Начинът, по който се справяме със стреса, се променя според сезоните и биологичния ни часовник

Човек един и същи ли е през февруари и през юни? За повечето хора отговорът вероятно е отрицателен.

През зимата енергията обикновено намалява, имунната система може да бъде подложена на по-голямо натоварване, а желанието за социални контакти отслабва. Изследванията показват също, че през студените месеци хората по-трудно се придържат към редовен режим на физическа активност.

С настъпването на пролетта по-дългите дни често носят прилив на енергия, а лятото се откроява като най-активния и социален сезон. Разликите зависят и от географското положение – през февруари или юни хората в Северното и Южното полукълбо преминават през противоположни сезонни условия и съответно могат да усещат съвсем различни промени в енергията и настроението.

Маша Ремскар от Arizona State University е специалист по поведенчески науки с десетгодишен опит в изследването на взаимовръзките между мозъка, тялото и поведението. Работата ѝ обхваща и възможностите технологиите да проследяват и насърчават полезни за здравето навици – например чрез преносими устройства за измерване на физическата активност или мобилни приложения за практикуване на осъзнатост.

В статия за CNN Ремскар отбелязва, че голяма част от научните изследвания не обръщат достатъчно внимание на влиянието на сезоните и останалите цикли, на които е подчинен човешкият организъм. Макар често да се очаква продуктивността и настроението да останат сравнително постоянни независимо от обстоятелствата, тези ритми влияят върху способността за справяне със стреса – от родителските отговорности и здравословните проблеми до крайните срокове в работата и ежедневни неприятности като задръстванията. 

Защо продължаваме да правим неща, за които знаем, че ни вредят?

Циклите, които влияят върху стреса и устойчивостта

Устойчивостта към стрес зависи от множество циклични процеси – от механизми на клетъчно ниво до смяната на сезоните. Тези ритми се наслагват и взаимодействат помежду си, затова устойчивостта не представлява постоянно състояние, а по-скоро динамично равновесие между психическите и физическите възможности на човека и изискванията, пред които е изправен.

На индивидуално равнище възможностите на организма са свързани с неговите вътрешни часовници. Те представляват сложни механизми за обратна връзка, управлявани от физиологични сигнали като хормони и невротрансмитери, които определят ежедневните ритми и се синхронизират от основния биологичен часовник на тялото.

Сред най-важните е циркадният ритъм, който регулира цикъла сън–будно състояние. Значение има и хронотипът – естественото предпочитание на организма към определени часове за сън и активност, което обикновено се описва с понятията „ранобуден“ и „нощна птица“. По-бавни физиологични цикли, сред които женският репродуктивен цикъл, също могат да променят енергийните нива, физическата готовност и настроението.

Към биологичните ритми се прибавят и множество обществени цикли, около които е организирано ежедневието. Учебните срокове и ваканциите, натоварените периоди в компаниите около края на тримесечията, националните празници и административните срокове създават собствен ритъм на натоварване и почивка.

Тези периоди могат рязко да променят изискванията към хората. Например по време на ученическа ваканция родителите може да трябва да полагат повече грижи за децата си, докато от тях едновременно се очаква да поддържат същото темпо в работата.

Сезоните също предизвикват значителни промени в средата, начина на живот и дори физиологията. Температурите, атмосферните условия и количеството дневна светлина оказват влияние върху енергията, наличието на сезонни храни и възможностите за спорт, отдих и социални контакти. Ефектът върху настроението и биологичните процеси варира значително и според разстоянието от екватора.

Когато няколко от тези ритми съвпаднат – например особено натоварен период в работата с кратките, студени и тъмни зимни дни – резултатът може да бъде по-високо равнище на стрес и по-ниска работоспособност.

Умира ли се от мъка? Науката разкрива истината зад фаталната тъга

Предизвикателството пред международните екипи

Разпространението на дистанционната и хибридната работа след пандемията от COVID-19 увеличава зависимостта на компаниите от сътрудничество между служители в различни държави и полукълба. Днес приблизително една от всеки три служебни срещи включва участници от повече от една часова зона.

Наред с предимствата глобалната работна среда създава специфични трудности за представянето и устойчивостта на служителите. Членовете на един и същи екип могат едновременно да преминават през напълно различни сезонни условия.

По време на гореща вълна в Париж например високите температури могат да причиняват отпадналост, докато колегите в Сантяго, Чили, усещат ефектите на зимата. В същото време служителите в Калгари, Канада, могат да се чувстват по-енергични благодарение на приятните температури и дългите летни дни.

Затова сезонните колебания в стреса и устойчивостта имат значение за благосъстоянието и ефективността на международните екипи, въпреки че според Ремскар ръководителите на компании все още рядко ги вземат предвид.

Една практическа възможност е разговорите за стреса, сезонните промени във възможностите на хората и управлението на натоварването да се превърнат в нормална част от работната среда. Проучване от 2024 г. сред близо 28 000 служители в 16 държави установява, че когато ръководителите изграждат култура на психологическа безопасност, хората са по-удовлетворени и значително по-малко склонни да напуснат.

Служителите, които се чувстват най-неудобно да обсъждат теми като натоварването, психичното здраве и колебанията в продуктивността, са с около 10% по-склонни да сменят работата си в сравнение с онези, които спокойно повдигат подобни въпроси.

Международните екипи могат също да координират по-добре работата си между различните часови зони и сезонни цикли чрез инструменти за редовно проследяване на стреса, сред които носими устройства и приложения за наблюдение на настроението. Отделянето на време за личностно развитие и възстановяване също може да допринесе за устойчивостта през цялата година и за развиването на умение, което Ремскар и нейните колеги наричат „интелигентност към стреса“.

Как да преодолеем зимната тъга – научни съвети за по-добро психично здраве

Как устойчивостта може да се съобрази с естествените ритми

Устойчивостта при постоянно променящи се изисквания и възможности представлява непрекъснат процес на балансиране както за отделния човек, така и за международните екипи. Според Ремскар научните данни очертават три основни подхода – разпознаване на естествените колебания, съобразяване с тях и изграждане на резерв за периодите, когато адаптацията не е възможна.

Първата стъпка е приемането на тези промени като нормална част от функционирането на организма. Периодите на умерен стрес могат да повишават концентрацията и продуктивността, докато моментите на по-ниска работоспособност имат значение за възстановяването и устойчивото представяне в дългосрочен план. Подобен подход се подкрепя от изследванията в психологията на нагласите, която разглежда как начинът на възприемане на света оформя поведението, усещанията и дори физиологичните реакции.

Полезно е също да бъдат разпознати различните ритми, които действат едновременно – индивидуални, обществени и сезонни – както и отношението към тях.

Следващият подход е ежедневието да бъде приспособено към тези цикли, когато обстоятелствата го позволяват. През зимата например по-ранното лягане с около 30 минути може да осигури необходимия допълнителен сън, а по-леките физически упражнения да направят тренировъчния режим по-реалистичен и устойчив.

В професионална среда най-сложните задачи могат да бъдат планирани за часовете, които най-добре съответстват на индивидуалния хронотип и когато концентрацията е най-висока. Друг вариант е след особено натоварен период да бъде предвидена по-дълга почивка за възстановяване.

Невинаги обаче е възможно ежедневието да се нагоди към естествените ритми. Крайните срокове често са фиксирани, а единственият възможен час за международна среща може да не съответства на цикъла сън–будно състояние на част от участниците.

В такива ситуации според Ремскар помага предварителното изграждане на своеобразен резерв от устойчивост чрез здравословни навици – достатъчно сън, разнообразно хранене с пресни продукти и редовна физическа активност.

По-целенасочени техники за регулиране на стреса, включително практики за осъзнатост, също могат да бъдат полезни. При необходимост от бързо успокояване дори двуминутно упражнение за фокусиране върху настоящия момент, контролирано дишане или припомнянето на три неща, за които човек изпитва благодарност, могат да донесат моментно облекчение.

В крайна сметка човек вероятно не се чувства и не функционира по един и същи начин през февруари и през юни. Според Ремскар това не е недостатък, който трябва да бъде поправен, а естествен ритъм, с който ежедневието може да се съобразява. Възприемането на устойчивостта като променлива, а не постоянна величина, позволява периодите на спад в енергията и продуктивността да бъдат разпознавани като нормална част от тези цикли, вместо като неочакван