Английският инженер Хенри Мил подава първия известен патент за „машина за изписване на букви“ още през 1714 г. Устройството така и не влиза в производство, но се превръща в предшественик на пишещата машина, а по-късно и на електронната клавиатура.

320 години по-късно Кристиан Клайн, главен изпълнителен директор на софтуерния гигант SAP, смята, че тази епоха е към края си.

„Краят на клавиатурата наближава“, казва той пред Fortune. „Разпознаването на реч при много от големите езикови модели вече е изключително добро. Следващата стъпка е да превърнем гласа в език, който бизнес системите разбират, и директно в бизнес данни.“

Изчезването на клавиатурата едва ли е сред най-големите въпроси, които занимават ръководителите на компании, когато мислят за бъдещето на технологиите. Но прогнозата на SAP, че въвеждането на данни чрез писане може да изчезне от работата в компанията още през следващите две-три години, има далеч по-широко значение от съдбата на QWERTY клавиатурата.

„Даваме все повече възможности на инструмента, който изпълнява ролята на дигитален колега“, казва Клайн.

„В бъдеще със сигурност няма да въвеждате данни на ръка в SAP система. Ще можете с глас да задавате аналитични въпроси, да стартирате оперативни процеси и да добавяте информация в системата - например обратна връзка за представянето на служители или данни за сделки в процес на подготовка. Технологичните възможности вече са налице. Въпросът е да ги приложим.“

Именно прилагането се превръща в една от ключовите теми около AI през 2026 г. Разговорът вече все по-рядко е за това какво би могъл да прави изкуственият интелект някой ден. Фокусът се измества към практическото му използване, а софтуерните компании вече генерират приходи за милиарди долари от услуги, които допреди няколко години изглеждаха като част от бъдещето.

SAP, чието име идва от германското Systemanalyse Programmentwicklung - „системен анализ и разработка на програми“, е базирана във Валдорф, Германия, близо до мястото, където е основана през 1972 г. Компанията предоставя облачни услуги на едни от най-големите корпорации в света, както и на милиони малки и средни предприятия.

На 44 години Клайн е най-младият главен изпълнителен директор на голяма компания от германския индекс DAX.

Според него компаниите днес могат условно да бъдат разделени на две групи по отношение на AI. В едната са тези, които казват: „AI наистина променя начина, по който управлявам бизнеса си.“ В другата попадат компаниите, които са инвестирали огромни суми, но все още виждат ограничена възвръщаемост.

Проблемът при вторите често е, че използват AI само като инструмент за повишаване на ефективността в отделен екип или функция. Така технологията остава изолирана и не достига до останалата част от организацията.

Според Клайн цялата компания трябва да участва в процеса.

„AI е изключително мощен, но трябва да бъде приложен по правилния начин“, казва той.

Като пример Клайн посочва голяма компания за потребителски стоки, с която SAP работи. Тя започва да свързва прогнозите за клиентското търсене с финансовото планиране и управлението на запасите - процес, който традиционно е трудоемък и често отнема месеци.

„Те казаха: ‘Добре, този агент прогнозира търсенето много по-интелигентно от всички хора, които досега се занимаваха с планирането. Но все още са нужни месеци, за да коригираме запасите, защото те зависят от доставките и производството.’“

SAP вече изгражда система от AI агенти, която да свърже целия процес по планиране.

„Създаваме цялостен модел от край до край, който им помага да оптимизират запасите с 20%. Това вече са реални пари“, казва Клайн.

Според него ключът е AI да се използва хоризонтално в цялата компания, вместо да остава затворен в отделни подразделения. Към това трябва да се добави и обучение на служителите, за да може технологията действително да промени начина, по който се работи.

Клайн дава пример с финансов анализ.

„Служителят може да каже: ‘Влез в моите PowerPoint презентации.’ Може да даде на AI модел милион презентации с финансови анализи. Нашата задача е да гарантираме, че AI разбира бизнес данните и може веднага да направи анализа.“

След това служителят би могъл да попита: „От милионите документи, които финансовият ни отдел е създал, кои са правилните мерки, с които можем да се справим с проблемите във финансовото представяне на компанията?“

„Това е бъдещето на работата“, казва Клайн.

В идеалния случай AI ще върне готов материал с графики, коментари, анализ и препоръчани действия. Служителят ще може да отиде при мениджъра си, който да попита: „Това е напълно нов начин да управляваме компанията. Как го направи? На какво обучение беше?“

А отговорът според Клайн ще бъде: „На никакво.“

Освен, разбира се, обучението за работа с AI.

Гласовото управление на работните процеси е само едната страна на промяната. Ръководителите на големите компании трябва да мислят и за далеч по-големи рискове.

„Искаме компании, които търгуват през граници, и никой не иска да се отказва от мисията и визията, които има като бизнес“, казва Клайн за нарастващия геополитически риск.

„В света има две суперсили и те използват влиянието си, за да разширяват още повече влиянието си. Не очаквам това да се промени скоро.“

Според него светът вече изглежда коренно различно.

„Внезапно вече не всички казват: ‘Вярвам в глобализацията.’ Сега чуваме: ‘Моята страна е на първо място.’“

За бизнеса това означава, че трябва да се адаптира към новата реалност.

Компаниите питат SAP как глобален софтуер, използван в повече от 100 държави, може да работи в свят, който става все по-фрагментиран.

„Появяват се множество нови изисквания за суверенитет. В една държава облачният сървър трябва да се намира физически в страната. В друга данните трябва да бъдат защитени по различен начин. На трето място инфраструктурата трябва да бъде отделена от глобалната мрежа. Всичко това може да бъде доста скъпо“, казва Клайн.

Проблемът се усложнява допълнително от факта, че бизнесът не може просто да смени софтуера си от днес за утре.

„Тези системи са критично важни за дейността на компаниите. С AI стават още по-критични“, посочва той.

Затова SAP се стреми да разполага с различни инфраструктурни възможности в отделните региони. В САЩ компанията иска да използва инфраструктурата на големите американски облачни доставчици, в Китай - китайска инфраструктура, а в Германия, Франция и други европейски страни - местни доставчици.

„Трябва винаги да сме сигурни, че когато нещо се случи по света - например геополитически санкции или ограничения върху износа, както видяхме при Иран или Русия - можем да преместим платформата си към друг тип облачна инфраструктура за дни или седмици.“

Все по-често се говори и за механизми за дистанционно изключване и за технологична автономност според географското местоположение - рискове, които ръководителите на компании вече трябва да включват в плановете си.

Клайн обаче не е убеден, че Европа е осъзнала напълно мащаба на проблема.

„Аз бих казал, че Европа е суперсила в регулациите, но не и в единството, защото няма банков съюз, няма истински единен капиталов пазар, няма дигитален съюз. А в свят като този е необходима икономическа сила. Когато имаш икономическа сила, можеш да влияеш. Тогава те слушат.“

По думите му европейският дебат твърде често се концентрира върху нови данъци и ограничения.

„Говорим за дигитални данъци и други подобни мерки. Бих посъветвал настоятелно както бизнеса, така и политическите лидери в Европа да отделят повече време на въпросите: Как можем да създаваме иновации? Как можем да използваме силните си страни, за да изградим нещо и да увеличим икономическата си мощ?“

Географията и новото разпределение на силите вече са част от реалността на приложния AI. За компаниите това означава необходимост от много по-голяма гъвкавост, защото следващият политически риск трудно може да бъде предвиден.

Когато Хенри Мил патентова своята машина за изписване на букви през 1714 г., Съединените американски щати все още не съществуват. Днес решенията, които идват от Вашингтон, стоят в центъра на почти всяка стратегическа сметка на глобалния бизнес.