Докато големите технологични компании се сблъскват с нарастваща обществена съпротива срещу рисковете от изкуствения интелект, организации като Meta, Google, Anthropic и OpenAI променят своите стратегии.

В отговор на нарастващото недоволство сред потребителите и данни, че почти половината от младите хора възприемат изкуствения интелект като сериозна заплаха, компаниите насочват маркетинговите си усилия към ключови и уязвими демографски групи, използвайки емоционални послания вместо технически аргументи. В коментарен анализ авторката на испанското издание El País Лаура Маражофски разглежда една от тези стратегии, насочена към образованите и социално мобилни жени – т.нар. pinkwashing на изкуствения интелект.

Маражофски посочва, че технологичните компании използват популярни актриси и бизнес инфлуенсъри, за да популяризират изкуствения интелект чрез риторика на страха, внушавайки, че адаптацията е необходима за запазване на професионалното развитие.

Авторката подчертава и парадокса на тази кампания: корпорациите използват феминистки аргументи за овластяване, докато въвеждат технологии, които основно застрашават работните места. Докато този корпоративен натиск се стреми да превърне изкуствения интелект в задължителен професионален инструмент, друга тенденция оказва още по-сериозно въздействие върху личния живот на подрастващите.

Главният прокурор на Тексас се присъединява към Сената в разследването на практиките на Meta, свързани с използването на технологиите ѝ от непълнолетни

AI терапевти за деца? Meta и Character.ai под прицел за подвеждащи практики

Друг голям проблем, разгледан от изданието, е феноменът на „дигиталните приятели“, създадени от платформи като Character.ai и Replika.

El País представя данни, според които значителна част от тийнейджърите използват генеративен AI за емоционална подкрепа при тъга, гняв или тревожност, като някои прекарват средно по два часа на ден в разговори със своите аватари.

Бившият инженер на данни Франсис Хаугън, която през 2021 г. разкри вътрешни документи, показващи, че алгоритмите на Facebook приоритизират печалбата въпреки известните рискове за психичното здраве на тийнейджърите, отправя ново предупреждение. Пред испанското издание тя заявява, че тези чатботове не са приятели, а „подмазвачи“. Тяхната основна цел е да задържат потребителя в платформата, като го ласкаят и се съгласяват с него. Клиничните психолози съобщават за тревожна тенденция: млади хора се отказват от реална терапия, тъй като, за разлика от истински терапевт, чатботът никога не ги съди и не им противоречи.

Липсата на това, което изследователите наричат „емоционално триене“, възпрепятства социалното развитие на младежите.

Законът ще бъде въведен поетапно, като новите профили ще бъдат блокирани от септември, а съществуващите – от януари 2027 г.

Франция стана първата държава в ЕС, която забрани достъпа до социалните мрежи за деца под 15 години

Когато тийнейджърите престанат да се сблъскват със сложността на човешките реакции, те губят способността си за емоционална регулация. В крайни случаи това постоянно утвърждаване на негативни мисли може да доведе до сериозни последици.

El País също така посочва инциденти, при които потребители са посегнали на живота си или са планирали да извършат престъпления, след като са били насърчени от своите виртуални приятели.

В обобщение, и двете тенденции обслужват един и същ корпоративен интерес.

Чрез експлоатирането на женските професионални несигурности, както описва Лаура Маражофски, и на младежката емоционална уязвимост, технологичните компании успешно заобикалят критичния анализ на своите продукти, превръщайки ги в интимен довереник и кариерен спасител.