Две риболовни компании – Norebo JSC и Murman Sea Food – бяха включени в черния списък на Брюксел през май 2025 г. Причината не беше свързана с риболовната им дейност, а с предполагаемото им участие в спонсорирана от руската държава кампания за наблюдение, включваща шпионски мисии и саботажи срещу критична инфраструктура, в това число подводни кабели.

Няколко месеца по-късно Норвегия последва примера на Брюксел и наложи санкции на двете дружества. Външният министър на страната Еспен Барт Ейде предупреди, че дейността им би могла да улесни бъдещи саботажни операции.

Norebo JSC отхвърли и двете обвинения.

Година по-късно европейският комисар по рибарството и океаните Костас Кадис призна, че Кремъл използва траулери за събиране на разузнавателна информация.

„Знаем, че Русия участва в незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов, както и в шпионаж, картографиране на критична инфраструктура и саботажни дейности“, коментира Кадис пред Financial Times през май. „Това поражда опасения за сигурността.“

Комисарят далеч не е единственият, който изразява подобна тревога. Експерти посочват пред Euronews, че множество свързани с Кремъл плавателни съдове се представят за риболовни кораби, които ловят треска или раци край европейските брегове. В действителност част от тях събират разузнавателни данни и повреждат ключова подводна инфраструктура, като по този начин застрашават сигурността на ЕС.

Според румънските власти дронът е бил проследяван от военните радари до южната част на Галац, след което се е разбил върху жилищна сграда. След удара е избухнал пожар

Руски дрон навлезе в Румъния и се разби в жилищен блок в Галац

Капка в морето

Ерленд Хайер, експерт по хибридна война в института „Фритьоф Нансен“, обяснява, че почти всички големи сили – от Москва през Вашингтон до Пекин – от десетилетия използват шпиони, представящи се за рибари, за провеждането на разузнавателни операции.

Още преди Студената война на борда на риболовни кораби са откривани подслушвателни устройства. Риболовът осигурява удобно прикритие, но на палубите невинаги има само мрежи и въдици.

„През 1940 г. германски войници, преоблечени като цивилни, пристигат с риболовни кораби в Осло ден преди началото на пълномащабното нахлуване. Норвегия го е правила, Съединените щати са го правили, Великобритания също. Повечето държави с излаз на море са прибягвали до нещо подобно“, разказва той.

Новото, според Хайер, е, че след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. разузнавателните операции, извършвани чрез подобни риболовни съдове, непрекъснато се увеличават и стават все по-опасни. Постепенно дейността им излиза извън рамките на картографирането на морското дъно и вече включва предполагаеми посегателства срещу важна морска инфраструктура в Северно и Балтийско море, включително прекъсване на кабели.

„Всичко това е част от по-широките хибридни кампании в сивата зона, чиято цел по същество е да дестабилизират Норвегия и европейските общества“, отбелязва Хайер. „Мишените вече са граждански обекти от критичната подводна инфраструктура, вместо дейността да се ограничава до наблюдение на военни учения и пристанища.“

Високопоставеният експерт на НАТО по кибернетични и хибридни заплахи Джеймс Апатурай определя тези действия като „най-активната заплаха“ за западната инфраструктура.

„Руснаците изпълняват програма, която съществува от десетилетия“, обясни Апатурай пред Euronews през 2024 г. „Тя се нарича Руска програма за подводни изследвания – евфемизъм за много добре финансирана паравоенна структура, която картографира всичките ни кабели и енергийни тръбопроводи.“

След сериозен инцидент с прекъснати кабели в края на 2025 г. генералният секретар на НАТО Марк Рюте призна, че в Балтийско море се води „координирана кампания“ на хибридна война, и обеща допълнителна подкрепа.

Защитата на инфраструктурата „е от първостепенно значение“, подчерта Рюте, като посочи енергийните доставки по тръбопроводи и факта, че 95% от интернет трафика преминава през подводни кабели.

Според министъра на отбраната подобен сценарий може да включва използването на прихванати украински дронове срещу критична инфраструктура

Литва предупреди за риск от руски провокации под „фалшив флаг“ срещу държави в Балтийския регион

„Тук няма риба“

Мария Владимирова, изследовател в Копенхаген, която изучава пресечната точка между руската морска дейност и външната политика, казва пред Euronews, че е трудно да се даде „достоверна оценка“ за броя на руските риболовни кораби, участващи в шпионски операции в европейски води. Според нея обаче присъствието им се увеличава.

Отделни свидетелства и наблюдения въз основа на открити източници показват, че някои от тези плавателни съдове извършват нещо повече от риболов. Владимирова обръща внимание на необичайни модели на навигация и продължително задържане на едно място, без корабът да напуска района.

Медии като Follow The Money са публикували подробни разследвания на подобни случаи. Данните сочат, че именно риболовните кораби в европейски води най-често се движат в кръг, носят се без определен курс или следват необичайни маршрути. За голяма част от това поведение има обяснение, но някои случаи остават неясни.

Владимирова дава конкретен пример.

„Веднъж белгийски офицер ми разказа за китайски кораб. Той каза: „Тук няма риба. Знаем го със сигурност. Никой не лови в тези води, но този кораб стои там вече две седмици“, спомня си тя.

Когато белгийският служител се свързал по радиото с екипажа, получил отговор, че моряците поправят мрежите си – „което също не е дейност, която обичайно се извършва в открито море“, допълва Владимирова.

Москва вербува украински тийнейджъри през социални мрежи, за да изпращат снимки на критични обекти

Война без задръжки: Русия използва украински деца като шпиони

Мътни води

По-големият проблем е как ЕС и отделните държави да противодействат на подобни предполагаеми операции. Както отбелязва експертът по хибридна война Юлиан Павлак в публикация на Германския институт за международни отношения и сигурност, много кораби от т.нар. сенчест флот използват фалшифицирани или прикрити структури на собственост и застрахователни схеми или плават под нов флаг.

Това затруднява проследяването на корабите от сенчестия флот – остарели петролни танкери, използвани за заобикаляне на санкциите на ЕС – и установяването на действителния им произход. Същата непрозрачност пречи и на идентифицирането на плавателни съдове, заподозрени в разузнавателна дейност.

„Тези компании сменят имената и юридическата си регистрация от един ден за друг и така не попадат в санкционните списъци“, обяснява Владимирова. „Смятам, че премахването на всички тези вратички е важна задача за ЕС.“

Представител на Европейската комисия посочва, че всеки опит за „застрашаване на критична инфраструктура“ или за „враждебна дейност“ се приема сериозно, а конкретните инциденти трябва да бъдат разследвани от националните власти.

Шест седмици след началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. ЕС прие петия си пакет от санкции срещу Кремъл. Сред мерките беше забрана за достъп до пристанищата на Съюза за кораби, плаващи под руски флаг, с определени изключения.

Според Владимирова тази стъпка, както и санкциите срещу Norebo JSC и Murman Sea Food от 2025 г., показват, че ЕС се опитва да се справи с проблема.

„Би било добре ЕС да продължи по този път – със санкционирането на риболовни кораби – и да актуализира списъка“, добавя тя.

По думите ѝ обаче националните правителства, които контролират пристанищните власти и прилагат вътрешното законодателство, могат да бъдат също толкова ефективни.

„По-съществени мерки могат да бъдат предприети на национално равнище, защото обикновено това е въпрос от компетентността на бреговата охрана или полицията в зависимост от законодателството на съответната държава“, заключава Владимирова.