърдения.

„По-младото поколение често е определяно пренебрежително като „снежинки“ – прекалено чувствителни, лесно раними и неспособни да понасят натиск, но това не е вярно“, обяснява пред BBC проф. сър Кари Купър, психолог от Университета в Манчестър и един от водещите специалисти по благосъстояние на работното място.

Данни на британската Национална статистическа служба показват, че служителите на възраст между 16 и 24 години са отсъствали по болест средно 2,4 дни през миналата година. При хората на възраст между 50 и 64 години този показател е 6,2 дни.

От „Искам по-висока заплата“ до „Как да блесна в ерата на AI“: 10 тактики за оцеляване и успех в офиса

Според Купър има няколко обяснения за съществената разлика.

По-младите служители по-често работят на позиции с по-ниска сигурност, включително при договори без гарантиран минимален брой работни часове. В същото време те по-рядко страдат от хронични заболявания и проблеми със ставите, които са сред основните причини за по-продължителни отсъствия.

Поколенческата промяна също влияе върху отношението към работата и здравето.

„По-младите поколения имат по-високи очаквания за начина, по който работодателите трябва да се отнасят към тях и тяхното благосъстояние“, казва Купър.

Според него по-възрастните поколения са били по-склонни да приемат неблагоприятни условия и да продължат да работят въпреки дискомфорта, но това не означава непременно, че този подход е по-здравословен. По-младите служители също така са по-склонни да разглеждат психичното здраве като неразделна част от общото си здравословно състояние, а не като нещо, което просто трябва да бъде пренебрегвано.

Искате да работите от вкъщи? Австралия обмисля да превърне тази привилегия в законово право

Решението дали да останем вкъщи при болест зависи от различни фактори. За някои хора работата е тясно свързана с личната идентичност. Организационните психолози наричат това „централност на работата“ – степента, в която професионалната роля определя самооценката. Изследванията показват, че това е свързано с по-висока ангажираност, лоялност и готовност за допълнителни усилия.

Когато работата е централна част от идентичността на човек, отсъствието може да се усеща като временно отдалечаване от част от самия себе си. „Тези хора изпитват силно желание да продължат да се появяват на работа“, обяснява пред BBC психологът д-р Одри Танг, която работи по теми, свързани с благосъстоянието на работното място.

Това е особено характерно при професии, свързани с грижа за други хора, като лекари, медицински сестри и преподаватели. По думите ѝ някои служители в тези сфери дори споделят, че биха предпочели да преживеят физически инцидент, който да оправдае отсъствието им, вместо просто да си вземат почивен ден. Други се страхуват да не бъдат възприети като слаби или мързеливи.

Според Танг този натиск е особено силен при по-младите служители, които все още са в началото на кариерата си и не искат да оставят лошо впечатление у колегите и работодателите си.

Културата в една организация може силно да повлияе върху това дали служителите се чувстват свободни да си вземат болничен. Когато екипите са претоварени и няма кой да поеме работата, хората знаят, че отсъствието им ще увеличи натоварването върху колегите.

„Ролята на вината и срама е значителна в токсична организация, която поставя продуктивността над здравето и благосъстоянието“, обяснява пред BBC психологът д-р Тара Куин-Сирило.

Тя посочва, че в някои компании съществува култура на „продължавай въпреки всичко“, която насърчава служителите да работят, дори когато е по-разумно да си починат. Такава среда на практика възнаграждава презентеизма. Служителите започват да се чувстват ценени заради присъствието си, независимо от здравословното им състояние. Това послание се засилва, когато мениджърите хвалят служители, които работят въпреки заболяване.

„В здравословна работна среда хората трябва да могат да водят открити и честни разговори за благосъстоянието си и за болничните“, отбелязва Куин-Сирило.

Доверието също е от ключово значение. Ако всяко отсъствие се поставя под съмнение или се възприема негативно, служителите може да избягват дори основателни болнични поради страх от неодобрение. Куин-Сирило определя това като сериозен предупредителен сигнал за организационната култура.

Носталгия по отминалия отпуск? Как да се справим с връщането на работа според експерти

Оценката дали човек действително не е в състояние да работи често е предизвикателна. При физическо заболяване има сравнително ясни критерии. Танг посочва, че при повръщане и диария е препоръчително да се остане вкъщи поне 48 часа след отшумяването на симптомите, а при температура – поне 24 часа.

В такива случаи ефективната работа е малко вероятна.

При настинки и кашлица границата е по-неясна. „След Covid етикетът на работното място се промени – като цяло се счита за по-коректно човек да работи от вкъщи“, казва Танг.

Според нея психичното здраве не бива да се третира по различен начин от физическото. „Ако сте болни и не можете да работите, значи сте болни и не можете да работите“, обобщава тя.

Куин-Сирило допълва, че най-важният въпрос е дали човек има реален капацитет да изпълнява работата си, независимо дали причината е физическа или психическа.

Допълнителен предупредителен знак е, когато работата започне да пречи на основната грижа за себе си.

„Променя ли се способността ви да се грижите за себе си? Успявате ли да се разтоварите след работа? Спите ли добре?“, пита тя.

Отрицателният отговор може да е сигнал, че почивката вече е необходимост, а не въпрос на комфорт.