Ракета на SpaceX, която се носи неконтролируемо в космоса през последната година и половина, се очаква да се разбие в Луната в сряда. Сблъсъкът ще изхвърли облак от отломки, който може да бъде наблюдаван от Земята. Събитието повдига въпроси за бъдещето на изследването на естествения ни спътник, включително как евентуалните лунни бази ще бъдат защитени от космически отпадъци.

Ракетата, която предстои да удари Луната, е горната степен на Falcon 9, използвана за изстрелването на два лунни апарата. Макар че те да достигнаха успешно повърхността, самата ракета остана да се носи в космоса, тъй като не разполага с достатъчно гориво, за да се върне към Земята или да навлезе в стабилна орбита.

С маса от около 4 метрични тона се очаква горната степен да удари лунната повърхност със скорост приблизително 8700 км/ч – около седем пъти по-висока от скоростта на звука. Поради липсата на атмосфера, която да забави обекта, ударът ще освободи енергия, еквивалентна на експлозия от около 3 тона тротил. Очаква се той да образува кратер с диаметър до 27 метра и дълбочина около 5 метра.

Аерокосмическата компания на основателя на Amazon Джеф Безос – Blue Origin – е сред избраните партньори за разработването на специализираната техника, необходима за мисията

НАСА разкри нови детайли около плановете за създаване на постоянна база на Луната

Според изчисленията горната степен ще се сблъска с Луната около 6:34 ч. по универсално координирано време (09:34 ч. българско време) в сряда, най-вероятно в района на кратера Айнщайн, разположен в западната част на видимата от Земята страна на Луната.

Най-добри условия за наблюдение ще има от Северна и Южна Америка. Макар че ударът няма да се вижда с просто око, облакът от отломки би трябвало да може да се наблюдава с качествен телескоп, пише Wired.

Видимият от Земята сблъсък ще бъде впечатляващо зрелище, но същевременно подчертава нарастващите опасения за бъдещето на лунните изследвания. Все повече държави планират безпилотни мисии до Луната, което може да доведе до натрупване на космически отпадъци около нея.

Това няма да е първият подобен случай. През март 2022 г. горна степен на китайска ракета Long March 3C също се разби в Луната, оставяйки кратер с ширина около 29 метра.

Междувременно Китай и Съединените щати разработват планове за изграждане на постоянни бази на лунната повърхност през следващите десетилетия.

Бил Грей, създател на инициативата Project Pluto, която разработва софтуер за проследяване на орбитите на астероиди, комети и изкуствени спътници, първи изчислява траекторията на сблъсък на Falcon 9. Той е и част от екипа, публикувал предварително научно изследване миналия месец, посветено на предстоящото събитие.

Според авторите на изследването ударът представлява „възможност за тестване на алгоритмите за измерване на свойствата на светлинното избухване, с които да се локализират сблъсъците по сеизмичен път, както и за по-добро разбиране на разнообразните рискове, които падащите върху Луната космически отпадъци представляват за бъдещата лунна инфраструктура и астронавтите.“

Макар че изграждането на научен център на Луната, способен да поддържа постоянно човешко присъствие, вероятно ще отнеме поне още десетилетие, НАСА планира през следващите години да започне изграждането на първите съоръжения в рамките на програмата Artemis.

Основателят на Amazon заявява, че преместването на тежката промишленост от Земята е единственият начин да се съчетаят икономическият растеж с поддържането ѝ като място, подходящо за живот

Джеф Безос: Трябва да колонизираме Луната – за да спасим планетата си

„Подобни събития ще стават все по-чести. А когато на Луната има повече астронавти и инфраструктура, трябва да разберем колко голям риск всъщност представляват тези удари“, казва пред ABC News Бенджамин Фернандо, изследовател в Националната лаборатория „Лос Аламос“ в Ню Мексико и съавтор на изследването.

Космическите отпадъци са само една от нарастващия брой заплахи за дългосрочните човешки проекти на Луната. Освен тях, бъдещите бази ще трябва да се справят и с естествени опасности като удари от метеорити. Тъй като подобни съоръжения вероятно няма да бъдат изградени поне още десет години, учените разполагат с време да проучат тези рискове и да разработят мерки за ограничаването им.

„Това е идеален начин да изследваме както преките рискове – например попадане на отломки или заслепяване от светкавицата при удара, така и косвените – облаците от изхвърлен материал могат да засегнат или нарушат работата на космически апарати, намиращи се в орбита около Луната“, допълва Фернандо.