Климатологът Зик Хаусфадър използва изкуствен интелект ежедневно за изследвания и анализ на данни. Въпреки това той се пита колко електричество изразходва изчислителната мощ на алгоритмите. За да отговори, в продължение на осем седмици през лятото проследява 1138 свои заявки към езиковия модел Claude Code и изчислява енергията, която те използват в центровете за данни.

Резултатите от неговия неофициален експеримент, споделени за изданието Fast Company, очертават напълно нова реалност за технологичния сектор и електропреносната мрежа.

В своя анализ старши редакторът на Fast Company Адел Питърс отбелязва, че технологичните гиганти предоставят ограничена информация за енергийното потребление на своите модели. Една от малкото публични оценки е от Google, която миналата година съобщи, че стандартна текстова заявка към Gemini използва 0,24 ватчаса – по-малко от девет секунди гледане на телевизия. Главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман също е посочвал подобни стойности за ChatGPT – около 0,34 ватчаса.

Хаусфадър обаче подозира, че тези цифри вече не отразяват начина, по който хората реално използват изкуствения интелект днес. „В света на изкуствения интелект една година е цяла вечност“, споделя той пред журналистката.

Питърс отбелязва, че докато преди година основната употреба е била ограничена до прости чатботове, днес водещи са т.нар. „агентни“ AI системи. Климатологът обяснява: „Това са процеси, при които даваш набор от инструкции на един агент, за да създаде 20 различни подагента и да извърши масивна операция, която изисква в пъти повече енергия. Помислих си, че ще е интересно да използвам реалната история на моя агент, за да разбера какво е истинското въздействие от всичко това.“

По негови изчисления средната заявка при новите системи изразходва около 150 ватчаса енергия, което е почти 600 пъти повече от стандартен въпрос към чатбот.

Експертът уточнява, че това е приблизителна оценка, базирана частично на броя токени. „Можем грубо да приемем, че има корелация между токените, тяхното ценообразуване и енергийното потребление на системата, защото енергията е голяма част от оперативните разходи на тези модели“, казва Хаусфадър пред Питърс и допълва: „Но методът със сигурност не е перфектен.“

Авторката на Fast Company отбелязва, че индивидуалното потребление на енергия от един учен е сравнимо с работата на електрическа сушилня за година. Основният проблем обаче е мащабът. Изкуственият интелект се превръща във водещ източник на енергийно търсене и според някои прогнози до 2030 г. AI центровете за данни могат да използват до 12% от електроенергията в САЩ.

В момента редица технологични компании използват изкопаеми горива, за да осигурят енергия за новите си центрове за данни. Питърс посочва като пример Meta, която финансира изграждането на седем газови електроцентрали за голям проект в Луизиана.

Журналистката отбелязва, че това е въпрос на избор. Хаусфадър твърди, че бумът на AI може да ускори прехода към чиста енергия, ако технологичният сектор инвестира във внедряване на по-модерна електропреносна мрежа.

„Ако искаме да намалим въздействието на нашето енергийно потребление, трябва да електрифицираме почти всичко“, казва ученият. „Трябва да утроим размера на нашата мрежа и производството на електричество, за да електрифицираме автомобилите и битовото отопление – всички онези части от икономиката, за които в момента горим изкопаеми горива. С изкуствения интелект в известен смисъл ние преминаваме на бързи обороти през малка част от предизвикателството, пред което тепърва ще се изправим в глобален мащаб.“

Въпреки тези данни Хаусфадър смята, че потребителите не трябва да изпитват вина при използване на алгоритмите. Той самият ги използва за сложни анализи и бързо създаване на нови инструменти. Изкуственият интелект, както всяка друга технология, трябва да се захранва с подходяща енергия.

„Дългосрочната ни цел е да отделим потреблението на енергия от емисиите“, заявява той в края на интервюто. „Самото използване на енергия не е лошо по същество. Единственото, което има значение, е как се произвежда тя.“