Докато енергийният сектор в Източна Европа претърпява тежки загуби от рекордната суша, България извлича полза от разширяването на капацитета за съхранение на енергия в акумулаторни батерии, успоредно с бързото разрастване на соларната енергия, пише Euronews.

В момента в страната ни функционират около сто обекта със системи за съхранение на енергия в акумулаторни батерии (BESS), повечето са построени е последните две години. Мащабните проекти са изградени в бивши промишлени обекти и летища, или са интегрирани в електроцентрали, включително въглищни.

„Мащабът и скоростта на внедряването на системи за съхранение в България са безпрецедентни в европейски контекст“, казва пред AFP Ставрос Папатанасиу, професор в Националния технически университет в Атина.

Ниските административни бариери, отвореният пазар за чиста енергия и финансирането от ЕС са сред причините, които експертите посочват за водещата роля на България в региона.

Рекордно ниските водни нива принудиха Румъния да спре единствената си АЕЦ и създадоха риск от режим на тока в Молдова

Пресъхващият Дунав разкрива уязвимостта на ядрената енергетика в Европа

Батериите поглъщат излишната енергия от слънчевите инсталации и я връщат в електропреносната мрежа, когато търсенето се повиши. Това изиграва ключова роля, когато изключително ниските нива на река Дунав нарушават производството на електроенергия в атомните и водноелектрическите централи в Източна Европа, което увеличава търсенето на внос на електроенергия.

През юли и август страната ни отчита нетен износ на електроенергия от около 830 гигаватчаса на месец, два пъти над средната стойност за май и юни.

Само през юли Румъния е била получател на почти половината от износа на електроенергия от България, оценен на 74 милиона евро.

Червеният код за тревога в Италия обхваща територията от Палермо в Сицилия до Болцано в планинския север. Властите в Будапеща и Букурещ се борят със заплахите за енергетиката от пресъхналия Дунав

Безпрецедентен ефект от жегата: Цяла Италия е в здравна тревога, Унгария и Румъния пестят електричество

Намаляване на зависимостта от въглищата

В „Марица Изток 3“, някога втората по големина въглищна електроцентрала у нас, преходът към намаляване на зависимостта от това гориво е очевиден на място. Построена по времето на комунизма с четири генераторни блока, електроцентралата значително намалява производството на електроенергия от въглища през 2024 г., като преустройва съществуващата мрежова инфраструктура в батериен парк.

„Можехме да се възползваме от голямото свързване към електропреносната мрежа. Решихме да изключим един въглищен блок и да свържем батериите“, обяснява Васил Щонов, ръководител на дейността в България на британската енергийна компания ContourGlobal.

„Въглищата отпадат, батериите влизат. Това беше правилното място в правилния момент“, казва той пред AFP, макар да добавя, че България трябва да поддържа минимален резерв въглищни електроцентрали за тежки зими или прекъсвания в доставките на газ.

12 години без нов вятърен парк, провалено законодателство за офшорна енергия и политическа среда, в която публичната подкрепа за ВЕИ се превърна в електорален риск. Цената за това се плаща всеки месец от домакинствата и бизнеса под формата на по-скъп ток

Войната срещу вятъра: Как хибридната пропаганда спира евтиния ток

Макар през 2025 г. България да е отчела около 9% от новоизградените батерийни съоръжения за съхранение в Европа и около 2% от новоизградените соларни мощности, тя може „да послужи като положителен пример за други европейски държави“, посочва Ленарт Херман от базираната в Мюнхен изследователска и консултантска компания FfE.

„Подходящите стимули могат да ускорят енергийния преход.“

Министерството на енергетиката съобщава, че през септември страната ни разполага с около 5,7 гигавата оперативен капацитет за съхранение на енергия в акумулаторни батерии. Това се равнява, изразено в мощност, на почти една четвърт от общия инсталиран капацитет за производство на електроенергия в България и е повече от пет пъти по-голям от оперативния капацитет на Румъния.

Предприятията у нас са сключили договори за почти 14 гигаватчаса мащабно съхранение, част от което вече е пуснато в експлоатация.

„Целта е системите за съхранение да намерят устойчива роля на пазара“, заявява министерството, като допълва, че това „трябва да върви ръка за ръка с други инвестиции, като например в преносните и разпределителните мрежи“.

„Европа е един от най-бедните континенти на енергийни източници. Този, който е наличен и в достатъчно голям мащаб, е възобновяемата енергия“, заяви експертът по време на форума The Sound of Money 2026

Александър Захариев, SUNOTEC: „Втората и третата фаза на енергийния преход тепърва предстоят“

„По случайност“

Председателят на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия в България Никола Газдов приписва бума в сектора на акумулаторните батерии на комбинация от фактори, а не на целенасочена стратегия.

„Всичко се случва почти по случайност“, казва той пред AFP.

Капацитетът на слънчевите и вятърните електроцентрали се разширява бързо в целия регион, но бумът на възобновяемите енергийни източници в България е особено силно насочен към слънчевата енергия, което води до нарастващи дневни излишъци. А в България големите проекти за акумулаторни батерии могат да бъдат пуснати в експлоатация само за 9 до 18 месеца, което е много по-малко отколкото при слънчеви или вятърни проекти, допълва Газдов.

Филип Щайнберг по време на The Sound of Money: Основното предизвикателство пред Европа е, че старият модел на енергийна сигурност вече не работи. Континентът навлезе в период, в който геополитическият риск ще бъде постоянна част от цената на енергията

Европа между енергийните кризи и битката за устойчивост: Проблеми и решения

Но технологията за съхранение в акумулаторни батерии има своите ограничения.

Едно от тях е, че връзките с електропреносната мрежа на съседните държави са ограничени по отношение на количеството ток, което могат да пренасят. Друго е, че сегашните батерии могат да съхраняват енергия само за сравнително кратки периоди, „обикновено между един и шест, понякога до осем часа“, допълва Херман от FfE.

Така че, макар да могат да подпомагат електропреносната мрежа в случай на прекъсване на електроснабдяването, те не могат да заменят ядрен реактор, изключен поради суша.

А успехът може да намали собствената им рентабилност, защото когато повече оператори на батерийни системи за съхранение на енергия (BESS) купуват електроенергия, когато цените са ниски, и я продават обратно в пиковите часове, разликата между цените в двата периода ще се стесни.