Един убиец зад две легендарни мистерии? Майкъл Конъли свързва Зодиака с Черната далия

Когато е млад криминален репортер в Los Angeles Times, Майкъл Конъли се възхищава на детективите, които продължават да работят по даден случай дълго след като следите са изстинали. Онези, които са „непоколебими и неуморни“, както самият той ги описва наскоро - едновременно неспокойни и търпеливи. Именно това качество превръща създадения от Конъли детектив Хари Бош в толкова запомнящ се герой.

„Град, който забравя жертвите на убийства, е изгубен град“, казва капитан на Бош в един от романите на Конъли. Истинските полицаи, с които писателят се запознава през годините, харесват фразата толкова много, че я превръщат в табела в отдела за неразкрити престъпления в централата на полицията в Лос Анджелис. Когато преди няколко години отделът се мести, полицаите подаряват табелата на Конъли, разказва The New York Times.

„Има една празнота, която идва от съзнанието, че някои хора се измъкват безнаказано“, казва Конъли по време на интервю по-рано тази година.

Той е написал повече от 40 романа и е продал 90 млн. книги. Стаята е украсена с плакати на актьорите, играли героите му: Тайтъс Уеливър като Бош, Матю Макконъхи като Мики Холър и Маги Кю като Рене Балард.

В началото на миналата година при Конъли идват двама от най-доверените му сътрудници - пенсионираните детективи Рик Джаксън и Мици Робъртс, вдъхновили съответно образите на Хари Бош и Рене Балард. Те му разказват за любител разследващ от Западна Вирджиния, който твърди, че е разрешил най-прочутото убийство в историята на Лос Анджелис. Конъли реагира като в старите си репортерски години и се захваща със случая с апетит за голяма сензация.

Резултатът е подкастът „Killer in the Code“, чийто втори сезон вече започна с два от общо шест епизода. Първият сезон, излязъл през декември, предизвика сериозен отзвук с тезата, че ветеранът от Втората световна война Марвин Марголис стои зад две от най-прочутите неразкрити престъпления в Калифорния. Едното е убийството на Елизабет Шорт, известна като Черната далия, в Лос Анджелис през 1947 г. Другото са петте убийства, приписвани на Зодиака в района на Сан Франциско в края на 60-те години.

„Нямам никакви съмнения“, казва Конъли пред NYT, който се опитва да доразвие обвинението срещу Марголис така, сякаш той все още е жив. Според писателя доказателствата, сочещи Марголис като убиеца, са „напълно убедителни“.

Името на Марголис и преди е било споменавано като възможен заподозрян за убийството на Шорт, но никога с подобна увереност. Никой досега обаче не го е свързвал с убийствата на Зодиака.

Подкастът разгневява мнозина в средите, занимаващи се с истински престъпления. Някои възприемат Конъли като външен човек, навлязъл в тема, която не разбира, подведен от лоша криптография и съмнителни доказателства - точно от онзи тип слабости, които герои като Бош или Балард биха разпознали веднага.

„Майк беше добър репортер, но тези дни отдавна са зад гърба му“, казва Лари Харниш, един от водещите експерти по случая „Черната далия“ и най-активните противници на „Killer in the Code“.

Когато Конъли работи в Los Angeles Times, Харниш е редактор във вестника. Той никак не одобрява намесата на писателя в тема, която смята за своя територия.

„Няма да стоя безучастно и да им позволя да правят това, защото става дума за измама“, казва Харниш.

Въпреки критиките Конъли остава убеден, че е открил правилния човек. Той отхвърля Харниш и останалите си критици като „малка затворена групичка“, която продължава да разпространява „опровергани“ теории.

„Знаех още когато се захванах с това, че поставям репутацията си на карта“, казва Конъли.

„Те са се обвързали с друга теория. Ако приемат нашата, ще трябва да признаят, че са сгрешили или че са пропилели много време.“

По стъпките на Джак Изкормвача: Как туризмът в Лондон издигна в култ сериен убиец

Покровителката на изгубените души

Майкъл Конъли вече е на 70 години и е един от най-успешните американски писатели, но с посивялата си козя брадичка, едро телосложение и дрезгав глас по-скоро прилича на полицай пред пенсия, който все още има какво да доказва, пише NYT.

Конъли признава, че когато за първи път се включва в подкаста, не предполага, че това ще се превърне почти във втора работа. Последният му роман „Ironwood“ излезе през май, а нова книга за Бош, „The Hollow“, предстои през октомври.

Планът е бил просто да разкаже историята на Марголис и предполагаемата връзка между Черната далия и Зодиака, след което да се върне към романите си. Вместо това историята го поглъща изцяло.

Всичко започва, когато научава за самоук разследващ от Западна Вирджиния, който твърди, че най-сетне е разбил една от криптограмите на Зодиака.

„Както обичат да казват следователите по убийства - случаят те води накъдето те води“, казва Конъли.

Той не може просто да зареже историята като лоша първа чернова. В петък Конъли и останалите от екипа на подкаста ще представят откритията си в Центъра за криминалистични науки Hertzberg-Davis, където се помещават криминалистичните подразделения на полицията в Лос Анджелис.

Това, което продължава да го движи напред, е трайното му увлечение по Елизабет Шорт - 21-годишната жена, която след години на скитане пристига в Лос Анджелис в търсене на нов живот. За Конъли тя е своеобразна покровителка на изгубените души, които градът привлича от поколения.

„Нещо ѝ е липсвало“, казва Конъли. „Това е тайната на Лос Анджелис. Всеки тук е дошъл отнякъде другаде, защото нещо му е липсвало. Включително и аз.“

Шорт е родена и израснала в района на Бостън. През 1942 г. заминава за Калифорния в опит да се помири с отчуждения си баща, който живее близо до Сан Франциско. Опитът се проваля. След това тя се мести между Маями, Санта Барбара и други места, преди през 1946 г., на 21 години, да пристигне в Лос Анджелис.

Wikimedia Commons | Снимка на Елизабет Шорт от полицейски бюлетин

Животът ѝ е скитнически - може би не е стигнала до пълна мизерия, но със сигурност не върви нагоре.

На сутринта на 15 януари 1947 г. жена, която бута детската количка на малкото си дете открива голото тяло на Шорт.

Сензационните публикации във вестниците за убийството и последвалото разследване ѝ дават прякора, с който остава известна и до днес: Черната далия.

„Всяко убийство има значение, но това продължава да ни преследва, защото докосва онзи стремеж към скитане и търсене, който съществува във всички нас“, казва Конъли. „Това е 22-годишна жена, която просто се е опитвала да види света и в крайна сметка се е натъкнала на психопат, който сигурно е изпитвал огромно удоволствие да я унищожи.“

Тялото на Шорт е прерязано прецизно между втория и третия поясен прешлен - сложна процедура, която би изисквала медицински познания. Убиецът разрязва и лицето ѝ от краищата на устните към ушите, оставяйки т.нар. „глазгоуска усмивка“.

Има и други издевателства, прекалено ужасяващи, за да бъдат описани. А легендата за Черната далия като хладна съблазнителка, която сама търси опасността, постепенно засенчва факта, че Шорт е била истински човек, изпитал истинска болка.

„Последните мигове на Елизабет са това, което ме преследва най-много“, казва Конъли. „Това, което е понесла, знаейки, че е сама с чудовище.“

Разследвани са десетки мъже, но никой не е обвинен. Случаят отдавна е изоставен, но за Конъли сякаш е замръзнал във времето, запазен с ужасяваща яснота.

„Имам дъщеря, която е само с няколко години по-голяма, отколкото е била Елизабет Шорт“, казва той. „Аз мога да проверя къде е дъщеря ми по всяко време. Елизабет не е имала баща, на когото да му пука. На практика е била съвсем сама.“

Някои представят Шорт като наивно момиче, заслепено от мечтата за слава. Криминалният писател Джеймс Елрой публикува романа си „Черната далия“ през 1987 г. - същата година, в която Конъли пристига в Лос Анджелис.

„Тъжното малко момиче и курвата“, както я нарича Елрой, дори не е централният персонаж на романа, който се фокусира върху двама детективи. Същото важи и за последвалия филм на Брайън Де Палма.

„За мен донякъде изглежда така, сякаш медиите са се превърнали в един от злодеите в тази история заради начина, по който са се отнесли с нея“, казва Конъли в един от епизодите на първия сезон на „Killer in the Code“.

Подкастът подхожда с внимание към трудния живот на Шорт. Но централният въпрос остава: кой я е убил?

Миналата година Конъли попада на възможен път към отговора, когато Джаксън и Робъртс му разказват за работата на разследващия Алекс Бейбър, обсебен от неразкрити престъпления.

Пътят на Бейбър до местопрестъплението е доста заобиколен. Първоначално той се занимава с напълно различни престъпления и се опитва да разшифрова кодираните писма, които Зодиакът изпраща до вестниците.

Самият Бейбър описва упоритостта си като почти патологична.

„Ще копая, докато по един или друг начин не намеря отговор“, казва той в първия епизод на подкаста.

С помощта на изкуствен интелект Бейбър твърди, че е разбил т.нар. шифър Z13, известен с това, че е само 13 знака. Предполага се, че той трябва да разкрие името на Зодиака.

Полицейският портрет на Зодиака от 1969 г.

Използвайки данни от американската Администрация за социално осигуряване и Бюрото за преброяване на населението, Бейбър стига до 71 млн. възможни имена, които биха могли да отговарят на Z13.

„Първото име на един човек можеше да бъде съчетано с фамилията на друг, стига броят на знаците и съответствието им да пасват“, обяснява той пред NYT.

На този етап има значение единствено комбинацията от собствено и фамилно име да се вписва в шифъра. След това Бейбър използва AI, за да стеснява постепенно списъка, включително чрез известните данни за местоположението, възрастта и други характеристики на Зодиака.

По думите му накрая остава само един заподозрян: човек на име Марвин Мерил - псевдоним на Марвин Марголис.

„Настъпи пълен ад“: Делото за убийството на Тупак започна със свидетелски показания

Променен от войната

В „Killer in the Code“ липсва богатият архивен звуков фон, който слушателите вече очакват от подобни подкасти. Този е по-директен, също като самия Конъли, който води поредицата с характерния си дрезгав глас.

За криптограмите на Зодиака Конъли привлича Ед Джорджо, пенсиониран математически експерт от Агенцията за национална сигурност на САЩ, специализиран както в създаването, така и в разбиването на кодове.

„Смятам, че това е монументално откритие“, казва Джорджо в подкаста.

Марголис е роден в Чикаго и служи като санитар през Втората световна война. През 1946 г. живее с Шорт в Лос Анджелис малко по-малко от две седмици.

След убийството е разпитан и освободен като заподозрян. Но през 1949 г. детектив от отдел „Убийства“ на полицията в Лос Анджелис заявява пред голямо жури, че Марголис е „вероятно много голям заподозрян“ за убийството на Шорт.

По това време той вече се е върнал в Чикаго. Подобно на Шорт, Марголис постоянно се мести - Атланта, Канзас, а след това отново Калифорния. Разстоянието и времето работят в негова полза. Той живее още десетилетия и умира през 1993 г., без никога да бъде подложен на сериозно разследване.

„Killer in the Code“ твърди, че преживяното по време на битката за Окинава променя Марголис. Той работи като санитар, когато силен дъжд предизвиква срутване на болница. Марголис остава затрупан до врата в продължение на 24 часа, а армията впоследствие описва състоянието му като „бойна невроза“.

„Този човек е имал проблеми с агресията вследствие на войната“, казва Конъли.

Марголис е огорчен, че никога не получава медал за службата си по време на войната. През 1987 г. пише до Министерството на военноморските сили и Белия дом с искане да бъде награден.

„Кървях, сражавах се и се изправях на бойните полета, докато морските пехотинци, колкото и храбри несъмнено да бяха, дращеха земята, за да издълбаят още сантиметър дълбочина в окопите си“, пише той. „Душата ми заслужава признанието. Наследниците ми трябва да могат да се гордеят.“

Медалът така и не му е присъден.

„Има ясни признаци за травматично мозъчно увреждане въз основа на симптомите, описани в досието му“, посочва Бейбър.

„Марвин е изпитвал негодувание към системата, защото е смятал, че тя го е предала - че го е изоставила.“

След войната Марголис за кратко посещава подготвителни курсове по медицина в Университета на Южна Калифорния, където участва в дисекции на човешки тела. Той живее с бивш военен криптограф, който би имал достъп до книгите, каквито Зодиакът вероятно използва години по-късно, за да създава шифрите си.

„В полицейските документи той е посочен като последния ѝ известен приятел“, казва Конъли за Марголис в първия сезон на подкаста.

Тялото трябва да изчезне: Как Евита се превръща в политически заложник след смъртта си

Нещо като присъда

Първият сезон на „Killer in the Code“ излиза почти едновременно с новата книга на Уилям Дж. Ман „Black Dahlia: Murder, Monsters, and Madness in Midcentury Hollywood“, в която също се твърди, че Марголис е най-вероятният убиец.

Ман стига до заключението независимо от Конъли, като убийствата на Зодиака изобщо не са част от неговото разследване.

Мнозина обаче остават неубедени.

Журналистът Илон Грийн, автор на две книги за престъпления в Ню Йорк, подробно описва слабостите, които вижда в подкаста, в статия за Defector с ироничното заглавие „Майкъл Конъли трябва да си остане при измислените престъпления“.

Грийн смята, че Марголис, който е евреин, променя името си на Марвин Мерил, за да избегне широко разпространения по онова време антисемитизъм, а не за да се укрива от полицията.

Той открива и доказателства, според които Марголис се е намирал близо до Сан Диего, по времето, когато Зодиакът действа в района на Сан Франциско.

Освен това Грийн подчертава, че Марголис е бил „съвсем истински човек със съвсем истински наследници, които ще трябва да понесат последствията“ от твърденията в подкаста.

„Ставай рано, работи здраво и открий петрол“: Пътят на Жан Пол Гети към върха на световното богатство

Конъли е обвиняван и че прави подкаста единствено за финансова изгода. Според него истината е точно обратната.

„Аз платих за него“, казва писателят и допълва, че дори още не си е възстановил разходите.

Подкастът заплашва да преобърне внимателно изграждани в продължение на десетилетия теории, развивани във филми, книги, видеа в YouTube и теми в Reddit.

Филмът „Зодиак“ на Дейвид Финчър от 2007 г. затвърждава убеждението, че убиецът е Артър Лий Алън, въпреки че ДНК анализ през 2002 г. изглежда го изключва като заподозрян. Документалната поредица на Netflix от 2024 г. „This Is the Zodiac Speaking“ също насочва вниманието към Алън.

Стив Ходел, бивш детектив от полицията в Лос Анджелис, също вярва, че убийството на Черната далия и престъпленията на Зодиака са извършени от един и същ човек.

Според него обаче този човек е покойният му баща - д-р Джордж Х. Ходел, блестящ лекар и предприемач.

„Предложението за Мерил не издържа дори на най-елементарна структурна проверка“, пише Ходел в блога си за решението на Бейбър на шифъра Z13.

Нищо от това не разклаща увереността на Бейбър.

„В цялата история няма никого, който дори да се доближава до Марвин Марголис. Никого“, казва той.

Вторият сезон се опитва именно да докаже това.

Стивън Трот, бивш заместник-главен прокурор на САЩ и старши съдия във Федералния апелативен съд казва във втория епизод, че подкастът е представил „достатъчно доказателства, за да убеди едно разумно жури отвъд всякакво разумно съмнение, че именно този човек е извършил и двете престъпления“.

Но самият Бейбър може да се окаже най-слабото звено в цялата теза, признава Конъли.

Кратки шифри като Z13 са пословично трудни за разгадаване, а решението на Бейбър предизвиква остри реакции сред много криптографи и допълва критиките от общността на любителите на истински престъпления.

Дейвид Оранчак, софтуерен разработчик от Вирджиния, който е част от тричленния екип, разбил шифъра Z340 на Зодиака през 2020 г., публикува серия видеа, в които отхвърля решението на Бейбър. Той съставя и подробен материал за това, което определя като история на съдебни проблеми, неверни твърдения и заплахи от страна на Бейбър.

„Шифърът Z13 е математически нерешим, защото е толкова кратък, че позволява почти всякакъв отговор“, пише Оранчак.

„При липсата на обективно доказателство екипът на Бейбър разчита изцяло на склонност към потвърждаване на предварително приета теза: те приемат вината на своя заподозрян и избират само онези закономерности, които потвърждават ключа им.“

„Истинската история е Алекс Бейбър и това колко фундаментално ненадежден е той“, допълва Оранчак, според когото Бейбър се възползва от „подкрепата на знаменитост“.

Подозренията на самия Бейбър също се променят през годините. Някога той се фокусира върху Лорънс Кейн, който често е поставян сред основните заподозрени за Зодиака редом до Алън.

Бейбър казва пред NYT, че срещу него „постоянно и систематично се разпространяват лъжи“ и че аспекти от „личното и професионалното му минало многократно са били манипулирани и представяни невярно“.

Но физическите доказателства избледняват. Заподозрените умират. Случаите остават неразкрити. Правосъдие няма.

И все пак изкушението да бъде намерен отговорът остава силно.

Един ден тя разбира, че Чарлз Менсън е неин дядо. И прави филм, за да разбере наследява ли се злото

Създателите на предстояща документална поредица, „Deconstructing Dahlia“, заявиха миналия месец, че са открили десетки следи от кръв зад гипсокартон в стаята, където според тях Шорт е била убита.

„Знаем, че не е Марвин Марголис“, казва Кимбърли Лупини, един от продуцентите. Екипът е изключил и заподозрените, предпочитани от Стив Ходел - баща му Джордж, и от Лари Харниш - хирурга Уолтър Бейли.

Лупини твърди, че екипът ѝ е установил кой всъщност е убил Шорт.

„Убедени сме на повече от 100%“, казва тя.

Но отказва да разкрие името му.

За Конъли остава надеждата, че новият интерес, който подкастът създава към тези убийства, ще събуди нечий спомен, ще извади наяве нова следа и най-сетне ще прогони сянката, която виси над този град на слънцето и прожекторите.

„Този случай е толкова дълбоко вплетен в самия Лос Анджелис“, казва той.

„Исках да бъда част от неговото разрешаване.“