Цената на петрола Brent се доближи до 100 долара за барел на фона на нова ескалация между САЩ и Иран и засилващи се опасения за доставките от Близкия изток. Напрежението се пренесе и на финансовите пазари, където скъпият петрол подхрани страховете от трайно висока инфлация и ново повишение на лихвите.

Фючърсите върху Brent, който е международният ценови ориентир, поскъпнаха рано в сряда с 1,55% до 99,44 долара за барел. Американският сорт West Texas Intermediate се повиши с 1,75% до 94,66 долара.

Ден по-рано американските военни унищожиха пет ирански петролни танкера в отговор на опити за нападение срещу американски военен кораб. Корабът е избегнал атаките и няма пострадали военнослужещи, съобщи Централното командване на САЩ.

Конфликтът между Вашингтон и Техеран продължава вече седем месеца. Военните действия бяха преустановени за около месец, докато САЩ засилваха икономическия натиск върху Иран, но ударите бяха подновени в края на август. Напрежението в региона се покачи допълнително, след като подкрепяните от Техеран хути в Йемен атакуваха енергийни съоръжения в Саудитска Арабия.

Според Goldman Sachs разширяването на атаките срещу корабоплаването увеличава вероятността Brent да надхвърли 120 долара за барел.

„Това определено е възможно“, заяви пред CNBC Даан Струйвен, съръководител на отдела за глобални анализи на суровините в банката.

Основният сценарий на Goldman Sachs остава постепенно възстановяване на износа от Персийския залив. Очакванията са производителите да се приспособят към нарушенията чрез алтернативни морски маршрути, а впоследствие и чрез увеличаване на капацитета на петролопроводите.

Последните събития обаче повишават риска доставките да останат ограничени по-дълго от очакваното.

„Развитието през последните няколко дни показва, че вероятността за алтернативния сценарий с по-високи цени определено нараства. При него износът остава в застой през следващите няколко месеца, а Brent надхвърля 120 долара за барел, тъй като атаките срещу корабоплаването стават по-интензивни и обхватът им се разширява“, обясни Струйвен.

На Уолстрийт съчетанието от поскъпващ петрол, нарастваща доходност по държавните облигации и тревоги около следващото решение на Федералния резерв натежа върху основните индекси.

Dow Jones Industrial Average се понижи във вторник с 1,2%, или с около 625 пункта. S&P 500 загуби 0,6%, а технологичният Nasdaq Composite отстъпи с 0,3%.

Това беше първата сесия за седмицата, след като американските пазари останаха затворени в понеделник заради Деня на труда. Индексите приключиха и предходния петък със спад, тъй като по-силните от очакваното данни за заетостта засилиха опасенията, че Федералният резерв може отново да повиши основната си лихва. Въпреки това S&P 500 и Nasdaq записаха втора поредна седмица на ръст.

Доходността по десетгодишните американски държавни облигации остана малко под 4,80%. Седмица по-рано тя достигна 4,82% в рамките на сесията – най-високото ѝ равнище от ноември 2023 г. Основното притеснение е, че високите цени на петрола могат да задържат инфлацията и да принудят Федералния резерв да запази строгата си политика.

Пазарите оценяват на 60% вероятността централната банка да повиши лихвите на заседанието си през следващата седмица, показва инструментът FedWatch на CME Group. Инвеститорите очакват и данните за потребителските цени през август, които ще бъдат публикувани в петък и могат да окажат решаващо влияние върху решението на Фед.

„Пазарът на акции показа изключителна устойчивост и досега успяваше да пренебрегне глобалното покачване на доходността благодарение на силните корпоративни резултати“, коментира Наталия Лоевски, управляващ директор в CIFC Asset Management. „В един момент обаче по-високите лихви започват да тежат. Доходността може да продължи да расте, а навлизаме и в период от годината, който традиционно е труден за борсите. Инвеститорите трябва да имат това предвид.“

Към напрежението се прибавиха и ответните канадски мита върху американски стоки на стойност 20 млрд. долара, които влязоха в сила във вторник. Ден по-рано президентът Доналд Тръмп заяви, че Bombardier повече няма да продава самолети в САЩ, освен ако канадската компания не започне да ги произвежда в страната.

Корпоративните новини също предизвикаха резки движения. Акциите на Novartis се сринаха с 14%, след като фармацевтичната компания обяви разочароващи резултати от две клинични изпитвания. Едното е свързано с лекарство срещу висок холестерол и засегна и Amgen, която разработва конкурентен медикамент. Акциите на Amgen поевтиняха с 10% и допринесоха съществено за спада на Dow Jones.

Intel поскъпна с 9% след информация, че компанията планира да повиши цените през октомври. Книжата на производителите на оптични компоненти също се повишиха, след като Corning сключи многомилиардно споразумение с Verizon Communications за доставка на оптични влакна с висока плътност.

Акциите на Qualcomm добавиха 3% след обявяването на партньорство с Amazon за изграждане на инфраструктура от следващо поколение за центрове за данни, предназначени за AI.

Повечето компании от технологичната „Великолепна седморка“ завършиха сесията със спад, а фондът Roundhill Magnificent Seven ETF загуби 0,4%. Tesla се отличи с ръст от 4%, след като в петък акциите ѝ се понижиха с 6%.

Производителите на памети също се представиха силно. Seagate Technology поскъпна с 6,5%, Roundhill Memory ETF добави около 2%, а iShares Semiconductor ETF се повиши с 1,5%.

Bloom Energy скочи с 9,5%, след като стана ясно, че компанията ще бъде включена в S&P 500 преди началото на търговията на 21 септември.

Биткойнът се търгуваше около 78 400 долара в края на следобедната сесия, след като през нощта достигна почти 79 500 долара. Доларовият индекс се понижи с 0,4% до 98,83 пункта, а фючърсите върху златото поевтиняха с 1,4% до 4415 долара за тройунция.