„Единственият противник, когото не успях да победя, беше теглото“, споделя тенисистката Серина Уилямс в подкаста на Опра Уинфри през миналата година. „Тренирах по осем часа на ден във фитнеса и не можех да сваля нито грам. Дори имах чувството, че качвам.“

По време на същото интервю тя разкрива, че е започнала да приема GLP-1 препарат за отслабване след борба с килограмите след раждането на детето ѝ. По-късно пред Vogue тя уточнява, че става дума за активната съставка тирзепатид (позната под търговските марки Zepbound и Mounjaro).

В бизнес план този ход не изглежда случаен – Уилямс е платен партньор на Ro (компания за телемедицина, която администрира подобни терапии), а съпругът ѝ, Алексис Оханян, е инвеститор в нея.

Тези медикаменти, които имитират чревния хормон GLP-1 (а при тирзепатид и GIP), за да създадат чувство на ситост, вече трансформират фармацевтичния пазар. Според анализ на BBC обаче решението на Уилямс да използва подобен препарат при завръщането си в професионалния спорт повдига нов, комплексен дебат: подобряват ли тези лекарства спортните постижения и трябва ли да бъдат класифицирани като допинг?

Какво точно се счита за допинг?

„За да бъде една субстанция класифицирана като допинг в спорта, тя трябва да отговаря на специфични критерии. Тя трябва да има потенциала да подобрява спортното представяне, да крие риск за здравето на атлета или да нарушава духа на спорта“, обяснява Дейвид Коуън, световен експерт по антидопинг от King's College London.

Към момента лекарствата за отслабване не са забранени. Световната антидопингова агенция (WADA) обаче изкъсо ги следи. GLP-1 препаратите са сред веществата, които агенцията наблюдава, за да установи потенциални модели на злоупотреба.

На този етап WADA не ги категоризира като „несправедливо предимство“ или допинг.

Основната причина за тази несигурност е липсата на данни. Според Масимо Мапели, кардиолог и физиолог в Centro Cardiologico Monzino в Милано, GLP-1 медикаментите просто все още не са изследвани при елитни спортисти.

Едно от най-често срещаните приложения на тези лекарства би било в спортове със строги теглови категории (като бокс или борба), където бързо да влезеш в норма дава сериозно предимство. Логиката, поради която диуретиците са строго забранени, е подобна.

Науката обаче открива, че препаратите от типа GLP-1 имат ефекти далеч отвъд цифрата на кантара. Скорошно проучване, публикувано в медицинското издание Lancet, доказва, че те намаляват възпаленията и риска от инфаркт и инсулт.

Интересното според анализа на BBC е, че самата загуба на тегло е отговорна само за една трета от намалените сърдечносъдови рискове. Това означава, че лекарствата подобряват сърдечното здраве чрез механизми, които учените все още се опитват да разберат.

Точно тук се появяват експертните хипотези. Даниел Дракър, ендокринолог от Университета в Торонто (и консултант на компании, които произвеждат тези медикаменти), изразява предположението, че тези ефекти биха могли индиректно да повлияят на представянето.

„Не бих изключил възможността GLP-1 по някакъв начин индиректно да прави метаболитната среда по-ефективна за упражнения“, предполага Дракър, визирайки подобрения кръвоток към мускулите.

Други експерти обаче са скептични. Аби Смит-Райън, професор по спортна физиология в Университета на Северна Каролина, припомня един доказан факт: самите тренировки се справят с възпаленията много по-добре от лекарството. Според нея, ако има някакъв индиректен ефект върху възстановяването, той тепърва трябва да се доказва.

Изводът на научната общност засега е предпазлив. Както Дракър обобщава пред BBC: „Към момента няма данни, които да предполагат, че препаратите подобряват представянето, но липсата на доказателства не е доказателство за липса.“

Отвъд потенциалните ползи, спортните лекари предупреждават за сериозни физиологични рискове. Страничните ефекти на GLP-1 включват стомашно-чревни проблеми и, което е важно за спорта – загуба на мускулна маса.

Според мета-анализи около 35% от сваленото тегло при употреба на семаглутид (Ozempic/Wegovy) е чиста телесна маса (мускули, вода), докато при тирзепатид този процент е около 25,4%. Специалистът по спортна физиология Майкъл Джойнър е на мнение, че елитните атлети биха могли да компенсират това чрез силови тренировки, като превръщат загубата на мазнини в предимство за издръжливостта си.

Много по-големият проблем обаче е енергийният дефицит. Потиснатият апетит може да саботира представянето. „Горивото е всичко в спорта. Недостатъчното хранене директно подкопава адаптацията към тренировките, възстановяването и конкурентоспособността“, коментира Смит-Райън.

Приемът на медикамент, който убива апетита, при вече изтощителен режим на тренировки може да доведе до състояние, известно като Red-S (относителен енергиен дефицит в спорта), което уврежда костите, психиката и резултатите в състезания.

Публичната подкрепа на Серина Уилямс за телемедицинската платформа Ro води до остра дискусия относно етиката и комерсиализацията на тези медикаменти.

От Novo Nordisk заявяват за BBC своята позиция: „Не подкрепяме употребата на нашите лекарства за цели извън одобрените им показания“. От Eli Lilly също подчертават, че препаратите им са предназначени за хора с диабет тип 2 или клинично затлъстяване. Нито една от двете компании не коментира употребата им от професионални спортисти.

Критиците обаче виждат бизнес модел, който се възползва от вратички в системата.

Журналистът Брайън Армен Греъм отбелязва в свой материал за The Guardian, че използването на Уилямс в реклами има за цел „да нормализира лекарствата за отслабване като лайфстайл продукти за хора, които не са типични пациенти“. Защитници на позитивния образ на тялото, като Алекс Лайт, определят това като „тревожен обрат в културните нагласи“, диктуван от обществената мания по слабостта.

Докато науката успее да настигне тенденциите на пазара и да даде категорични отговори, антидопинговите агенции на практика „стрелят на сляпо“. И докато употребата на GLP-1 препарати извън професионалния спорт експоненциално нараства, дебатът за това какво е честно предимство на терена, изглежда тепърва започва.