Парадоксалната колаборация между елегантния шик на Париж и къпещия се в масло кроасан вече има търговско изражение.

Le Butter Shop, представян като първият бутик в Париж, посветен изцяло на маслото, отваря врати през юли, само на кратко разстояние от Айфеловата кула.

Той предлага 30 сорта от малки семейни производители в Бретан, долината на Лоара и Северна Франция, съобщава AP.

Според Министерството на земеделието французите консумират около 8 кг масло на човек годишно, което е сред най-високите показатели в света. Въпреки това сред гражданите в родината на Chanel и Dior има процент на затлъстяване значително под средния за богатите нации – 14%, в сравнение с 19% за развитите страни, членуващи в ОИСР.

В новия бутик за масло клиентите могат да дегустират по една лъжичка, преди да купят определен продукт – от 10-грамова парченце до блок от един килограм. Класиките се предлагат и в комбинация с шалот, пипер, водорасли, див чесън, фини билки и лимон със зелен пипер, допълва AP.

Ако искате масло за десертни цели, вариантите са с ванилия, малина, ягода и шоколад.

„Повечето хора не очакват, че ще им хареса масло с малина или шоколад“, каза 34-годишният собственик Ерван Лео. „А когато опитат, просто казват: Уау, добре!“

Лео, който управлява и бизнес за дегустация на вина, казва, че маслото трябва да се използва като виното, за да подобри ястието – „целта не е да се напиеш“.

Туристите и местните са еднакво любопитни

25-годишната Мехрин Химаят и 27-годишният Салман Бин Ехсан от Дъблин, Ирландия, страна, известна с богатото си златисто масло, виждат реклама на бутика преди да заминат за Франция. „Дойдохме тук само за да опитаме маслото“, казва Бин Ехсан.

36-годишната Александра Инколано, която живее близо до Париж, идва в магазина с конкретна мисия. „В събота се омъжвам и ще имам централна украса от сирена. Видях в Instagram, че имат страхотни масла и си помислих, че това може да бъде нещо допълнително за гостите ми, малка изненада“.

Репутацията на френското масло привлича и посетители, които се занимават професионално с храни.

„Знам, че Франция има едни от най-добрите масла, но никога не съм пробвал“, казва Александър Балабан, 31-годишен естонски готвач. „Работя в Норвегия, там много харесват соленото масло, а мой приятел ме помоли да му донеса и малко френско масло“, допълва той.

Масло от метан и въглероден диоксид: Същият вкус, но без отпечатък върху природата

Парадоксът с френското масло

Според Лео тайната да се насладиш на маслото е да бъдеш като парижаните: да ходиш много и да спазваш умереност. Дегустацията се извършва по същия начин като тази на виното: „Трябва да вземеш лъжицата, да я допреш до небцето, до езика си, тя трябва да се разтопи малко, и тогава ароматите започват да се разкриват един по един“, обяснява французинът и допълва: „Италианците избират зехтин, ние масло. Ние се учим как да го овладяваме“.

Супермаркетите в квартала предлагат разнообразие от масло: beurre doux, demi-sel и beurre salé, поръсено с кристалчета сол.

Пекарите го добавят в кроасаните; готвачите го разбиват в сосове.

Кой е казал, че кроасанът трябва да е френски? Южна Корея и революцията на пекарните

Маслото е мазнината на млекопроизводителните северни и западни райони на Франция, и преди всичко на Бретан.

Преди появата на хладилниците то се консервира със сол, а освобождаването на Бретан от „габел“, старият френски данък върху солта, води до това, че бретонското масло остава осолено, докато в останалата част от страната е безсолно.

Това наследство продължава да живее в палачинките, соления карамел и „куин-аман“, чието бретонско име означава „маслена торта“.

Доставчиците на Лео произвеждат масло от мляко на подбрани породи крави с по-високо съдържание на мазнини; тези допълнителни 2 или 3 процента, казва той, „наистина правят огромна разлика“.

Бутикът привлича тълпи чрез социалните медии и вече има четирима служители. „От първия ден е лудница. Повечето хора влизат с намерение да опитат едно или две масла, но накрая стигат до 25, защото са любопитни“, казва собственикът.

Следващата цел: масло с аромат на кроасан и може би на виолетки. „Възможностите са безгранични“, допълва Лео.