В четвъртък йената отбеляза рязко поскъпване, достигайки едномесечен връх спрямо долара, тъй като трейдърите преценяват вероятността от нова интервенция на фона на нарастващите очаквания за повишаване на лихвените проценти от Японската централна банка, съобщава CNBC.

Йената скочи с повече от 1% спрямо долара, като в един момент достигна ниво от 156,34 за долар, според данни на LSEG. Това представлява най-високото ниво спрямо долара от 3 август, малко след като САЩ и Япония проведоха интервенция в подкрепа на затруднената валута на 31 юли.

Йената отбеляза ръст и спрямо еврото и британската лира.

Ацуши Мимура, заместник-министър на финансите на Япония, отговарящ за международните въпроси, заявява в четвъртък пред Reuters, че властите „не са нито доволни, нито успокоени“ от последните движения и „остават в състояние на повишена готовност“.

Доходността на японските държавни облигации отбеляза спад след успешната продажба на 30-годишни дългови ценни книжа в четвъртък, след като беше подложена на натиск в контекста на глобалната вълна от разпродажби и опасенията на инвеститорите за фискалното състояние на страната, която финализира бюджета си за 2027 г.

Движението от днес последва подобен рязък скок от 1% спрямо долара в сряда, което подхрани спекулациите сред пазарните наблюдатели дали японските власти са предприели поредна серия от мерки. По-рано тази седмица валутата премина границата от 160 йени за долар, която често се разглежда като ключов праг, увеличаващ вероятността от интервенция.

Според министерството на финансите на Япония страната е изразходвала рекордните 15,4 трилиона йени (98 милиарда долара) за подкрепа в периода от 30 юли до 26 август.

САЩ потвърдиха отделно участието си в координирана акция в края на юли, при която са използвали валутните си резерви за закупуване на йени. Вашингтон не е разкрил точната сума, макар че на снимка на Reuters от 31 юли се виждаше бележка на американския министър на финансите Скот Бесънт с надпис: „Купувай японски йени (JPY) 5–10 млрд. долара“.

В понеделник той отбеляза пред CNBC, че вярва, че японското правителство и Централната банка ще предприемат мерки, които ще доведат до по-силна йена. Според местните медии той е призовал на четири очи длъжностните лица да обявят бъдеща посока на лихвените проценти.

Длъжностни лица както във Вашингтон, така и в Токио се опасяват, че хаотичните колебания на йената могат да дестабилизират световните пазари. Анализатори посочват, че продължителната слабост може да подтикне местните инвеститори да намалят позициите си в американски държавни облигации, допълва CNBC.

„Възможно е“ настоящото движение от четвъртък да представлява поредна японска интервенция, заявява пред CNBC главният икономист на Japan Macro Advisors Такуджи Окубо. „Но не смятам, че Министерството на финансите е извършвало подобни малки и незабележими интервенции в близкото минало. Затова вероятно става дума просто за реакция на коментара на управителя на Японската централна банка Уеда, който затвърди високата вероятност за повишение на лихвения процент от банката през септември“, допълва икономистът.

Съществуват и съмнения, че валутното движение в сряда е било интервенция, „предвид липсата на смущения в електронните системи за съпоставяне на валутни сделки по това време“, смята Крис Търнър, глобален ръководител на пазарите в ING.

Японската централна банка ще вземе следващото решение за паричната политика на 18 септември, като пазарите все повече отразяват в цените вероятността от повишение на лихвения процент.

Членът на Управителния съвет на финансовата институция Хаджиме Таката обясни в сряда, че трябва да повиши лихвите „бързо“ в отговор на нарастващата инфлация. Управителят Казуо Уеда намекна, че оставя вратата отворена за по-високи лихвени проценти в коментарите си от вторник.

Според Търнър от ING очакванията за повишение на лихвения процент от Фед този месец вероятно ще продължат да подкрепят долара спрямо йената. Устойчиво поскъпване на йената „вероятно ще изисква по-агресивна политика от страна на Централната японска банка и някои инициативи за насърчаване на вътрешните инвестиции“, допълва икономистът.