Всяка година милиони хора по света започват да приемат медикаменти с неясен терапевтичен ефект за състояния, които не могат да бъдат потвърдени с обективен лабораторен тест.

Обширен анализ, публикуван в Nature, показва, че най-популярният клас антидепресанти (SSRI) са сред най-често предписваните лекарства в историята.

Въпреки десетилетията масова употреба, учените все още изследват сложните биологични промени, които тези медикаменти предизвикват в човешкия мозък и тяло. „Все още не знаем точно как работят те“, признава Маурицио Фава, психиатър в Масачузетската обща болница в Бостън.

Тази научна несигурност се сблъсква с политически дебати в САЩ. На среща за менталното здраве министърът на здравеопазването Робърт Ф. Кенеди-младши заяви, че тези лекарства се използват прекомерно, а рисковете при спирането им са сравними с тези при хероина.

Твърденията му предизвикаха остра реакция сред учените. Някои предупредиха, че той плаши хората и ги отказва от животоспасяващо лечение, докато други признаха, че макар и непохватно, той посочва реален проблем.

„Това е огромен проблем за общественото здраве“, отбелязва Марк Хоровиц, психиатър в Университета в Аделаида, Австралия. „Надявам се, че противоречивата природа на пратеника няма да убие посланието.“

Това разделение ясно показва колко въпроси остават около SSRI медикаментите.

Мащабно изследване разкрива точните механизми, чрез които заболяването блокира клетъчното обновяване в хипокампуса. Откритието може да промени изцяло фармацевтичния подход към депресивните състояние

Депресията затруднява създаването на нови неврони в човешкия мозък

За разлика от повечето заболявания, при депресията няма стандартен кръвен тест, генетичен скрининг или мозъчен скенер за потвърждаване на диагнозата. Лекарите разчитат основно на информацията, която пациентите споделят за съня, апетита и настроенията си. „Всичко е доста субективно, а диагнозата е проблем номер едно“, казва Ерик Нестлър, невролог и психиатър в Icahn School of Medicine в Ню Йорк.

Въпреки това, много учени смятат, че психиатрията навлиза в нова ера. Президентът на Американската психиатрична асоциация Марк Рапапорт сравнява настоящия момент с изследванията на рака през 90-те години, когато напредъкът в молекулярната биология доведе до разработването на първите целенасочени терапии.

За да постигнем този напредък, трябва да разберем какво точно правят антидепресантите.

Първите съвременни антидепресанти са открити през 50-те години, когато лекари забелязват, че лекарства за туберкулоза подобряват настроението на пациентите. Това води до създаването на медикаменти, които увеличават нивата на невротрансмитери като серотонин и норадреналин. Тези ранни лекарства са ефективни, но имат сериозни странични ефекти.

В търсене на по-безопасна алтернатива, през 1987 г. в САЩ е одобрен флуоксетин (Прозак). Пазарният му успех затвърждава опростената теория, че депресията се дължи на липса на серотонин, а SSRI коригират този дисбаланс.

Науката обаче, според Nature, показва, че тази теория е твърде опростена. Експерименти доказват, че изкуственото понижаване на серотонина не предизвиква депресия при здрави хора.

Клинично проучване показва, че ефектите от микродозирането се дължат по-скоро на очакванията, отколкото на самото вещество

Микродозирането на LSD не превъзхожда плацебото при клинична депресия

Днес, въпреки че през 2024 г. в САЩ са изпълнени над 100 милиона рецепти за сертралин, есциталопрам и флуоксетин, учените търсят решения отвъд серотонина. SSRI блокират транспортера, който връща серотонина обратно в клетките, оставяйки повече от него в синапсите. Този скок е мигновен, но реалното облекчаване на симптомите отнема седмици или месеци. Но защо това се случва?

Едно от водещите обяснения е невропластичността – способността на мозъка да ремоделира невронните връзки. Хроничният стрес може да доведе до атрофия на части от мозъка, като хипокампуса.

Антидепресантите стимулират производството на молекули като BDNF (мозъчен невротрофичен фактор), които подпомагат физическото възстановяване на мозъка след стрес. „Това не е лечение на серотонинов дефицит само по себе си. Това са промени във веригите и връзките“, обяснява психиатърът Анита Клейтън.

Освен това, лекарствата променят начина, по който мозъкът обработва информация. Хората с депресия често възприемат света през негативна призма. Изследвания показват, че антидепресантите започват да смекчават тази „негативна пристрастност“ още преди пациентът да усети подобрение в настроението си.

Силата на очакването също не бива да се подценява. Мета-анализ от 2022 г. показва, че медикаментите имат реален ефект, но плацебо ефектът и косвените ползи, като мотивацията за по-добра грижа за себе си, играят значителна роля.

Депресията и тревожността се третират по различен начин, но и двете карат хората да се изолират. Работата обаче може да осигури предпазни възможности, които често биват подценявани

Чувствате ли се депресирани? Не оставайте вкъщи, съветва психолог от Харвард

Въпреки че SSRI се считат за безопасни при дългосрочна употреба, спирането им е сериозно предизвикателство. Учените са единодушни, че тези лекарства не водят до класическа зависимост, но мненията за тежестта на симптомите при спиране се различават.

Анализи показват, че процентът на хората със симптоми при спиране (от безсъние и гадене до тревожност) варира от 15% в контролирани кратки проучвания до 56% в онлайн анкети.

Психиатърът Марк Хоровиц, който е намалявал дозата на собствения си антидепресант в продължение на 5 години след 15-годишна употреба, твърди, че стандартните схеми за спиране за няколко седмици са твърде агресивни. Според него дългосрочната употреба води до значителна адаптация на мозъка. Вече има официални здравни препоръки, като тези във Великобритания, които препоръчват индивидуализирано и много бавно намаляване на дозите. Основният проблем е, че наличните размери на хапчетата затрудняват такова микродозиране.

Изследователите посочват липсата на сън като възможен фактор за влошаването на психичното здраве при младежите, прекарващи повече от три часа дневно онлайн

Употребата на социални мрежи при децата води до тревожност и депресия в тийнейджърска възраст, сочи проучване

Индустрията се стреми да елиминира подхода "проба-грешка". Учените търсят биомаркери, които да свържат точния пациент с подходящото лечение от самото начало.

На пазара вече навлизат нови класове лекарства, които въздействат на различни системи и действат по-бързо от SSRI. Сред тях са зуранолон (за следродилна депресия, приеман само 14 дни), терапии с кетамин и клинични изследвания с психеделични вещества, които обещават бърза промяна в невропластичността.

Дигиталните терапии и промените в начина на живот (упражнения, сън, хранене) също заемат все по-голям дял в лечението. Както обобщават експертите пред Nature, целта не е да избираме между лекарства и здравословен живот, а да използваме напредъка на медицината, без да стигматизираме търсенето на помощ.