Учени са регистрирали необичайно и продължително увеличение на сеизмичната активност около севернокорейския ядрен полигон Пунгери след последния и най-мощен ядрен тест на страната през 2017 г., разказва CNN.

Северна Корея провежда шест подземни ядрени изпитания на обекта край планината Мантап в провинция Северен Хамгьон между 2006 г. и 2017 г. Последният тест е най-силният. Експлозията е с приблизителна мощност от 160 килотона и води до земетресение с магнитуд 6,3, както и до вероятно срутване в района на изпитателния комплекс, включително на част от тунелната му система.

От десетилетия насам е известно, че подземните ядрени експлозии могат да предизвикат малки земетресения. Подобни ефекти са наблюдавани например при американските ядрени тестове в Невада по време на Студената война. Обикновено обаче сеизмичната активност отслабва в рамките на дни или седмици и остава концентрирана около мястото на взрива. Случаят с Пунгери изглежда по различен начин.

Според ново изследване, публикувано в научното издание Science, районът около планината Мантап е преживял поне 1399 земетресения между 2008 и 2025 г., като броят и силата им постепенно са се увеличавали. При Пунгери случаят изглежда по различен начин.

Според ново изследване, публикувано в научното списание Science, районът около планината Мантап е преживял поне 1399 земетресения в периода между 2008 и 2025 г., като броят и силата им постепенно са се увеличавали. Данните са анализирани от Куанг-Хи Ким от Националния университет в Пусан, Южна Корея, и негови колеги от Китай.

„Бяхме наистина много изненадани“, казва Ким пред CNN. По думите му тенденцията е била необичайно ясна и почти линейна.

Най-ранното земетресение в анализа е регистрирано през 2013 г. след третия севернокорейски ядрен тест. Сеизмичността остава ниска до 2017 г., когато активността се увеличава значително след шестата и най-мощна експлозия. Вместо да отслабне, както обикновено се случва след подземни взривове, активността около Мантап продължава да нараства години наред. Повечето трусове са с магнитуд между 2 и 3 и изглежда са възникнали на малка дълбочина.

Това прави случващото се още по-необичайно, тъй като районът исторически е бил спокоен в тектонично отношение. Според Ким в над 2000 години исторически сведения от Китай и Корея има данни само за едно земетресение на около 100 километра от района. Корейският полуостров, за разлика от Япония, се намира върху стабилна континентална земна кора и е далеч от активни граници между тектонични плочи.

Екипът обаче е идентифицирал съществуващи вътрешноплочови разломи – древни пукнатини в земната кора, разположени далеч от активните тектонични граници. Според учените именно част от тези разломи може да са били активирани от ядрените експлозии.

Земната кора може да „помни“ експлозиите

Изследователите предполагат, че след теста през 2017 г. земната кора в района не се е върнала към предишното си състояние. Най-малко два съществуващи разлома вероятно са станали по-активни.

Допълнителен фактор може да бъде формата на планината Мантап. Тя е стръмна, асиметрична и с неравномерен релеф. Според изследователите това може да означава, че някои разломи са били по-близо до критично състояние още преди експлозиите. Ядрените тестове в такъв случай биха могли да действат като спусък.

„По-широкият извод е, че краткотрайни нарушения могат да имат последици, които продължават години или дори десетилетия“, коментира пред CNN Съньонг Парк, доцент по геофизични науки в Чикагския университет, която не е участвала в изследването.

„Земната кора има дълга памет“, добавя тя.

По думите ѝ наблюдаваното в Северна Корея е действително необичайно, тъй като при повечето известни случаи земетресенията, предизвикани от подземни ядрени тестове, отслабват сравнително бързо. При Пунгери се наблюдава обратното – сеизмичната активност не само продължава, но и се увеличава с времето.

Една от възможните хипотези е, че експлозиите са раздробили големи обеми скална маса и са създали нови пукнатини, през които може да прониква вода. Според Парк водата може постепенно да навлиза в тези фрактури и да увеличава налягането в порите на скалите. Това може да намали триенето по разломите и да улесни тяхното разместване.

Тъй като движението на водата под земята е бавно, подобен механизъм би могъл да обясни защо част от сеизмичния ефект се появява със закъснение от години. Самото изследване обаче не разглежда ролята на подпочвените води и не доказва, че именно този процес е отговорен за земетресенията.

Подобни продължителни човешки въздействия върху сеизмичността е имало и преди. В Нидерландия например са регистрирани над 1700 земетресения след започването на добива на природен газ през 60-те години на миналия век, като част от трусовете нанасят щети на сгради.

В американския щат Оклахома пък инжектирането на отпадни води под земята при нефтения и газовия добив между 2009 и 2015 г. е свързано с рязко увеличение на сеизмичната активност.

Реалният брой земетресения може да е по-висок

Изследователите предупреждават, че действителният брой трусове около Пунгери може да е по-голям от отчетените 1399.

В анализа са включени земетресения, засечени от няколко сеизмични станции. Събития, регистрирани само от една или две станции, са изключени. Екипът също така няма достъп до самия полигон Пунгери или до сеизмични данни, събрани от Северна Корея. Учените подчертават и още едно важно ограничение: няма доказателства, че след 2017 г. страната е провеждала нов ядрен тест.

Новите резултати обаче могат да усложнят дългосрочното наблюдение на ядрени полигони. Според авторите на изследването, ако ядрените експлозии задействат продължителна сеизмична активност години след теста, това би затруднило разграничаването между земетресения, свързани с експлозии, и такива с естествен тектоничен произход.

През 2018 г. международни журналисти, включително представители на CNN, са поканени в Северна Корея, за да наблюдават взривове в Пунгери, представени от властите като унищожаване на изпитателния комплекс. По-късно обаче Международната агенция за атомна енергия съобщава, че Северна Корея е започнала възстановяването на тунелите през март 2022 г.

В доклад на американската Агенция за военно разузнаване от 2025 г. също се посочва, че ядреното съоръжение е било възстановено. Отделни южнокорейски изследвания са открили възможни признаци за радиационно облъчване сред севернокорейски бегълци, живели в близост до полигона, но учените все още не са установили категорично каква е причината.