Световните пазари успяха да преодолеят поредица от сътресения през последните години, но според има няколко фактора, които в крайна сметка могат да сложат край на тази устойчивост.

Това пишат анализатори на HSBC, според които сред основните рискове са повишаването на корпоративните данъци, ново нарастване на задлъжнялостта в частния сектор и промяна във връзката между акциите и облигациите. Оттеглянето на възприеманата от инвеститорите подкрепа от страна на централните банки също може да подложи пазарите на сериозно изпитание, посочва банката в анализ, цитиран от CNBC.

Според HSBC премахването на своеобразната „защитна мрежа“ на централните банки би могло да има негативен ефект. Подобен сценарий обаче е трудно да си представим, особено в САЩ, където движението на акциите, богатството на домакинствата и финансовите условия са все по-тясно свързани.

Заради огромната тежест на САЩ на световните пазари на акции и корпоративен дълг именно там са концентрирани и най-големите рискове, смятат от HSBC. По-високи корпоративни данъци, които свиват печалбите, биха могли да окажат натиск върху пазарите. Същевременно спад на инфлацията до или под целевото равнище на Фед може да възстанови традиционната отрицателна корелация между акциите и облигациите – тоест цените на облигациите отново да се повишават, когато акциите поевтиняват.

Това от своя страна би могло да насърчи инвеститорите да намалят експозицията си към акции и да окаже натиск върху високите им оценки.

Кристалина Георгиева: Световната икономика расте, но дългът, енергията и инфлацията вдигат риска

Ново увеличаване на задлъжнялостта в частния сектор също би направило икономиката и пазарите по-уязвими при бъдещи сътресения. Засега обаче този риск е ограничен – според HSBC задлъжнялостта е близо до най-ниските си нива от десетилетия.

Тези рискове изпъкват още по-силно на фона на забележителната способност на пазарите през последните години да пренебрегват лошите новини – от рязкото ускоряване на инфлацията и митата до геополитическите конфликти.

„Изглежда, сякаш рисковите активи продължават да пренебрегват всеки негативен фактор“, пишат стратезите на HSBC.

Те описват пазарите като „тефлонови“, защото през последните пет години рисковите активи демонстрират изключителна устойчивост въпреки дългия списък от потенциални заплахи.

Септември плаши Уолстрийт, но S&P 500 има силен коз срещу историческия спад

Deutsche Bank също поставя въпроса колко дълго може да продължи тази устойчивост. В доклад от понеделник банката отбелязва, че рисковите активи остават „последователно устойчиви“ въпреки повишаването на реалните лихви и засилващия се инфлационен натиск, подпомогнати от изненадващо силния растеж на световната икономика.

„Настоящото равновесие е неустойчиво... Рисковите активи като акциите и корпоративният дълг все още демонстрират поразително спокойствие пред стагфлационния шок, който все по-ясно се отразява в цените на лихвените пазари“, посочва Deutsche Bank.

Лихвените пазари все още залагат само на ограничено затягане на паричната политика от страна на централните банки въпреки засилващия се инфлационен натиск. В същото време пазарите на акции и корпоративен дълг изхождат от предположението, че по-високата доходност по облигациите няма да нанесе съществен удар върху икономическия растеж.

Светът навлиза в ера на по-високи лихви. Ето кой ще плати цената

Какво стои зад устойчивостта на пазарите

Една от основните причини са силните корпоративни печалби и икономическият растеж, особено в САЩ, където резултатите на компаниите многократно надхвърлят консенсусните прогнози. Според HSBC тази устойчивост не се ограничава само до технологичния сектор и изкуствения интелект, а корпоративните данъчни ставки в САЩ остават близо до най-ниските си равнища от десетилетия.

Друг важен фактор е променената връзка между акциите и облигациите. Тъй като държавните облигации вече не осигуряват същата защита срещу спадовете на фондовия пазар, както в миналото, инвеститорите намаляват дела им в портфейлите си и насочват повече капитал към акции и краткосрочни стратегии за хеджиране. Това допринася за поддържането на високите оценки на фондовия пазар.

Силният ефект на богатството също играе важна роля. Богатството на американските домакинства се е повишило значително над тенденцията отпреди пандемията, като голяма част от увеличението е концентрирано сред домакинствата с по-високи доходи. Паричните средства и близките до тях ликвидни активи също са значително над тенденцията от периода преди световната финансова криза.

В същото време централните банки вече разполагат с много по-широк набор от инструменти за реакция при пазарни сътресения. HSBC отбелязва, че Федералният резерв има близо 20 различни инструмента, механизма и защитни мерки, докато Европейската централна банка разполага с повече от десет.

По-ниската енергийна интензивност на икономиките и сравнително ниската задлъжнялост на частния сектор също помагат на пазарите да понасят сътресенията. Скоковете в цените на петрола, предизвикани от конфликтите в Украйна и Близкия изток, оказват по-слаб ефект върху развитите икономики, отколкото подобни енергийни шокове биха имали през 70-те и 80-те години на миналия век.

Ел-Ериан предупреждава за нов натиск върху облигациите. Норвежкият фонд за 2,3 трлн. долара дава още един сигнал

Във вторник фючърсите върху американските индекси започнаха съкратената търговска седмица предимно със спадове, докато инвеститорите следят едновременно ескалацията в Близкия изток, новото напрежение в търговските отношения между САЩ и Канада и предстоящото решение на Федералния резерв за лихвите.

Фючърсите върху Dow Jones Industrial Average се понижиха с 308 пункта, или 0,6%, а тези върху S&P 500 отстъпиха с 0,2%. Nasdaq-100 се движеше срещу тенденцията с ръст от 0,1%. Американските пазари останаха затворени в понеделник заради Деня на труда.

В Азия търговията е разнопосочна. Южнокорейският Kospi се повиши с 1,66%, а японският Nikkei 225 – с 0,33%. Hang Seng в Хонконг загуби 0,65%, австралийският S&P/ASX 200 се понижи с 0,5%, докато китайският CSI 300 отчете силен ръст от 9,27%.

Основният източник на напрежение остава петролът. Цените достигнаха шестседмичен връх и се повишиха за трета поредна сесия след новата размяна на удари между САЩ и Иран през уикенда. Брент поскъпна с 1,1% до 97,31 долара за барел, а американският WTI – с 1,3% до 92,66 долара.

Продължаващата война между САЩ и Иран доведе до силно поскъпване на суровия петрол през последния месец и засили опасенията, че високите енергийни цени ще поддържат инфлацията. Това оказва натиск и върху пазара на държавен дълг. Миналата седмица доходността по 10-годишните американски облигации достигна най-високото си равнище от ноември 2023 г., а тази по двегодишните – най-високото от януари 2025 г.

Нов председател, стар проблем: Ще устои ли Уорш на натиска от Тръмп да намали лихвените проценти

Федералният резерв заседава следващата седмица, а пазарите оценяват на около 60% вероятността за повишение на лихвата с 25 базисни пункта. Тези очаквания обаче могат да се променят след данните за производствената и потребителската инфлация, които предстоят в четвъртък и петък. Нов скок на петрола също би увеличил натиска върху Фед.

Към геополитическите и инфлационните рискове се добавя и ново напрежение между Вашингтон и Отава. Във вторник влизат в сила ответните канадски мита върху американски стоки за около 20 млрд. долара. Доналд Тръмп допълнително изостри спора, като заяви, че канадският производител Bombardier не трябва да продава самолети в САЩ, ако не започне да произвежда продукцията си на американска територия.