Сбогом на жената, която нарисува света в точки: Яйой Кусама почина на 97 години

Яйой Кусама, един от най-популярните и продавани творци в съвременното изкуство, е починала на 97 години в болница в Токио, съобщават на официалния ѝ уебсайт.

Тя посвети целия си живот на международна дейност като авангардна художничка в различни области, предимно в изкуството, но също и в пърформанса, прозата и поезията. През 97-годишния си живот тя не се раздели с четката си до последния си дъх и продължи да изследва вечната любов и душата, се казва още в изявлението.

Художничката е създател на своите прочути „Стаи с огледала на безкрайността“ – мащабни инсталации, които потапяха публиката в безкрайно повтарящи се отражения на цвят и светлина, привличайки милиони посетители в галерии по цял свят.

www.otafinearts.com/artists/72-yayoi-kusama/

Междувременно нейните емблематични скулптури на тикви и картини с огромни точки донесоха милиони долари приходи от аукциони.

Световното признание на творчеството ѝ е още по-забележително поради трудностите, които тя преодолява, за да го постигне, а именно детска травма, психично заболяване и години на относителна неизвестност, добавя CNN.

Родена през 1929 г. в семейство, където е подлагана на насилие, Кусама прекарва голяма част от детството си във военна фабрика, където шие парашути за японската имперска армия по време на Втората световна война. По това време тя вече изпитва своите ярки халюцинации, които заливат света ѝ с точките, които по-късно ще станат емблема на творчеството ѝ.

Въпреки че за кратко изучава модернистичния стил на живопис „нихонга“ в художественото училище в Киото, тя няма почти никакво формално образование, нито очевиден интерес японските художествени традиции, допълва CNN.

Още от най-ранните етапи на кариерата си тя обаче експериментира с абстракцията и повтарящите се мотиви от точки, характерни за прочутите ѝ картини от серията Infinity Nets.

Wikimedia Commons Garry Knight

Окуражена от кореспонденцията си с американската художничка Джорджия О’Кийф и разочарована от живота в следвоенна Япония, 27-годишната художничка се мести в САЩ в края на 50-те, като първо пристига в Сиатъл, а след това се установява в Ню Йорк в разгара на зараждането на движението „поп-арт“.

Тя преобръща традицията на абстрактния импресионизъм в града с буря от точки, цветя и фалически изпъкналости, създавайки значителен обем от творчество не само в картини и скулптури, но и сюрреалистични произведения в киното, литературата и пърформанс изкуството.

В духа на контракултурата от 60-те организира „хепънинги“, в които превръща голи тела в платна, покрити с точки.

През 1968 г. изпраща отворено писмо до американския президент Ричард Никсън, в което му предлага секс, ако прекрати войната във Виетнам.„Нека забравим себе си, скъпи Ричард“, пише тя, „и да станем едно с Абсолюта, всички заедно в цялото.“

Изглежда, че Никсън така и не приема предложението. Войната приключва едва през 1975 г. с падането на Сайгон. Но подобни епизоди показват, че макар творчеството на Кусама да е изпълнено с радост и цвят, тя не се страхува да засяга ключовите теми на своето време: равенството между половете, правата на хомосексуалните и антивоенното движение.

Половин век след Уотъргейт младите консерватори преоткриват Никсън

Арт-елитът често черпи вдъхновение от творчеството на Кусама, в някои случаи направо го копира, отбелязва CNN.

Но никога не я приема напълно. Въпреки че сред приятелите ѝ са личности като Анди Уорхол и Доналд Джъд, тя остава аутсайдер. Както пише Александра Мънро, старши куратор по азиатско изкуство в Музея „Гугенхайм“ по повод 90-ия рожден ден на Кусама през 2018 г.:

„Освен че е чужденка с тъмен цвят на кожата от подчинена азиатска държава, психологическото съдържание на творчеството ѝ я отличава от западния мейнстрийм, който написа първите истории за авангарда от 60-те “.

Художничката се завръща в Япония в началото на 70-те и бързо изчезна от публичното пространство. В рамките на няколко години е настанена в психиатрична болница, където продължава да живее по собствено желание.

Като импулсивна и плодовита художничка, която рядко прави скици, преди да започне да рисува, Кусама твори от болницата и от малко ателие наблизо.

Wikimedia Commons

И след повече от десетилетие в забвение, краят на 80-те бележи значителна преоценка на нейното творчество.

Разгледано през съвременната призма, изкуството ѝ получава ново признание. Отдавна забравените ѝ картини са възродени на западни изложби, включително на широко отразяваната ретроспектива на нейното творчество през 1989 г. в Центъра за международно съвременно изкуство в Ню Йорк.

През 1993 г. закъснялото признание от международния арт сякаш се утвърждава, когато е поканена да представлява Япония на Биеналето във Венеция, събитие, на което 27 години по-рано на практика се натрапва, като неофициално излага 1 500 огледални топки на тревната площ пред италианския павилион (организаторите дори се намесват, за да попречат на опитите ѝ да продаде пластмасовите топки по 2 долара всяка).

Стойността на нейното творчество нараства драстично. През май 2022 г. една от ранните ѝ картини „Без заглавие (Мрежи)“ е продадена за почти 10,5 милиона долара, с което поставя аукционен рекорд за му. Тя постоянно се нарежда сред най-продаваните художници в света, като само през 2023 г. нейни творби са продадени на търгове – от Хонконг до Ню Йорк, за обща сума от 190,5 милиона долара.

Докато много от нейните съвременници в Ню Йорк губят културното си значение, това на Кусама само нараства в по-късните ѝ години.

Wikimedia Commons

Нейните тикви са търсени, често на висока цена, като централни експонати за музеи, културни квартали и недвижими имоти (сред тях е и една, която през 2021 г. е отнесена в морето край японския остров Наошима от тайфун). През 2017 г. в Токио е открит музей, посветен на нейното творчество.

Междувременно селфита, заснети в „Стаите с огледала на безкрайността“ на художничката, наводняват Instagram. Луксозните колаборации с Louis Vuitton и документалният филм от 2018 г. „Кусама: Безкрайност“ поставят лицето ѝ на билбордове и в киносалони.

Кусама е творец, изпреварил своето време, но светът най-накрая я настигна, допълва CNN.