Бързото изграждане на центрове за данни в Европа и нарастващите енергийни нужди на изкуствения интелект могат да се превърнат в един от основните двигатели за нова вълна от инвестиции в ядрена енергия на континента.

Това показва анализ на JPMorgan, цитиран от Euronews, според който стремежът на Европейския съюз да разшири инфраструктурата си за AI увеличава нуждата от стабилни източници на електроенергия, които работят постоянно и ограничават въглеродните емисии.

Центровете за данни са сред най-бързо растящите потребители на електроенергия в света. Според данни на JPMorgan те консумират около 415 тераватчаса (TWh) годишно, или приблизително 1,5% от глобалното потребление.

До 2030 г. тази стойност може да се увеличи повече от два пъти до около 945 TWh. Основната причина е нарастващото количество изчислителна мощност, необходимо за обучение и работа на AI модели.

В Европа центровете за данни използват около 70 TWh електроенергия годишно. Прогнозите на Европейската комисия, цитирани от Euronews, посочват, че потреблението може да достигне около 115 TWh до края на десетилетието.

JPMorgan очаква още по-силен ръст. Според инвестиционната банка годишното електропотребление на европейските центрове за данни може да е с 89 TWh по-високо през 2030 г. в сравнение с 2023 г.

Около 45% от това увеличение се очаква да е концентрирано на Иберийския полуостров и в Северна Европа, където наличието на сравнително евтина енергия, подходящ климат и нови инфраструктурни проекти привличат операторите на центрове за данни.

Технологичният гигант прави най-голямата си единична инвестиция в Европа, докато достъпът до земя и електроенергия превръща Финландия в една от най-търсените локации за центрове за данни на фона на AI бума

Финландия се превръща в „Тексас на Европа“: Google инвестира рекордните 15 млрд. долара в AI инфраструктура

Мащабът на планираното разширяване е значителен. По данни на Aegir Insights, цитирани от Euronews, в края на 2025 г. обявените проекти за центрове за данни в Европа достигат общ капацитет от 66,1 GW при едва 10,8 GW действащ капацитет.

Европейският съюз си поставя за цел да утрои капацитета на центровете за данни до 2035 г. като част от усилията за технологична независимост и дигитален суверенитет.

Зад амбицията стои желанието Европа да намали изоставането си в надпреварата за развитие на изкуствен интелект, в която американските и китайските технологични компании разполагат с много по-голяма изчислителна инфраструктура. Повече центрове за данни означават и значително по-високо натоварване на електроенергийните мрежи.

Затова Европейската комисия вече предприема стъпки за по-строг контрол върху потреблението. На 21 септември тя предложи обща европейска система за оценяване на центровете за данни, която трябва да направи потреблението им на електроенергия и вода по-прозрачно и да улесни сравнението между различните оператори.

Планът на Брюксел за изграждане на AI инфраструктура изисква от европейските столици да намерят средства за инвестиции - или да рискуват да изостанат още повече

ЕС е готов да инвестира милиарди в центрове за данни. Не всички държави искат да участват

В този контекст ядрената енергия придобива ново значение. Тя постепенно се завръща в част от Европа заради стремежа към енергийна независимост и намаляване на емисиите. Разрастването на AI инфраструктурата добавя още един аргумент за инвестиции.

Основното предимство за операторите на центрове за данни е предвидимостта. За разлика от вятърните и соларните мощности, ядрените централи могат да произвеждат големи количества електроенергия почти непрекъснато, което съответства на начина, по който работи AI инфраструктурата.

През 2024 г. ядрените централи са осигурили около 23,3% от произведената електроенергия в ЕС, според данни на Eurostat. Производството се е увеличило с 4,8% спрямо предходната година, което е втори пореден годишен ръст след спада през 2022 г.

България е сред държавите в ЕС, в които ядрената енергия вече има особено голяма роля. През 2024 г. страната ни е произвела 15 777 GWh електроенергия от ядрени мощности, а атомната енергия е осигурила около 40% от цялото производство на електроенергия, показват данни на Eurostat. Паралелно България развива проекта за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ с технология AP1000, като двата блока трябва да добавят общо около 2300 MW нова мощност.

Франция остава безспорният лидер. Страната е произвела около 380 TWh ядрена електроенергия през 2024 г., или 58,6% от общото производство на ядрена електроенергия в ЕС, посочват данните на Eurostat.

От символичния проект за ядрено отопление в Хелзинки до милиардните инвестиции във Франция и Великобритания – малките модулни реактори обещават да върнат Европа на картата на ядрената енергия и да дадат ключ към енергийното ѝ бъдеще

В малките ядрени реактори ли се крие отговорът на големия въпрос за енергийното бъдеще на Европа?

Google, Amazon и Microsoft вече гледат към атома

Технологичните гиганти също започват да се превръщат в директни участници в този процес. Причината е, че изграждането на огромни AI центрове за данни изисква дългосрочен достъп до големи количества надеждна електроенергия, а компаниите все по-често не искат да разчитат единствено на свободния енергиен пазар.

Google например подписа през септември 22-годишно споразумение с финландската енергийна компания Fortum, което предвижда технологичният гигант да купува до 50% от производствения капацитет на ядрената централа Loviisa.

Amazon от своя страна инвестира в американската X-energy, която разработва ново поколение малки модулни реактори, или SMR. Компанията разглежда възможности за развитие на подобни проекти във Великобритания и други европейски пазари.

Малките модулни реактори се разглеждат като една от възможностите за по-гъвкаво разширяване на ядрените мощности, макар технологията все още да не е достигнала мащабно търговско приложение в Европа.

Рекордно ниските водни нива принудиха Румъния да спре единствената си АЕЦ и създадоха риск от режим на тока в Молдова

Пресъхващият Дунав разкрива уязвимостта на ядрената енергетика в Европа

Следващият залог е ядреният синтез

Интересът на технологичния сектор не се ограничава само до традиционните реактори, базирани на ядреното делене.

Паралелно с тях нарастват инвестициите в ядрен синтез, който в дългосрочен план обещава производство на големи количества енергия без въглеродни емисии и с различен профил на радиоактивните отпадъци.

Microsoft например има споразумение с американската Helion Energy за бъдещи доставки на електроенергия от комерсиален реактор за ядрен синтез.

Технологията обаче остава експериментална и към момента няма комерсиална термоядрена електроцентрала, способна да захранва центрове за данни в необходимия мащаб.

JPMorgan въпреки това я посочва като сектор, който си струва да бъде наблюдаван. В енергийната си прогноза за 2026 г. банката отбелязва както ядреното делене, така и синтеза сред технологиите, които потенциално могат да подкрепят нарастващото глобално търсене на електроенергия.

Според прогнозата на JPMorgan общият световен ядрен капацитет може да нарасне със 75% до 2050 г. спрямо сегашните нива. Това увеличение вероятно ще дойде както от изграждането на нови реактори, така и от удължаването на експлоатационния живот на вече съществуващи мощности.

AI бумът не е единствената причина за това завръщане, но започва да променя икономическата логика на сектора. Колкото повече изчислителна инфраструктура изгражда Европа, толкова по-остър ще става въпросът откъде ще идва електроенергията за нея. Ядрената енергия все по-често се появява като възможност за осигуряване на голямо, постоянно и сравнително нисковъглеродно производство.